Протокол № 1864 от 21.12.2022, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1864 гр. Пазарджик, 16.12.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20225220100861 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:07 часа се явиха:

Ищецът Ц. Р. Г., редовно уведомен в предходното съдебно заседание се явява лично и с адв. П., редовно упълномощена да го представлява, с пълномощно приложено по делото.

Ответницата Н. Ц. Д., редовно уведомена в предходното съдебно заседание, се явява лично и с адв. К., редовно упълномощен да я представлява, с пълномощно приложено по делото.

Явява вещото лице Е. К., редовно призована.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че към настоящия момент не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

СЪДЪТ докладва на страните постъпилото по делото заключение по допуснатата съдебно- психологична експертиза, изготвена от вещото лице Е.

К.. Експертното заключение е постъпило по делото в законоустановените срокове, съгласно изискванията на чл. 199 от ГПК, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА

1

ЕКСПЕРТИЗА.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:

Е. К. – на 61 години, българка, български гражданин, неомъжена, неосъждана, с висше образование, без родство със страните.

Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Представил съм заключение, което поддържам.

Съдебно- психологичната експертиза е изготвена в клинични условия, в амбулаторията на ДКЦ 1 Здраве гр. Пазарджик в кабинет 222, като съдебнопсихологичната експертиза премина през няколко етапа. Първо запознаване подробно с материалите по делото, след което се пристъпи към провеждане на психологично интервю с непълнолетният А. Г.., ведно с провеждане на психологично изследване, което е съвместимо с поставените от съда задачи и второ с неговата възраст и трето с неговото психическо и физическо здравословно състояние. Проведе се психологично интервю с биологичния баща Ц. Г., ведно с психологично изследване, както и с неговата майка Н. Д..

Проведох психологично интервю с пастрока при който детето живее, а именно Ж. Г.. Без да бъдат приложени психометрични методики за него, тъй като това не беше изискуемо от съда. Не съм изпитвала затруднения по осъществения контакт с детето. Детето с готовност и с демонстрирано желание участваше в цялото психологично освидетелстване. Поведението му беше непринудено и разказа пред мен каквото го питах. Нещо което ми направи силно впечатление и за първи път ми се случва, дете което разказва за неговия делник, а именно, че обича спорта, обича приятелчетата си, обича треньорите си и накрая, когато ние приключихме то поиска да му прочета това което аз записвах през цялото време от неговия разказ. Аз го попитах го „защо си притеснен, аз пишех пред теб през цялото време, ние сме само двамата“?, той ми отговори, че „все пак искам да бъда сигурен, че вие сте записали това което аз казах“. За дете на тази възраст и на прага на тийнеджърството ми направи много сериозно впечатление. Както поиска да разсъждаваме двамата върху неговите рисунки, това беше в рамките на импровизацията, тъй като тези рисунки се интерпретират с учебници и с компютърна литература. Но на първо четене искаше да бъде спокоен излизайки от моя кабинет, т. е това което той е казал да не му навреди. Това 2 не ми се случва често, да не кажа почти никога. Считам, че към момента на изготвяне на експертизата, емоционалната връзка на детето с биологичният му баща е напълно разрушена, тя може да бъде заздравена и да се възстанови напред във времето със съдействието на неговите най- близки. Отглеждащите родители, в случая майката, трябва да бъде основния родител, който да насърчава детето във възстановяване на тази връзка. Нито едно дете не може да бъде виновно за това, какви са родителите му и да бъде емоционално наказано по този начин. Категорично се противопоставям на подобно поведение, защото практиката показва, че напред във времето тези личности живеят във фрострирана среда, колкото и отглеждащият го родител да смятаа, че е предоставил абсолютно всичко, като емоционален капацитет и като интелектуален капацитет на детето, за да израства то в една зряла семейна обстановка. Дала съм препоръки към отглеждащия родител, да не неглижира връзката между биологичния баща и неговия син, а да стимулира тези срещи и детето да знае, че е еднакво обичано и от двамата си родители. Само тогава детето ще расте, като пълноценна личност. Защото всяка личност иска да бъде обичана и обгрижвана от най- близките си. Децата са нашето огледало.

Няма как да искаме от тях максимума, когото ние им даваме минимума. Този синдром на родителско отчуждение има дългогодишен дебют във времето.

СРО/синдром на родителско отчуждение/ не идва спонтанно и импулсивно, то има своите корени и тези корени са назад във времето. Категорично само единият родител не може да понесе цяла вина за наличие на СРО. Децата приемат и поемат напред във времето модела на своите родителите, т. е. в родителския капацитет ние обръщаме внимание кой от родителите може да даде тази необходимата интелектуална емоционалност. Децата се изграждат в своята емоционална интелигентност. За предишна връзка на майката с друг мъж, с който детето не е имало никакъв проблем, би могла да се тиражира тази връзка на майката. Но детето беше пестеливо по отношение на живота на майка си, когато тя е имала тази предишна връзка. Той е бил малък и е нямал тази осъзнатост, с която да даде оценка на тези отношения. Но навлизайки на пастрока в техния живот, той беше предпазлив и особено към думата „пастрок“, отправена от моя страна. Тази дума го притесни, защото то знае, че това е неговият баща. Това което детето сподели е, че е това е неговото желание да се обръща към пастрока си с „татко“, защото така е поискал. Това дали е правдоподобно и реално, ние не можем да кажем. Когато майката е 3 заживяла с Ж., А. е бил на 5-6 години.

АДВ. П.: Дете на тази възраст, може ли да вземе такова решение.

