Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1420 от 27.10.2020, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 1784/2020
Вид
Решение № 1420
Подписан
27.10.2020
В сила
29.01.2021
Състав
ЧАВДАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.81, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.161 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.3 и 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 187, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност

Р Е Ш Е Н И Е

№1420 27.10.2020г. град

Бургас

Административен съд – гр. Бургас, трети състав, на тридесети септември две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Чавдар Димитров при секретар Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело номер 1784 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал.1 от АПК във вр. с чл. 186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност. Образувано е по жалба от „Ауто Ив Груп“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, к-с „Славейков“ бл.26, вх.8, ет.1, представлявано от управителя С.А.К. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-120-0047169/24.07.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ –Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП. Със заповедта е разпоредена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – автомивка, находящ се в гр.Бургас, ул. Марица, до автогара Запад, стопанисван от „Ауто Ив Груп“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В сезиращата съда жалба е заявено, че такаиздадената заповед е незаконосъобразна и немотивирана, издадена без подробно и пълно установяване на фактическата обстановка и предхождаща издаването на АУАН и НП. Оспорва се допускането на административно нарушение от страна на търговеца. Излага се становище, че контролната покупка е била регистрирана от продавача, но проверяващия е напуснал бързо след като е оставил сумата, поради което не му бил предоставен касов бон. Споделя се позиция, че сочените от органа опасности от причиняване на вреди вследствие неприлагане на процесната ПАМ, следва да бъдат конкретизирани и надлежно доказани. Оспорва се срокът на самата мярка като прекомерен като не съответстващ на целта на закона и на принципа на съразмерност.

Твърди се, че ще причини значителни вреди на търговеца, заради отлива на клиенти при прилагането на ПАМ. Не на последно място се разяснява липсата на други адм. нарушения, допуснати от страна на дружеството на Наредба № Н-18/13.12.2006г.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. К., който поддържа жалбата и не сочи нови доказателства, изразява становище по същество в което поддържа депозираната жалба и желае отмяната на оспорената заповед.

Ответната страна – Началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява от процесуален представител - ю.к. Д., която, оспорва жалбата и желае заповедта й да бъде оставена в сила.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с удостоверяване компетентността на административния орган в административното производство е представена заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., с която Изпълнителният Директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Д“ОД“ в Главна Дирекция „Финансов Контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС, каквато е запечатването на обект.

Видно от заповед №2106/30.09.2018г. на

Изпълнителния Директор на ТД на НАП, Даниел Вълканов е бил преназначен на длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП Бургас.

По съществото на спора от ответния орган се представят съставения при проверката Протокол за извършена проверка АА №0047169/22.07.2020г., справка за работещите по трудови правоотношения в проверявания обект, справка за задълженията на задълженото лице към 24.07.2020г., справка за регистрираните продажби от 01.06.2019 до 24.07.2020г., Справка за ГФР – 2019г., протокол за проверка на касовата наличност, АУАН сер. № AN №F562118/30.07.2020г.

От съставения по повод на проверката и неоспорен от жалбоподателя протокол се установява това, че на 22.07.2020г. служители на ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект автомивка, находящ се в гр. Бургас, ул. Марица до автогара Запад, стопанисван от Ауто Ив Груп ЕООД.

В хода на проверката било констатирано, че в търговския обект има регистрирано ФУ. Посочено е също така, че при извършено заплащане в брой за контролна покупка на 2бр. ароматизатори на обща стойност 03,00 лева, заплатени в брой от Мартин Асенов инспектор по приходите, не бил издаден, фискален бон от наличното в обекта фискално устройство в работен режим.

Това се случило на 22.07.2020г. в 14,18 часа когато плащането било прието от служителя Ж. И.

Иванова, автомияч, която не издала фискален бон от констатираното като функциониращо ФУ модел Eltrade А3 KL.

На 24.07.2020год., административният орган – Началник отдел „оперативни дейности“ Бургас в

ЦУ на НАП, при така събраните доказателства и след съобразяване със служебно събрани такива, приел, че с посоченото деяние от обективна и субективна страна са осъществени признаците на административно нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл.118, ал.1 ЗДДС. С оглед на това и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС е издал и оспорения в настоящото производство административен акт – Заповед № ФК – 120 – 0047169/24.07.2020г., с която е разпоредил срещу „Ауто Ив Груп“ ЕООД „да се приложи принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – автомивка, находящ се в гр. Бургас, ул;. Марица , до Автогара Запад.

