Присъда № 135 от 13.08.2024, Софийски градски съд

мотиви към присъда по ВНОХД № 178 / 2024 г. по описа на СГС, НО, І въззивен състав С присъда от 09.03.2021 г. по НОХД № 12496 / 2019 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 107 състав, подсъдимият А. К. Т. е признат за виновен в това, че на 13.02.2019 г., около 11:50 часа, в гр. София, ж.к. “*******“, бл.301, на партерния етаж на вх.

“А“, чрез нанасяне на удари с метална тръба в лявата ръка причинил на Е. Е. Г. средна телесна повреда , изразяваща се в счупване на ляв лакътен израстък без разместване, което е реализирало медико – биологичния признак на трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, поради което и на основание чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.54 от НК му е наложил наказание “Лишаване от свобода“ за срок от една година, отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години.

С така постановената присъда, на основание чл.45 от ЗЗД, съдът осъдил подсъдимия А. К. Т. да заплати на Е. Е. Г. сумата от 5000,00 ( пет хиляди ) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 13.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил така предявения граждански иск до неговия пълен претендиран размер от 30 000,00 лева. На основание чл.189, ал.3 от НПК подс. А. К. Т. е бил осъден да заплати сумата от 200,00 лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск, както и сумата от 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба, в законоустановения срок, от адв. П. – защитник на подс. А. Т.. В жалбата се твърди, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна. В подкрепа на твърдяното адв. П. релевира аргументи, че в хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие не се е доказало по изискуемия категоричен начин съпричастието на подзащитния му към инкриминираното деяние. Посочва се също и че първоинстанционния съдебен състав е допуснал съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото. В заключение се иска отмяна на присъдата на Софийски районен съд както в наказателно-правната си част, така и по отношение на уваженият граждански иск по чл.45 от ЗЗД.

Срещу така постановената присъда на Софийски районен съд е постъпила въззивна жалба и от адв. М. Т. – повереник на гражданския ищец и частен обвинител Е. Г.. Адв. Т. твърди, че крайният съдебен акт на Софийски районен съд е неправилен в частта, относно размера на уважения иск. В тази връзка и посочва, че контролираната инстанция не е взела предвид редица доказателства, обосноваващи уважаването на гражданския иск в размера, в който е предявен. В заключение моли Софийски градски съд да измени присъдата на Софийски районен съд единствено в частта относно размера на уважения граждански иск, като уважи същия в пълния му размер.

С решение от 18.03.2022 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, ІХ въззивен състав по ВНОХД № 4051 / 2021 г., присъдата от 09.03.2021 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 107 състав по НОХД № 12496 / 2019 г. е била потвърдена изцяло, респ. същата е влязла в законна сила.

Срещу решението от 18.03.2022 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, ІХ въззивен състав по ВНОХД № 4051 / 2021 г., е било постъпило искане за възобновяване на наказателното производство от адв. П. – защитник на подс. А. Т.. Пред Софийски апелативен съд е било образувано НД № 456 / 2021 г. по описа на съда. С решение от 27.07.2022 г. на Софийски апелативен съд, производството по НОХД № 12496 / 2019 г. на Софийски районен съд е било възобновено, като решението от 18.03.2022 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, ІХ въззивен състав по ВНОХД № 4051 / 2021 г. е било отменено и делото е върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане.

С въззивна присъда от 12.10.2022 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, V 1 въззивен състав по ВНОХД № 3349 / 2022 г., присъдата от 09.03.2021 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 107 състав по НОХД № 12496 / 2019 г. е била отменена, като е била постановена нова такава, с която подс. А. К. Т. е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК е бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. С така постановената присъда, съдът е отхвърлил изцяло предявения от Е. Е. Г. гражданси иск в размер на 30 000,00 лева.

Срещу така постановената присъда на Софийски градски съд е бил подаден протест от прокурор при Софийска градска прокуратура и жалба от адв. М. Т. – повереник на гражданския ищец и частен обвинител Е. Г., за което е било образувано НД № 783 / 2023 г. по описа на Върховния касационен съд, Наказателно отделение. С решение от 08.01.2024 г.

Върховния касационен съд е отменил въззивната присъда от 12.10.2022 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, V въззивен състав по ВНОХД № 3349 / 2022 г. и е върнал делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание пред въззивната инстанция, като с решението са били дадени и задължителни указания по изпълнение.

С оглед на така образуваното дело с решението на Върховния касационен съд, предмет на настоящето производство е въззивната проверка, която следва да бъде направена въз основа на подадената въззивна жалба от защитника на подс. А. К. Т. - адв. П. и подадената въззивна жалба от повереника на гражданския ищец и частен обвинител Е. Е.в Г. - адв. М. Т., срещу присъдата от 09.03.2021 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 107 състав, постановена по НОХД № 12496 / 2019 г. по описа на съда.

Във въззивната жалба на подсъдимия А. Т., чрез неговия защитник адв. П. се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. В подкрепа на твърдяното адв. П. релевира аргументи, че в хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие не се е доказало по изискуемия категоричен начин съпричастието на подзащитния му към инкриминираното деяние. Посочва се също и че първоинстанционния съдебен състав е допуснал съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото. В заключение се иска отмяна на присъдата на Софийски районен съд както в наказателно-правната си част, така и по отношение на уваженият граждански иск по чл.45 от ЗЗД.