СЪДЪТ не допуска въпроса на адв. П., тъй като същият не е ясно формулиран, поради неустановеността точно от кога непълнолетното дете се обръща към своя пастрок, като към негов баща.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Единственото нещо което установихме е, че детето по негово желание се обръща към пастрока си с думата „татко“. Не ми е споделил от кога се обръща така към пастрока си, той самият няма тази представа за времето. На пет години, няма как да поиска само. От моя гледна точка детето не е започнало да се обръща към пастрока си на 14 години сс думата „татко“, нито на 12 години, нито на 10 години, естествено е, че било по-рано. Спор по този въпрос няма. Детето до колко може самостоятелно да оценява житейски ситуации, да прави своите съждения, анализи и да дава оценки. Категорично и невъзможно е това да се случи, без намеса на възрастен фактор. Децата не са самостоятелни единици и те приемат образа и модела на отглеждащите ги възрастни. Аз съм отбелязала в експертизата, че майката неглижира отношението на сина си към неговият биологичен баща, оправдавайки се, че тя не може да му наложи. Това не води да добър възпитателен процес. Майката е предопределящата и водещата фигура. Няма как да се случва това пред нейните очи и уши, детето да отказва срещи с бащата. Детето се обръща към биологичния си баща по име. При положение, че неговият биологичен баща е пред очите му всеки ден, т. е. той съществува, той е наличен и ние да кажем, че детето иска да подражава на приятелите си, да не се срамува, че и той има баща, към този случай не е правдоподобно.

Грижите на майката към детето не са се променили след инцидента на .................... По важно е нейното поведение преди този инцидент, отколкото след този инцидент. Няма необходимата критичност от страна на майката за стимулиране близостта и емоционалната вградимост на детето спрямо биологичният му баща. Преди инцидента, пастрокът е иззел почти всички функции спрямо отглеждането, възпитанието, дори чрез спорт на детето А. за сметка на майката. Той е амбициозният вкъщи, той е този който контактува с треньорите, той е този който направлява дейността и желанията на А., майката е сложена встрани. Фигурата на майката отсъства в отглеждането и възпитанието на А.. Ж. е иззел изцяло родителските функции. На детето му е 4 необходима основната грижа и мнението на майката. мнението на майката, нейната борбеност за израстването на А. Г... Не е осъществен режима на лични контакти, който е определен от съда след раздялата на Н. и Ц.. Самият баща не осъществява тези контакти на лични отношения. . При провеждане на психологичното интервю с бащата, той сподели, че за да не се тормози детето, за да бъде детето спокойно, той е прекратил тези взаимоотношения.

Това съм го описала подробно в експертизата. Майката сподели в психологичното интервю, че социалните служители непрекъснато са питали„Защо не се вижда детето с бащата?“,“ Защо майката не го насърчава да се виждат?“, и отговора на майката е, че тя не може да налага на А. да се вижда с баща му. Не знам Н. и Ц. да са ходили на семеен психотерапевт. „За да не ми се навреди“, така каза А., за да е спокоен, че аз съм записала това, което той ми е казал на психологичното интервю. Детето не е конкретизира от кого да му се навреди. Има вербално и невербално общуване. Не винаги ние приемаме за чиста даденост това което детето ще изрече с дума, твърде често това което невербално съобщава е с по-голяма тежест от изречените думи.

Мисля, че това беше достатъчно, за да не се тероризира детето. Все пак той е при детски психолог и аз внимавам, той е дете и е претърпяло тежка психическа травма, даже и физическа.

АДВ. П.: Да се конкретизира, кой е в основата на отчуждението между детето и бащата Ц..?

СЪДЪТ не допуска въпросът, тъй като вещото лице вече отговори на този въпрос, че отчуждението е един продължителен процес на който са влияели множество фактори, за да се стигне до този резултата в момента.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Ж. е изземваща структура във всички посоки.

Присъствието на неговата личност трябва да бъде важна и водеща. Това са личностни структури, при които „не“ не съществува. Това го изхождам от психологичното интервю, което съм провела с него. Невербалното общуване е много по-точно, ясно, конкретно и ценно, отколкото вербалното общуване.

За един психотерапевт с много дълъг стаж, непредставлява никакъв проблем да има ясната снимка върху личностните качества на това лице. Т. е. снето е само психологично интервю, при което са налице определени индикатори.

Още по телефона, говорейки с него и определяйки си час, няколко пъти трябваше да запомня, че неговата работа е изключително важна, много 5 отговорна, много ценна и той държи на това. Цитирам: „моят бизнес“, „моят клиент“, т. е Азовата структура, която излиза на преден план. Техническа грешка е, че липсва втора точка в номерирането на абзаците, това не променя съдържанието на експертното заключението. Децата твърде често използват фантазния елемент или лъжата като защитен механизъм. Тези разминавания в показанията на детето, които не са съществени, нямат отношение към това, което детето е искало да каже, например: „Аз поисках сам да сменя спорта си“. „Аз поисках да казвам татко но Ж.“, и. т н., многократното повторение е неговата защита, то е организира на съзнателно ниво. Имаше и изявлението от него- „Ако аз не лъжа толкова много, те няма да ме навикват“. Ако детето бъде принудено да се вижда с баща си, това ще доведе до обратен ефект.

Никой не говори за принуда, тук говорим за възпитателен процес от страна на отглеждащия го родител. Категорично за принуда, дума да не става, защото една подобна принуда, би могла да доведе до нов фатален края, особено на дете в тийнейджърска възраст. Не мога да отговоря на въпроса, колко е склонна майката да допусне биологичният баща в отглеждането на детето, тя е тук и ще каже. Явно на плещите на тази майка, ще тежи високата отговорност по отношение на А..