Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3422 от 06.03.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5653/2022
Вид
Решение № 3422
Подписан
06.03.2023
Състав
ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 31, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3422 гр. София, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110105653 по описа за 2022 година

Образувано е по искова молба вх.№ 20840/04.02.2022 г. на К. Ц. К., ЕГН **********, село Ресен, община ., ***, със съдебен адрес: гр. София, ул. Г.С.

Раковски № 149, вх. Б, ет. 2, ап. 22, чрез адвокат В. М., срещу Ц. А. Ч., ЕГН **********, гр. София, ***, вх. А, ап. 10, със съдебен адрес: гр. София, ул. 13-ти март № 1, ет.1, ап. 1, чрез адвокат И. Д., за присъждане на обезщетение за лишаване от право на ползване на съсобствен имот, представляващ Апартамент № 10, находящ се в гр. София, ***, вх. А, ет. 5, с идентификатор ., с обща цена на иска 19445.82 лв., за периода 17.07.2019 г. до 12.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2022 г. – датата на предявяване на иска в съда, до окончателното плащане, с правно основание на предявените искове чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД. В съдебно заседание е поискано намаляване цената на иска на 15296.00 лв., като същото е допуснато и исковата претенция е намалена до този размер, на основание чл. 214 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 23.01.2018 г. ищецът придобил 12920.5/19841 идеални части от недвижим имот, съставляващ Апартамент № 10, находящ се в гр. София, ***, вх. А, ет. 5, с идентификатор . с Постановление за възлагане на недвижимо имущество от 20.12.2017 г. на ЧСИ . с рег. № 838 на КЧСИ и район на действие СГС. Към посочената дата останалите идеални части от имота били собственост на ответницата по делото. Твърди, че по-късно е продал собствените си идеални части на ответницата с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 86, том 2, рег. № 8027, дело № 262 от 2021 г. на нотариус Ина И.а-Живкова. Твърди, че през периода, докато бил собственик на идеални части от имота, той не го е ползвал, тъй като бил лишен от достъп от ответницата, която единствена го ползвала, въпреки че многократно я канил да му осигури достъп. Още при провеждане на публичната продан, следствие на която придобил 1 процесните идеални части от имота, ответницата била уведомена, че е длъжна да му осигури владението на припадащите му се части, съобразно процентното съотношение на собствеността и да му предаде ключ от жилището и да опразни част от стаите, както и да му предаде ключове от сервизните помещения към жилището. Това обаче не се случило.

Твърди, че я поканил с нотариална покана, връчена й лично на 17.07.2019 г., като претендира сумата от 782 лв. месечно – средномесечният наем на съответните идеални части, собствени на ищеца. Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като оспорва предявения иск. Твърди, че повече от година са водили преговори относно ползването на процесния недвижим имот, като преговорите приключили със споразумение, в което те постигнали съгласие ищецът да прехвърли на ответницата собствените си идеални части от имота, като разноските по сделката са за сметка на купувача – ответник по делото. Твърди, че с това споразумение ответницата се е задължила в деня на сключване на окончателния договор за покупко-продажба на собствените на ищеца идеални части от имота, ответницата да заплати сума в общ размер на 6967 лв., равностойни на 3531.85 евро, която сума съставлява сбор от разноски по гр.д. № 79791/2017 г. на СРС, разноски по гр.д.

№ 42889/2019 г. на СРС, 138 състав, разноски по изпълнително дело № 3203/2017 г. по описа на ЧСИ ., и направени разходи за нанасяне на имота и издаване на скица и за плащане на данъци за имота. Твърди също така, че в т. 3 от Споразумението е изрично предвидено, че при изпълнение на горните точки, продавачът ще предостави писмена декларация, че няма никакви претенции, парични или други, спрямо ответницата, чрез пълномощника й Николай Хърлев. Твърди, че е изпълнила съответните точки и на 12.08.2021 г. при подписване на нотариалния акт за покупко-продажба на собствените на ищеца идеални части от имота, е платила чрез пълномощника си всички дължими суми, съгласно споразумението, по сметка на пълномощника на ищеца П. М. и договорената продажна цена за имота и разноските по сделката. Прекратила е водените срещу ищеца дела в изпълнение на договореното между страните. Въпреки това, ищецът не бил изпълнил договореното си задължение да представи предвидената в т. 3 от Споразумението писмена декларация за липса на претенции. Счита, че с подаването на настоящата искова молба, ищецът погазва споразумението между страните. Сочи, че при воденето на преговорите и сключване на споразумението и постигане на договореност за продажна цена, страните са включили и претенцията на ищеца относно обезщетението за периода от поканата до постигането на договореностите, въпреки че изпълнителното дело било спряно. Твърди, че е платила данъците за имота, дължими от ищеца, както и разноските към ЧСИ по възлагането на имота на ищеца, които се дължат от последния. Сочи, че през периода, за който се претендира обезщетение за лишаване от ползване на съсобствените му идеални части, ответницата е извършвала множество разходи за съхранение и подобрения в имота, които се дължат пропорционално на дяловете от всички съсобственици, а ищецът не е заплащал никакви разноски в тази връзка. Оспорва исковата претенция и като размер, като счита същата за прекомерна. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции и да му присъди разноски.

