Решение № 4593 от 02.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4593 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20241100109103 по описа за 2024 година

М. П. Б., предявява против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца М. Б. е образувано досъдебно производство с пр.пр. на Районна прокуратура Велико Търново - Павликени ТОП-792/19 г. като е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2 т. 6, вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Досъдебното производство е приключено с мнение за предаване на съд и е внесен обвинителен акт, като е образувано НОХД № 148/2021 г. по описа на Районен съд Павликени. След проведеното съдебно производство същото е приключило с Присъда № 16/14.07.2022 г., с която подсъдимият М. Б. е признат за НЕВИНОВЕН по повдигнатите му обвинения. Районният прокурор е протестирал оправдателната присъда пред Окръжен съд Велико Търново. По образуваното ВНОХД № 403/2022 г. е постановено Решение № 141 от 19.12.2022 г. с което е отменена оправдателната присъда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Образувано е НОХД № 364/22 г. - IV състав по описа на Районен съд Павликени. Делото е насрочено за разпоредително заседание на 28.02.2023 г. в което съда е прекратил производството по делото и е върнал същото на Районна покуратура Велико Търново. Районният прокурор е обжалвал с частна жалба разпореждането за прекратяване на делото от съда и връщане на същото в районна прокуратура. По образуваното ВЧНД № 212/23 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, последният е приел, че Определението за прекратяване на НОХД № 364/22 г. на Районен съд Павликени е правилно и целесъобразно и го е потвърдил. В хода на извършеното допълнително разследване М. Б. отново е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Досъдебното производство е 1 приключило с мнение за предаване на съд на обвиняемия Б.. Районният прокурор с постановление от 15.09.2023 г. е прекратил производството, като е приел, че не може да се конкретизира кой от тримата обвиняеми е извършил конкретните престъпни резултати, изразяващи се в принуда и нанасяне на леки телесни повреди. Недоказано било кой от тримата обвиняеми е използвал огнестрелното оръжие, поради което прекратил производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК и чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1 НПК. С Определение № 203/07.12.2023 г. на Районен съд Павликени по ЧНД № 221/23 година е изменено Постановление на прокурора при ВТРП, ТО - Павликени по досъдебно производство от 15.09.2023 г. по ДП № 331/2019 г. по описа на МВР Павликени, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК е прекратено наказателното производство, да се счита за прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, п. 1 НПК. В продължение на 4 години в периода от 2019 г. до 07.12.2023 г. ищецът твърди, че е живял в абсолютен стрес, че е преследван за извършено тежко умишлено престъпление. Същият твърди, че е професионалист и е известен като такъв в бизнес средите. С повдигане на обвинение и внасяне на обвинителен акт за тежко умишлено престъпление, изнудване, същото е нанесло сериозни вреди върху авторитета му, както пред колегите му, така и пред многобройните клиенти, които обслужвал. Това е довело до сериозен психически стрес у него. На 29.06.2023 г. М. Б. след като е упълномощен от „Специализирана група „Сигурност“ ЕООД да предлага и сключва договори за охранителна дейност, предложил на „Булмакет ДМ“ ООД да извършва охранителна дейност на обект „Индустриален парк ЛВЗ" гр. Русе, но му било отговорено, че има нерешен окончателно наказателно-правен казус и му е отказано сключване на договор. Посредством това ищецът заявява, че е пропуснал месечно възнаграждение от 3 750 лева, или за периода от 01.07.2003 г. до образуване на настоящото производство пропуснатите ползи за ищеца са в размер на 13 месечни възнаграждения в общ размер - 48 750 лева. В тази връзка ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ ответника Прокуратурата на Република България да му заплати сумата в размер на 30 000 лв. - неимуществени вреди, ведно със законната лихва от влизане в сила на Определение № 203/07.12.2023 г. на PC Павликени 14.12.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 48 750 лева, представляваща пропуснати ползи, както и 1 500 лева за имуществени вреди /заплатено адвокатско възнаграждение, видно от приложеният договор за правна защита и съдействие/, ведно със законната лихва от влизане в сила на Определение № 203/07.2023 г. - 14.12.2023 г. до окончателното изплащане.

Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявеният иск изцяло, по основание и размер. На първо място заявява, че ищецът не е обосновал претенцията си по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, тъй като към исковата молба не е приложил доказателства за влизане в сила на определението за прекратяване. Счита, че липсват доказателства органи на ПРБ да са извършвали други действия, освен правно регламентираните в Наказателния процес. Навежда доводи, че искът за обезщетение на имуществени вреди от неполучени трудови възнаграждения също е недоказан, тъй като не са представени доказателства ищецът да е упражнявал трудова дейност преди обвинението и да 2 е получавал трудово възнаграждение, както и в какъв размер е било то. Не са приложени никакви доказателства за трудова заетост и професионална квалификация на ищеца и че същите са засегнати от воденото наказателно производство. Счита, че не са налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Оспорва иска за обезщетяване на неимуществени вреди като недоказан по основание и по размер. Същият не отговаря на критерия справедливост, дефиниран в чл. 52 ЗЗД. Противопоставя се на направеното искане за разпит на двама свидетели, тъй като не става ясно за какви обстоятелства ще свидетелства всеки от тях.

Също моли да се изиска и приложи пр.пр. № ТОП- 792/19 г. по описа на Районна прокуратура Велико Търново - ТО Павликени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 27.05.2020 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство пр. пр. на РП Павликени ТОП-792/19, за това, че на 26.08.2019 г. в землището на с. Върбовка, обл. Велико Търново, действайки в съучастие с Е.А. и Г.Е.Д., двамата от гр.

Русе принудил Я.А.Я. и А.Я.А., и двамата от с. Върбовка, обл. Велико Търново да претърпят противно на волята им- вързани с белезници и заставени да лежат на земята, като употребил за това сила- хващане, връзване, нанасяне на удари по телата с палки и ритници, нож, бокс, бухалки, прострелване с огнестрелно оръжие, като деянието е извършено от лице, което се занимава с охранителна дейност престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т.

6, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Досъдебното производство приключило с мнение за предаване на съд и е внесен обвинителен акт, като е образувано НОХД № 148/2021 г. по описа на РС Павликени. С Присъда № 16/14.07.2022 г., постановена по НОХД № 148/2021 г. по описа на РС Павликени ищецът е признат за невиновен да е извършил престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК, Тази присъда е протестирана от Прокуратурата пред ОС Велико Търново. По образуваното ВНОХД № 403/2022 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново е постановено решение, с което е отменена оправдателната присъда и делото е върнато за разглеждане от друг състав. Образувано е НОХД № 364/2022 г. на РС Павликени. Делото е насрочено за разпоредително заседание на 28.02.2023 г., в което съдът с Определение № 46/28.02.2023 г. прекратил производството по делото и го върнал на РП Велико Търново, ТО Павликени. Това определение е обжалвано от страна на Прокуратурата и потвърдено от ОС Велико Търново по ВЧНД № 212/2023 г. В хода на извършеното допълнително разследване на 30.05.2023 г. ищецът отново е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Досъдебното производство приключило с мнение за предаване на съд на ищеца. Районният прокурор с постановление от 15.09.2023 г. прекратил производството като приел, че не може да се конкретизира кой от тримата обвиняеми е извършил конкретните престъпни резултати, изразяващи се в принуда и нанасяне на леки телесни повреди. Приел за недоказано кой от тримата обвиняеми е използвал огнестрелно оръжие, поради което прекратил производството на основание чл. 243, ал.1 , т. 2 НПК. С Определение № 203/07.12.2023 г. на РС Павликени по ЧНД № 221/2023 г. е изменено това Постановление, като съдът приел наказателното производство да се счита прекратено вместо на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 НПК.

Представени са извлечения от електронни новини, публикувани на 21.10.2022г., с което се съобщава, че ще се разглежда делото, като е посочено „тартор на наказателния отряд е охранител“.

