Решение № 75 от 25.03.2022, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 492/2021
- Вид
- Решение № 75
- Подписан
- 25.03.2022
- В сила
- 22.12.2023
- Състав
- Снежана Бакалова
Цитирани разпоредби
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 ал.1 т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5 ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.354а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.354в, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 75 гр. С., 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Снежана Бакалова при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.ВА като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело № 20212200100492 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно, кумулативно съединяване искове с правно основание в чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът В. Т. К. твърди в исковата си молба, че на 12.02.2019 г. бил задържан в хода на полицейска акция в гр. С., докато е отивал към офиса си.
На 12.02.2021 г. било образувано ДП № 16 „КП”/2019 г. по описа на ОДМВР Сливен /вх.№ 452/2019 г„ пор. № 43/2019 г на Окръжна прокуратура-Сливен/.
С постановление на разследващ полицай от ОД на МВР -Сливен на 13.02.2019 г. бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл.354а, ал.1 и чл.354в, ал.1 от НК. С постановление от същата дата на прокурор от Окръжна прокуратура - Сливен бил задържан за срок до 72 часа и е бил приведен в следствения арест, находящ се в сградата на ОД на МВР - Сливен. С определение от 15.02.2019 г., постановено по ЧНД № 80/2019 г. по описа на Сливенския окръжен съд по отношение на него била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”. С Определение № 51/21.03.2019 г. по ВЧНД № 70/19 г. на Апелативен съд -Бургас мярката „задържане под стража” била изменена в „домашен арест”. Мярката „домашен арест“ се изпълнявала в апартамента му в град С., бул. Х.Б. № *, където живеел заедно с партньорката си и двете им деца, ищците Ж. и М. К., чрез гривна за радиочестотно дистанционно наблюдение. На 21.03.2019 г. напуснал следствения арест отслабнал с 15 кг заради стреса, на който е бил подложен по време на 1 задърЖ.о му под стража. В ареста условията били ужасни, като бил принуден да удовлетворява своите физиологични нужди в кофа и шише, поради липса на тоалетна. Достъп до баня му бил осигуряван не по-често от веднъж седмично, като през цялото време се е притеснявал какво ще се случи с него и със семейството му. В Сливенския окръжен съд от Окръжна прокуратура бил внесен обвинителен акт изготвен на 25.06.2019 г., според който той бил обвинен, че на 12.02.2019 г. в условията на продължавано престъпление, в съучастие, като съизвършител с А.П.Х. от гр. С. в помещение /приземен 2 етаж/, находящо се в гр. С., ул. „Г.С.Р.” № * и в избено помещение, находящо се в гр. С., ул. „Г.С.Р.” № * без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, както следва: - в помещение/приземен етаж/, находящо се в гр. С., ул. „Г. С. Р.” № ** - 62.835 грама, нето тегло, коноп на стойност 377.01 лева, с процентно съдържание на активен действащ компонент тетрахидроканабинол 10.20%., - в избено помещение, находящо се в гр. С., ул. „Г. С. Р.” № ** -0.518 грама нето тегло коноп на стойност 3.11 лева , с процентно съдържание на активен действащ компонент тетрахидроканабинол 4.90%; 0.178 грама нето тегло коноп на стойност 1.07 лева , с процентно съдържание на активен действащ компонент тетрахидроканабинол 6.80%.; 1.643 грама нето тегло коноп на стойност 9.86 лева, с процентно съдържание на активен действащ компонент тетрахидроканабинол 7.80%. и 0.205 грама нето тегло коноп на стойност 1.23 лева, с процентно съдържание на активен действащ компонент тетрахидроканабинол 4.90% - престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.1, предл.4, вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК и 2 - За това че, на 12.02.2019 г. в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с А.П.Х. от гр. С. в помещение/приземен етаж/, находящо се в гр. С., ул. „Г. С.
Р.” № ** и в избено помещение, находящо се в гр. С., ул. „Г. С. Р.” № ** е отглеждал растения коноп в нарушение на установения в Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите правила както следва: - в помещение/приземен етаж/, находящо се в гр. С., ул. „Г. С. Р.” № ** - 263 броя растения коноп в количество 3547.06 гр. изсушена листна маса на стойност 21282.36 лева, със съдържание на активен действащ компонент тетрахидроканабинол, - в избено помещение, находящо се в гр. С., ул. „Г. С.