2

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните, твърдението, че страните са били съсобственици на процесния имот, съставляващ Апартамент № 10, находящ се в гр. София, ***, вх. А, ет. 5, с идентификатор ., като ищецът е придобил съсобственост в имота с Постановление за възлагане на недвижимо имущество от 20.12.2017 г. на ЧСИ . с рег. № 838 на КЧСИ и район на действие СГС; че през процесния период от 17.07.2019 г. до 12.08.2021 г. ответницата е ползвала имота самостоятелно, в това число и идеалните части на ищеца, на основание чл.

146 от ГПК.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 86, том II, рег.

№ 8027, дело № 262/2021 г., ищецът е продал на съсобственика си и ответник по делото собствените си идеални части 12920.5/19841 от процесния недвижим имот.

С Нотариална покана Акт № 80, том III, рег. № 7651 от 11.07.2019 г. на нотариус Весела Червенкова с рег. № 210 на НК, връчена на ответницата на 17.07.2019 г. ищецът е поканил ответника да му заплаща 782 лв. месечно, или в седемдневен срок от получаването на поканата да предостави чрез съдебния изпълнител припадащите му се съобразно процентното съотношение на собствеността реални части от процесния имот, както и да предаде ключ от жилището и да опразни съответните стаи, за да може ищецът да ги ползва.

По делото е представено Споразумение във връзка с уреждане на въпросите по извършване на сделка и прекратяване на делата, свързани с недвижим имот, от 12.08.2021 г., сключено между страните. В същото е записано, че ответницата следва да заплати направени разходи в общ размер на 6967 лв., в това число такИ., направени по гр.д.

№79791/2017 г. по описа на СРС, 39 състав, образувано по искова молба на Ц. Ч. за признаване правото й на собственост върху процесния имот в размер на 1840 лв.; по гр.д.

№ 42889/2019 г. по описа на СРС, 138 състав по образуваното по искова молба на Ц. Ч. за делба на имота и по изп.д. № 3203/2017 г. по описа на ЧСИ ., по които ищецът е придобил процесните идеални части от имота в размер общо на 4312.70 лв. (такса за образуване – 108 лв., такса за опис – 360 лв., адвокатски хонорар в размер на 1320 лв., такса за възлагане на имота в размер на 1725 лв., разноски по УВТ, ДО и възбрана в размер на 103 лв. и такса по чл. 5 от 696 лв.); разходи за снабдяване с документи за сделката в общ размер на 755.70 лв.

(за нанасяне на актуални данни в АГКК и издаване на скица – 60 лв. и данък сгради 695.70 лв.). В споразумението е уговорена цената на продаваемите идеални части от имота, собственост на ищеца, за сумата от 73145 евро, платими от ответницата, като последната следва да заплати и местен данък и такси по вписване и нотариалните такИ. в общ размер на 5544.80 лв. След снабдяване с вписан нотариален акт за уговорената в Споразумението сделка, пълномощниците на страните по Споразумението е следвало да прекратят съвместно посочените в Споразумението дела, в това число и изпълнителното дело. В т. 3 е уговорено, че при изпълнение на задълженията по споразумението, продавачът, ищец по делото, чрез пълномощника си, следва да представи писмена декларация за липса на претенции, парични или други, спрямо пълномощника на купувача г-н Николай Хърлев.

Ответницата е възложила на Николай К.ов Хърлев да извърши действията във връзка с изпълнение на Споразумението от 12.08.2021 г. (л.30 от делото). Сумата от 3531.85 евро е била наредена в полза на П. М. И.нов по сметка, посочена в цитираното Споразумение между страните от 12.08.2021 г., на 12.08.2021 г., от Николай К.ов Хърлев.

Допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза, приета като компетентно и 3 обективно изготвена и неоспорена от страните, установява, че за процесния имот пазарният наем за процесните идеални части, собственост на ищеца, възлиза на 15296 лв. за периода от 17.07.2019 г. до 12.08.2021 г. – по 615 лв. на месец. Вещото лице е установило, че при условие, че в имота живее съсобственик със сина си, наемът би бил 410 лв. на месец или общо за периода 10200 лв. След извършен оглед на имота, вещото лице е констатирало, че са извършени разходи за подобрения и СМР, в това число за разходи, дължими от собствениците в сградата с режим на Етажна собственост в общ размер на 4601.09 лв., подробно описани в експертното заключение, както и за ремонт, подмяна и подобрения, касаещи процесния апартамент за периода от 2018 г. до 12.08.2021 г. в общ размер на 14450 лв., описани по пера и стойности в заключението.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗС правото на ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено. Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.

Основателността на иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС, се обуславя от установяване на следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещ; лично ползване на общата вещ от един от съсобствениците, писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен неползващия съсобственик. Обезщетение не се дължи, когато след поканата ползващият собственик е предложил на другия съсобственик да ползва вещта съобразно правата си, но той не се е възползвал, без да са създадени пречки за ползването.

По делото е установено, че страните са съсобственици на процесния имот, като ищецът притежават 12920.5/19841 идеални части, придобит чрез възлагане от ЧСИ . с Постановление за възлагане на недвижимо имущество от 20.12.2017 г. , а ответникът притежавал останалите идеална части от имота. Прието е за безспорно по делото и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по реда на чл. 146 от ГПК, че през процесния период от 17.07.2019 г. до 12.08.2021 г. ответницата е ползвала имота самостоятелно, в това число и идеалните части на ищец. С Нотариална покана, връчена на ответницата лично на 17.07.2019 г., същата е била поканена да заплаща наем за ползваните от нея идеални части на ищеца, или да предостави достъп до същите. Тези факти не се оспорват.