Видно от представените доказателства, ищецът е член на Национално ловно – 3 рибарско сдружение, за период 2019-2024г. като има издаден билет за лов.

Представено е писмено предложение от ищеца, от името на Специализирана група „Сигурност“ ЕООД, до К.К. – риск мениджър в Булмаркет ДМ ООД и С.П. – заместник изпълнителен директор в Булмаркет Груп ООД, за физическа охрана на обект „Индустриален парк ЛВЗ – град Русе, с което предложение се прави предложение за охраната на този обект, в съответствие с осигурените брой лица за обход / в два варианта/, като е посочено, че цената подлежи на преговори.

Видно от представения лиценз, на соченото дружество е издаден лиценз от МВР ГД „НП“ за извършване на охрана на имущество на физически или юридически лица на територията на град Русе. От представеното извлечение от електронно писмо, изпратено от С.П., е видно, че са водени преговори относно физическата охрана на обекта, но е посочено „Вие представлявате „Специализирана група Сигурност“ в качеството си на пълномощник с генерални пълномощни, включително да подписване търговски договори. В същото време имате нерешен окончателно наказателно – правен казус. При тази ситуация, обвързването на дружествата чрез търговски договор представлява неприемлив репутационен риск за „Индустриален парк ЛВЗ – град Русе“, който с ПМС е определен за стратегически важен обект от критичната инфраструктура на България“. По – долу е посочено, че за всички други обекти могат да се водят отделни преговори. От разпита на свидетеля Ангелова се установява, че през лятото на 2023г. излязла оферта за работа, за „ЛВЗ“ търсели охранителна фирма, която да обслужва дейността им, подготвили оферта, като свидетелят му помагала.

Ищецът имал големи надежди, като после й показал отказ и бил много разочарован. По думите на същата свидетелка, във връзка с обвинението му „взели оръжието“, не можел да ходи на лов, не можел да се занимава с охранителна дейност. Той не можел да работи, което му смачкало самочувствието, свидетелката дори му помагала финансово. Това продължило около 5 години, поемал нискоквалифицирана работа. Станал затворен, нервен, избухлив, ограничил контактите с приятели. Няколко нощи преди заседание, не можел да спи, четял НК, притеснявал се. По повод публикациите, сочел, че всички свързвали статиите с него, започнали подигравки, хората го подпитвали, което повлияло на контактите му, срамувал се да излиза навън. Започнала да го боли глава,започнал до го боли стомах. Свидетелката, която живеела на семейни начала с ищеца, приключила отношенията си с него, защото той много се променил, не е същият човек. Преди умеел да контактува с хората, станал покрай обвиненията избухлив, нервен. Вече нямал и този хъс за работа. Преди мечтаели да закупят къща, много зле му се отразило отделянето от ловната дружинка, защото му „взели оръжията“ и след оправдаването му, не могъл да възстанови хобито си, изгубил желанието да ходи на лов заради отношението на хората, които също разбрали. Свидетелят К. познава ищеца от 1988г., когато като ученици тренирали заедно, станали приятели. Делото го сломило, тъй като той бил точен и коректен в работата си. Останал без работа, били му наложени ограничения във връзка с делото. Загубил много от сключените договори за работа, средствата му намаляли, променил се стандартът му на живот. Променил се от жизнерадостен на затворен човек. Стеснил се кръгът от приятелите му, единици останали при него. Свидетелят сочи, че му е помагал със средства. Планирал да създаде семейство, но връзката му се разпаднала с времето. Заедно започнали да правят планове, но целият живот на ищеца се преобърнал, което било преживяно изключително тежко от него. Имал изграден авторитет в град Русе, хората го търсели за охранителни дейности, разчитали на него, впоследствие се оттеглили, загубил работата си и бизнес възможности. Целият му живот се разпаднал. Мислел през цялото време за делото. Свидетелят също цитира изложеното в статията, като сочи, че ищецът му я е изпратил, доста тежко изживял публикацията, като в града се разбрало за изложеното в нея.