Р.” № ** - 524 броя растения коноп в количество 6256,523 гр. изсушена листна маса на стойност 37539.13 лева, със съдържание на активен действащ 2 компонент тетрахидроканабинол - престъпление по чл.354в, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК. По внесения от Окръжна прокуратура обвинителен акт срещу ищеца, Сливенски окръжен съд образувал НОХД № 549/19.
Проведени били множество съдебни заседания, за всяко от които бил конвоиран от дома си. В дните преди всяко съдебно заседание, служители на МВР са проверявали със 3 засилен интензитет спазването на мярката за неотклонение, като са извършвали постоянни проверки на адреса му, винаги през нощта между 00:00 ч. и 04:00 ч. на денонощието. Те звънели на звънеца на апартамента, като събуждали не само подсъдимия, но цялото му семейство, включително и децата, с което ги подлагали на системен стрес. На 07.02.2020 г Окръжен съд Сливен постановил оправдателна присъда, с която признал В.К. за невинен, като го оправдал по всички повдигнати обвинения и отменил мярката „домашен арест“. На 18.02.2020г. му била свалена гривната за проследяване. На 02.12.2020 г. Бургаският Апелативен съд постановил решение, с което потвърдил изцяло оправдателната присъда на ищеца по ВНОХД №66/20г. на БАС. То било протестирано от АП-Бургас и влязло в сила на 02.11.2020г. Междувременно, по изявления на водещите разследването и поддържащите обвинението прокурори, медиите отразявали широко извършения арест и повдигнатите обвинения на В.К., с което увредили доброто му име и репутация в средите на българския автомобилен спорт. Ищците Ж. и М. К.и твърдят, че са преживели стрес от ареста на техния баща, като тогава са съответно на 2 и 10 години. Твърдят, че ищцата М. сама проверила в интернет за ареста на баща си и за повдигнатите обвинения и питала майка си дали това е вярно. Докато баща им бил в ареста не можели да контактуват с него по телефона. Децата в училището и детската градина се дистанцирали от тях. Те се страхували за баща си, майката изпитвала трудност да се грижи за тях, като единствен родител. След прибирането на баща им от ареста те били травмирани от посещението и проверките на полицейските служители за проверка на изпълнението на мярката за неотклонение, които се осъществявали през нощта и се звъняло продължително на звънеца, което ги стресирало. Твърдят, че ищцата М.К. развила „повишена тревожност и вътрешно напрежение“, като посещавала психолог. Това било забелязано и в поведението на другото дете. Твърди се, че вследствие на неправомерното задържане и поддържане на недоказани и неоснователни обвинения пред съд, В. Т. К. е претърпял значителни 3 нематериални вреди изразяващи се в 4 сериозни вътрешни терзания, довели до трайни здравословни проблеми за него - високо кръвно налягане и сърдечни проблеми, както и до депресивни психологични епизоди, но също и до уронване на доброто му име и репутация в професионалните му среди на АФБ и FIA. Обвиненията на Прокуратурата са довели и до нарушаване и на личните му контакти. Той бил лишен от основните човешки права на свобода и свободно придвижване, както следва: - От 12.02.2019 г. до 15.02.2019 г. е бил с мярка „задържане за 72 часа“; От 15.02.2019 г. до 21.03.2019 г. е бил с мярка „задържане под стража”; От 21.03.2019 г. до 18.02.2020 г. е бил с мярка „домашен арест“. За целия период от 12.02.2019 г. до 18.02.2020 г. освен, че е бил лишен от свобода, не е могъл да осъществява обичайната си дейност, като член на Автомобилна федерация на България (АФБ) и като делегиран член на комисии към Международната автомобилна федерация (FIA). Той бил напълно лишен от възможност да генерира доходи от дейността си като организатор на драг състезания и съдия към АФБ и FIA за целия този период от 1 година и 6 дни. Всичко това довело до сериозни вътрешни терзания за ищеца, който бидейки обвинен за две престъпления, които не е извършил, но които престъпления се наказват съгласно НК от три до дванадесет години лишаване от свобода и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева (по чл.354а, ал.1 от НК) и с лишаване от свобода от две до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева (по чл.354в, ал.1 от НК). Отделно от всичко това, твърди, че ищецът е претърпял и значителни материални щети, като следствие на повдигнатите му обвинения и наложени мерки за неотклонение, притиснат от обстоятелствата, невъзможността му да осъществява каквато и да е трудова и/или бизнес дейност, е бил принуден, с цел да осигури някакви финансови ресурси за семейството си, да продаде колекционерски лек автомобил марка АУДИ S2 (750 к.