Определение № 118 от 08.07.2026, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Търговско дело 5/2026
- Вид
- Определение № 118
- Подписан
- 08.07.2026
- В сила
- 08.07.2026
- Състав
- КРАСИМИР СТЕФАНОВ МАРИНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 125, ал. 1, предл. 1 · Търговски закон
- чл. 125, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 127 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 118 гр. Перник, 08.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Търговско дело № 20261700900005 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 656/28.01.2026 г. – п.к. 27.01.2026 г., подадена от С. Д. В. с ЕГН:********** и Б. В. Н. с ЕГН:**********, двамата с постоянен адрес: *** чрез адвокат В. К. от САК срещу „***“ ООД, ***, с ЕИК:113593060, с която искова молба са предявени искове с правно основание чл. 125, ал. 3 вр. чл. 127 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати общо на ищците сумата от 65 189.72 евро (шестдесет и пет хиляди сто осемдесет и девет евро и седемдесет и два евроцента) или по 32 594.86 евро (тридесет и две хиляди петстотин деветдесет и четири евро и осемдесет и шест евроцента) на всеки един от тях; законната лихва за забава по чл. 86 ЗЗД върху всяка една от главниците от завеждане на исковата молба до окончателното плащане; както и разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници при равни квоти на В. Н. В., починал на 10.08.2021 г., който до смъртта си е бил съдружник в ответното дружество с 250 дяла по 10 лв., общо 2 500 лв., съответстващи на 50 % от капитала. Според ищците със смъртта му членственото правоотношение е прекратено на основание чл. 125, ал. 1, предл. 1 ТЗ, поради което за наследниците възниква правото да получат равностойността на дружествения му дял, определена по счетоводен баланс към 31.08.2021 г.
Ищците се позовават на протокол от общо събрание на съдружниците от 31.01.2022 г., с който е решено да се заяви прекратяване участието на починалия съдружник, имуществените отношения с наследниците му да се уредят въз основа на счетоводен баланс към 31.08.2021 г., дяловете му да бъдат поети от Я.П.Я. и С.П.Я., да се промени управлението и да се приеме нов дружествен договор. Твърди се, че въпреки тези решения ответното дружество не е предоставило на наследниците счетоводен баланс към 31.08.2021 г. и не е заплатило дължимата равностойност. Посочва се, че е изпратена писмена покана, получена на 26.01.2026 г., но плащане не е извършено.
Ищците правят доказателствени искания бъдат приети като писмени доказателства 1 приложените към исковата молба заверени с оригиналите копия на документи, както и да бъде допусната съдебно-икономическа експертиза, която да състави или провери баланса към 31.08.2021 г., да коригира евентуални неправилни осчетоводявания и да определи равностойността на дружествения дял.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК ответното дружество „***“ ООД чрез адвокат И. Б.-Купенова е подало отговор, с който не оспорва принципно, че със смъртта на В. Н. В. членственото му правоотношение е прекратено и че наследниците му имат право на равностойност на дружествения дял по чл. 125, ал. 3 ТЗ. Оспорва обаче размера на претенцията. Според ответника дължимата равностойност, определена по счетоводния баланс към 31.08.2021 г. е 58 367.35 евро, равняващи се на 114 156.63 лв., а не претендираните 65 189.72 евро. Тази сума представлява 50 % от чистия актив на дружеството, който според ответника възлиза на 228 313.27 лв.
Ответникът твърди, че на 19.03.2026 г. е заплатил на всеки от ищците по 29 183.67 евро главница, съответно общо признатата равностойност на дружествения дял, както и по 143.64 евро законна лихва за периода от 06.03.2026 г. до 18.03.2026 г. включително. Поради това счита, че искът за главница до размера на 58 367.35 евро следва да бъде отхвърлен поради плащане в хода на процеса, а за разликата до предявения размер – като неоснователен и недоказан.
По отношение на лихвата ответникът поддържа, че не дължи лихва преди 06.03.2026 г., тъй като едва тогава е получил исковата молба, която според него представлява първата годна покана за плащане. Оспорва редовността на предходната покана, тъй като към нея не било приложено актуално удостоверение за наследници, не били доказани наследствените квоти и бил посочен неправилен размер на вземането. Твърди още, че ищците са дали невъзможно кратък срок за плащане и са предприели действия по обезпечаване на бъдещ иск още преди изтичането му.
Ответникът прави и възражение по чл. 78, ал. 2 ГПК – че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е отказал плащане, а е поискал доказателства за легитимацията на наследниците и правилно определяне на размера по меродавния баланс. Моли исковете да бъдат отхвърлени – в платената част поради погасяване чрез плащане, а в останалата като неоснователни и недоказани, като му бъдат присъдени разноски.
Не възразява срещу съдебно-счетоводна експертиза, ако ищците продължат да оспорват стойността на дружествения дял, както и от своя страна прави доказателствени искания да бъдат приети като писмени доказателства приложените към отговора заверени копия на документи.
В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 ГПК ищците са подали допълнителна искова молба, с която поддържат, че с отговора си ответникът фактически признава основанието на иска, като оспорва единствено размера. Те акцентират, че още на общото събрание от 31.01.2022 г. ответното дружество е взело решение за уреждане на имуществените отношения с наследниците по баланс към 31.08.2021 г., но след това не ги е уведомило, не е 2 поискало банкови сметки, не им е предоставило баланс и не е пристъпило към плащане.
Ищците оспорват твърдението, че не са предоставили удостоверение за наследници.
Според тях ответникът е разполагал с данни за смъртта и наследниците още при регистърното производство по заявяване на промените в Търговския регистър, тъй като към заявлението са били приложени акт за смърт и удостоверение за наследници. Допълнително се сочи, че с уведомителното писмо, получено от ответника на 26.01.2026 г., са посочени наследниците, основанието за вземането и банковите сметки, като е било приложено адвокатско пълномощно.