Въз основа на такаустановената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена до АС - Бургас в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

От разписката, представляваща част от отхвърлящото жалбата решение е видно, че тя е връчена на търговеца на 27.07.2020г., а жалбата е подадена на 10.08.2020г., следователно е подадена в срок.

Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество е неснователна по следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че с оспорената заповед № ФК – 120 – 0047169/24.07.2020г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, е наложена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – автомивка, находящ се в гр. Бургас, ул;.

Марица , до Автогара Запад., стопанисван от Ауто Ив Груп ЕООД и забрана достъпа до него за срок от 14 дни.. Изложени са мотиви, че с констатираното нарушение по неиздаване на касов бон след заплащане в брой цената на 2 бр. ароматизатора на стойност 03,00 лв., е засегнат утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява отчетност на извършваните от лицата продажби и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти.

На първо място, по въпроса за валидността на оспорената заповед, Съдът намира, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Като част от административната преписка е приложена споменатата по-горе заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., с която Изпълнителния Директор на НАП на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Д“ОД“ в Главна Дирекция „Финансов Контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС, каквато е запечатването на обект по чл.186 от ЗДДС. Поради изложеното разпореждането е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните разпоредби за провеждане на административното производство.

По съществото на спора, след преценка на събраните по делото доказателства, съдебният състав достига до следните правни изводи:

Съгласно АПК, когато административният орган действа при условията на обвързана компетентност, съдът проверява само законосъобразността на издадения административен акт. Съдът не констатира при издаването на атакуваната заповед да са нарушени законовите разпоредби, уреждащи налагането на ПАМ.

От представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че по време на проверката в обекта служител на търговеца е бездействал правнорелевантно като не е издал касов бон непосредствено след приемане на цената на заплатената стока и услуга. Този факт се отрича от него, но се оборва от представените по делото писмени доказателства, според които последният издаден фискален бон преди проверката е от 13.21 часа и представлява продажба на минерална вода на стойност 01,00 лев. Фискален бон с час приблизителен на часа на проверката и с предмет на спорната продажба не се представя от страна на жалбоподателя, поради което твърденията му за отчитане на продажбата остават недоказани.

При това положение на административния орган не му е останало нищо друго освен да приложи закона, където в чл. 186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС е записано, че "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“. Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката на административния орган. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че настоящото производство е административно и като такова не е свързано с прилагане на форма на наказателна репресия. Преследваните с мярката цели са тези, предвидени в разпоредбата на чл.22 ЗАНН и целят предотвратяване и на други адм. нарушения, както и на техните вредни последици. Цитираната разпоредба е пълно и точно посочена в оспорения адм. акт и не създава предпоставки за неяснота.

Видно от предствения по делото доказателствен материал необорен от страна на жалбоподателя заплащането в брой е извършено около 14,25 часа. Нарушението е реализирано чрез форма на просто бездействие в конкретен правнорелевантен момент – момента на плащане, с изтичането на който нарушението се счита довършено. Този извод съдът извежда от разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, според която бонът се дължи за всяко плащане. Плащането е фактическо действие, което е различно от реализиране на сделката – покупко-продажба. Важен е моментът на фактическото предаване на сумата, а не други, като моментът на приемане на поръчката, моментът на обявяване на сметката, а още по-малко момент, следващ този на плащането на цената или др.

В настоящия случай, в оспорената Заповед

№ ФК –120 – 0047169/24.07.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП е налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото се касае за едно констатирано бездействие – неиздаване на фискален бон от ЕКАФП. Налице са и конкретни мотиви, изложени от административния орган, доколкото същият от една страна препраща в оспорената заповед към съставения в деня на проверката ПИП АА №0047169/22.07.2020г., а от друга подробно е мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ.

Отразени в заповедта са и правните основания за постановяване на спорната ПАМ – чл.186, ал.1, т.1,, б“а“ ЗДДС. При сравнението им с констатираните от адм. орган факти и обоснованите въз основа на тях правни изводи, съдът констатира пълно съответствие помежду им.

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1 и по-конкретно на нейната б.”а” ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице (търговец), което не издава съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Този ред е уреден в разпоредбите на НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вкл. и в цитирания от органа чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата.