Решение № 5761 от 26.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5761 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110141181 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу Ч. К. Х., ЕГН **********, с адрес: ******, за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 6140,97 лв. (3139,83 евро) дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2022 г. до 01.04.2024 г. за имот с адрес: ******, аб. № *****, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 16.04.2025 г. до окончателното й погасяване, 897,14 лв. (458,70 евро) обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 04.04.2025 г., 74,53 лв. (38,11 евро) неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 16.04.2025 г. до окончателното й погасяване, и 17,15 лв. (8,77 евро) обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 04.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.04.2025 г. по ч.гр.д.№ 22242/2025 г. по описа на СРС, 157 с-в.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на 1 топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че до процесния имот е доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. на стойност 6140,97 лв. и е осъществявана услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.4.2024 г., за която не е заплатено дължимото възнаграждение в размер на 74,53 лв. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока за плащане на общите фактури, поради което твърди, че последният дължи заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 897,14 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 04.04.2025 г., и обезщетение за забава в размер на 17,15 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до 04.04.2025 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.06.2025 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът Ч. К. Х. в срока по чл. 131 от ГПК не е подал отговор на исковата молба. Подадесоното възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу заповедта за изпълнение е мотивирано с възражения за липса на облигационна връзка по повод на доставката на топлинна енергия за сочения имот и релевира възражение за изтекла кратка погасителна давност за част от претендираните суми.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „ДИРЕКТ” ЕООД в предоставения му от съда срок не изразява становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед **** на Председателя на Столичен народен съвет – Изпълнителен комитет е определено обезщетение на **** с недвижим имот, представляващ Апартамент № ***** във връзка с отчуждаването на друг нейн поземлен имот.

**** е подала декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък на недвижим имот за същия имот през 2012 г., като в декларацията е посочено, че блокът се намира в ****, а като основание за придобиване е посочена Заповед **** на Председателя на Столичен народен съвет – Изпълнителен комитет.

Видно от приложеното Удостоверение за наследници ***, издадено от Столична община – район „Слатина“, **** е починала на 24.08.2009 г. и е оставила за наследници **** К. Х. – внук и ответника Ч. К. Х. – внук.

Ответникът на 25.01.2016 г. е подал заявление – декларация до ищцовото дружество за откриване на партида на негово име, с която е декларирал, че другият собственик **** К. Х. е съгласен партидата да се открие само на името на ответника.

С Протокол от проведеното на 08.10.2012 г. общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, ***, етажните собственици са избрали „Техел Сървисис“ ЕООД за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване.

По делото е представен Договор № **** г., сключен между ищеца и третото лице-помагач „ДИРЕКТ“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

По делото са представени обща фактура ***, издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. за сумата от 3174,34 лв., обща фактура № **********/31.07.2024 г., издадена след годишното изравнение с отразени 2 количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г. за сумата от 2966,63 лв., извлечение от сметка, в която са отразени дължимите суми за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., индивидуални справки за използвана топлинна енергия, изготвени от третото лицепомагач, протокол за неосигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение и сертификати на уредите за дялово разпределение.

Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Установил е, че дяловото разпределение се осъществява от „ДИРЕКТ“ ЕООД, което дружество се отделя като самостоятелно лице от „Техем Сървисис“ ЕООД. За процесния период абонатът не е осигурил достъп за отчет, за което са съставени протоколи от 02.06.2023 г. и 19.05.2024 г. Според изравнителните сметки на ФДР в имота има 4 бр. радиатори с индивидуални разпределители на разходите за отопление, за които поради липсата на осигурен достъп за отмет ФДР е начислил служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата. Според заключението абонатът заплаща и Топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемия обем на процесния имот, съгласно Акта за разпределение на кубатурата е 166 м 3. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява служебно „на брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1 бр. потребите. Вещото лице е установило, че топломерите, въз основа на които е отчитана топлинната енергия са изправни. Според заключението изчислените от вещото лице стойности на топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата за процесния период съвпадат с отразеното в изравнителните сметки на ФДР. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява служебно „на брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1 бр. потребител. Според ФДР през този период потребителите в имота са били 3. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 5948,38 лева. Вещото лице е заключило, че сумите за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на действаща нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им 3 публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на друго облигационно основание.

Предвид изложеното и като съобрази представените по делото писмени доказателства (Заповед **** на Председателя на Столичен народен съвет – Изпълнителен комитет, декларация по чл. 14 ЗМДТ, Удостоверение за наследници ***, издадено от Столична община – район „Слатина“ и заявление за откриване на партида), може да се обоснове извод, че ответникът се легитимира като собственик на ½ ид.част от топлоснабдения имот. Същевременно от представеното заявление – декларация, подадено от ответника до ищцовото дружество през 2016 г. същият е заявил, че желае партидата да бъде открита само на негово име, като за това е получил съгласие от другия съсобственик. Следователно между ищцовото дружество и ответника е възникнало облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия и в качеството му на ползвател на другата ½ ид.ч., като в посочената хипотеза ответникът дължи цялата стойност на цената на доставена топлинна енергия независимо, че се легитимира като собственик на ½ ид.ч., тъй като същият се явява ползвател на другата ½ ид.ч. В този смисъл е и даденото тълкуване с Тълкувателно решение № 2/2017 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в т. 1, на което е прието, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Следователно може да се обоснове извод, че ответникът е имал качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот за посочения в исковата молба период и отговаря за задълженията, свързани с доставката на топлинна енергия в пълен обем.