Ищците поддържат, че ответникът е изпаднал в забава след изтичането на дадения с поканата тридневен срок, т.е. от 29.01.2026 г., поради което дължи законна лихва от тази дата, а не само от получаването на исковата молба. Според тях ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото не е платил доброволно нито след решението от 31.01.2022 г., нито след поканата от 26.01.2026 г., нито непосредствено след получаване на исковата молба, като е извършил плащане едва с отговора на исковата молба. Затова ищците считат, че не е приложим чл. 78, ал. 2 ГПК и ответникът следва да понесе разноските.
Ищците поддържат искането за съдебно-икономическа експертиза, но прецизират задачите: вещото лице да провери правилността на счетоводните записвания от последния ГФО за 2020 г. до баланса към 31.08.2021 г., да провери или състави верен баланс, да определи равностойността на дружествения дял и наследствените дялове на двамата ищци, както и да изчисли законната лихва в няколко варианта – от 28.01.2026 г., от 30.01.2026 г. и от 06.03.2026 г. до 19.03.2026 г., включително да посочи какво е погасено с извършените плащания и дали остава неплатен остатък. Искат и съдебно удостоверение за снабдяване от Агенцията по вписванията с документи по заявлението за вписване на промени в „***“ ООД.
В двуседмичния срок по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа изцяло първоначалния си отговор и оспорва допълнителната искова молба. На първо място възразява срещу тезата, че е признал иска: според него е призната само приложимостта на чл. 125, ал. 3 ТЗ като правен ред за уреждане на отношенията, но не и искът в предявения размер. Поддържа, че сумата от 58 367.35 евро, както и лихвата за периода 06.03.2026 г. – 18.03.2026 г., са платени доброволно на 19.03.2026 г., поради което исковете в тази част следва да се отхвърлят поради плащане, а в останалата – като неоснователни.
Ответникът оспорва извода, че е знаел достатъчно кои са наследниците само защото в предходно регистърно производство са били представени документи за смъртта и наследниците. Според него към момента на плащането е било необходимо актуално удостоверение за наследници и доказване на лицата, квотите и липсата на други лица, които биха могли да претендират същото вземане. Поддържа, че не е отказвал плащане, а е изисквал надлежно установяване на легитимацията и правилно определяне на размера по счетоводния баланс.
3
Ответникът отрича да е имал задължение служебно да изпраща междинен баланс към 31.08.2021 г. на наследниците. Според него чл. 125, ал. 3 ТЗ посочва баланса като база за изчисление, но не въвежда задължение дружеството по собствена инициатива да го предоставя преди да са изяснени претенцията и легитимацията на лицата. Ответникът акцентира и върху това, че самите ищци оспорват баланса и искат експертиза, което според него доказва, че размерът не е бил безспорен, ликвиден и определен към момента на поканата.
По лихвата ответникът поддържа, че поканата от януари 2026 г. не е годна да го постави в забава, защото не са били приложени актуални доказателства за наследственото правоприемство, претендираната сума не съответства на действително дължимата, даденият тридневен срок е несъразмерно кратък, а ищците са предприели действия по обезпечаване на бъдещ иск още преди изтичането му. Поради това приема, че най-ранният момент на забава е получаването на исковата молба на 06.03.2026 г., като лихвата до 18.03.2026 г. е вече платена.
По разноските ответникът поддържа приложимост на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не е дал повод за завеждане на делото – не бил отказал плащане, а спорът бил относно размера и необходимите доказателства. Възразява и срещу формулираните от ищците задачи към експертизата, доколкото според него те са прекомерно общи, целят цялостна ревизия на счетоводството и не сочат конкретни счетоводни записвания, които се оспорват. Не възразява принципно срещу експертиза, но само при относими и конкретни задачи.
Съдът, извършвайки служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК намира следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея осъдителни искове с правно основание чл. 125, ал. 3 вр. чл. 127 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК съдът намира по направените от страните доказателствени искания, че същите са основателни и следва да бъдат уважени, доколкото са допустими, относими и необходими за установяване на релевантни за спора обстоятелства като задачите към поисканата съдебно-счетоводна експертиза следва да бъдат прецизирани и ограничени до обстоятелствата, релевантни за предмета на делото – стойността на дружествения дял на починалия съдружник към 31.08.2021 г., извършените плащания и евентуално дължимата законна лихва.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено в открито заседание, за което се призоват страните; следва да бъде изготвен проект на доклад по делото, който да се съобщи на страните; както и на последните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищците се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.10.2026 г. от 14.00 часа, за когато да се призоват страните.
Приема и прилага по делото като писмени доказателства представените от страните заверени с оригиналите копия на следните документи: - Извлечение от ТРРЮЛНЦ за актуално правно състояние на „***“ ООД; - Препис-извлечение от Акт за смърт № 0103/11.08.2021 г. на В. Н. В.; - Удостоверение за наследници на В. Н. В.; - Протокол от Общо събрание на съдружниците на „***“ ООД; - Годишен финансов отчет на „***“ ООД за 2021 г.; - Писмо-покана за заплащане разностойността на дружествения дял с обратна разписка за връчването му; - Платежни нареждания към ищците 19.03.2026 г. - 4 броя; Счетоводен баланс към 31.08.2021 г. и отчет за приходите и разходите; - Отговор на уведомително писмо, заедно с обратна разписка; - Извлечение от ТРРЮЛНЦ от партидата на „***“ ООД по Заявление за вписване № 20220201122958; - Адвокатско пълномощно, приложено към поканата за доброволно изпълнение, получена от ответника на 26.01.2026 г.