с.) за сумата от 1500 лв., при положение, че същия е с пазарна стойност около 25 000 евро (48 895,75лв.). Така той е бил увреден имуществено с 48 895,75 лв., като пряка и непосредствена последица от повдигнатите му обвинения от Прокуратурата и наложените му мерки за неотклонение. М. и Ж. К.и търпели самостоятелни вреди от незаконното обвинение срещу баща им. Те изживявали по свой собствен негативен начин среднощния обиск; внезапното му отвеждане от дома им в неизвестност; 40те дни през които нито го виждат, нито разговарят с него; шока от излизането на името му в новините във връзка с тежко престъпление; 5 нощния тормоз на 4 полицейските проверки; и т.н. Молят съда да постанови решение, с което на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ осъди ответника да заплати на В. Т. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), ведно със законната лихва, считано от 02.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата; на М. В. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), ведно със законната лихва, считано от 02.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата; на Ж. В. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв. (двадесет хиляди лева), ведно със законната лихва, считано от 02.11. 2020 г. до окончателното изплащане на сумата; на В. Т. К. обезщетение за имуществени вреди в размер на 48 895,75 лв. (деветдесет и седем хиляди седемстотин и деветдесет и един лева и 0,50 ст.) за пропуснати ползи. Претендират и направените разноски.
Ответникът, Прокуратурата на РБългария, е депозирала в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.
По отношение на исковете на ищците М. и Ж. К.и, счита, че същите са недопустими или изцяло неоснователни, тъй като за тези ищци липсва право на иск, като в ЗОДОВ липсва правно основание на предявените от тях искове, включително и посоченото от тях такова. Твърди, че искът за имуществени вреди, предявен от ищеца К., е изцяло неоснователен и недоказан, тъй като извършената продажба на притежавания от него автомобил не представлява пряка и непосредствена последица от повдигнатото и поддържаното срещу него обвинение от Прокуратурата, за което е бил оправдан. Продажбата на лекия автомобил на цена много по-ниска от пазарната стойност на същия не е по вина на ответника, още повече, че посочената стойност в писмения договор не доказва, че той е продаден на тази цена. Твърди, че при твърдяната крайна необходимост при която е сключен договора за покупко-продажба, не са представени доказателства за предприети от ищеца действия за унищожаване на договора. Освен това, получената продажна цена на автомобила от 1 500 лв. не била приспадната от твърдяната пазарна цена.
Прави възражение, че евентуалните неимуществени вреди, търпени от ищеца са резултат от собственото му поведение, с което той е бил свързан със 6 съучастника си, който е бил осъден и са налице условията на чл.5 ал.1 от ЗОДОВ и ответникът следва да бъде освободен от отговорност за вреди.
Твърди, че според трайната съдебна практика, ПРБ не носи отговорност за вреди, в резултат от условията в местата за лишаване от свобода, като в този 5 случай е налице друго основание и друг ответник. Твърди, че по отношение на проверките на служителите на РУ-Сливен за изпълнение на мярката за неотклонение също са налице условията на чл. 5 ал.1 от ЗОДОВ, тъй като видно от посочените от ответника доказателства, ищецът системно е нарушавал мярката за неотклонение, установено с 28 доклада. Твърди, че доброто име на ищеца не е увредено от публикации, тъй като те са възпроизвеждали само обективни факти, без квалификации. Оспорва представените 2 бр. амбулаторни листове за преглед на малолетните ищци, тъй като те изхождат от „Аналитична зона“ ООД, дружество, в което дейност осъществява майката и законен представител на ищците. Счита предявените искове за изключително завишени по размер и несъответни на трайната съдебна практика. Счита, че производството е протекло в разумен срок . В условията на евентуалност прави възражение по чл. 5 ал.2 от ЗОДОВ, като иска намаляване на обезщетението поради виновно поведение на ищеца. По същите съображения оспорва и акцесорния иск за лихви.