Във въззивната жалба на адв. М. Т., в качеството й на повереник на гражданския ищец и частен обвинител Е. Г. се твърди, че крайният съдебен акт на Софийски районен съд е неправилен в частта, относно размера на уважения иск. В тази връзка и посочва, че контролираната инстанция не е взела предвид редица доказателства, обосноваващи уважаването на гражданския иск в размера, в който е предявен. В заключение моли Софийски градски съд да измени присъдата на Софийски районен съд единствено в частта относно размера на уважения граждански иск, като уважи същия в пълния му размер.

В съдебно заседание, адв. П., защитник на подс. А. К. Т., поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Излага твърдения, че контролираната инстанция неправилно се е доверила на последващите показания, депозирани от свидетеля Е. Г., а не на първоначално дадените от него такива пред разследващ орган. Аргументира твърдяното с обстоятелствата, че заявеното от свидетеля Е. Г. в разпита от 13.09.2019 г. кореспондира с разказа на същия пред съдебния лекар, провел първоначалния му преглед на 14.09.2019 г., както и с подадения от него сигнал на тел. 112. Твърди се и че Софийски районен съд неправилно е игнорирал показанията на свидетелите С.К. и Н.Н., които гласни доказателствени средства напълно корелират с първоначално дадените показания на Е. Г.. Адв. П. обосновава извода си, че подзащитният му е невиновен и с находящата се в кориците по делото официална справка от Спортно училище “Ген. Владимир Стойчев“, от която се установява местоположението на подсъдимия А. Т., а именно на такова разстояние, че да му е житейски невъзможно да присъства на инкриминираното деяние. Поддържа становището си за недоказаност на авторството на деянието от страна на подзащитният му, като счита, че осъдителната присъда почива на предположение относно това обстоятелство. Моли въззивният съд да отмени 2 първоинстанционната присъда и да признае подзащитният му за невиновен.

В съдебно заседание прокурорът от Софийска градска прокуратура намира въззивната жалба за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като се потвърди присъдата на Софийски районен съд. Релевира доводи, че събраните в хода на наказателното производства доказателства водят до единствен и категоричен извод, че подс. А. Т. е осъществил вмененото му в отговорност престъпно деяние. Представителят на държавното обвинение изразява несъгласие с довода на защитата, че са налице неопровержими доказателства за това, че подс. А. Т. в инкриминирания момент се е намирал в учебни занятия, като се посочва, че представената справка не съставлява категорично доказателство.

Досежно изготвените в хода на въззивното съдебно следствие експертни заключение прокурорът посочва, че въпреки липсата на изводими от тях данни за съпричастие на подсъдимия към инкриминираното деяние, то същите и не разколебават обвинителната теза.

Повереникът а на гражданския ищец и частен обвинител Е. Е.в Г., адв. М. Т., се солидаризира с изводите на прокурора, като намира възраженията на защитата за неоснователни. В подкрепа на изводите си посочва, че Е. Г. е депозирал първоначално неверни показания поради изпитван от него страх. С последното обстоятелство обяснява и пасивното поведение на пострадалия в хода на текущото наказателно производство. В Заключение моли съда да потвърди присъдата на Софийски районен съд в наказателната й част, като изразява несъгласие единствено с размера на присъденото на доверителя й обезщетение.

Подсъдимият А. К.Т., в своя лична защита се присъединява към изложеното от неговия защитник и заявява, че не е съпричастен към извършеното престъпление. В предоставена последна дума моли да бъде оправдан.

Въззивният съд, с оглед изпълнение на дадените указания от Върховния касационен съд, служебно счете за необходимо да допусне провеждането на съдебно следствие и събирането на допълнителни доказателства, чрез назначаване на ДНК експертиза, която да даде отговор на въпросите, дали приетата като веществено доказателство, червеникава материя ( запечатана в плик с № 025505 ) съдържа биологични следи от подс. А. К. Т. и / или от Е. Е.

Г.. С експертно заключение е следвало да се даде отговор и на въпроса, дали върху намерената на местопроизшествието един брой запалка ( запечатана с картон, Серия А и № 0387847 ) се съдържат дактилоскопни следи и ако да, то същите дали са принадлежали на подс. А. К. Т. и / или от Е. Е. Г..

Въз основа на така допуснатите експертизи, от заключението за извършената ДНК експертиза № 24 / ДНК - 180 от 12.03.2024 г. е установено, че по обследвания марлен тампон с човешка кръв по него се е определил ДНК профил на лице от мъжки пол, което обаче не съвпада с ДНК профила на подс. А. К. Т.. Същевременно, по отношение на изследваната в хода на въззивното съдебно следствие един брой черна на цвят запалка, с дактилоскопна експертиза № 24 / ДКТ - 60 е установено, че по същата не са открити никакви дактилоскопни следи.

Софийски градски съд, Наказателна колегия, І въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата счете, че фактическите констатации на първоинстанционния съд относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото са направени в разрез със събраните по делото доказателства и погрешна интерпретация на установените чрез способите, предвидени в НПК факти, относими към наличието на престъпление и участието на подс. А. К. Т. в неговото извършване, поради което и в съответствие с правомощията си, визирани в чл. 316 от НПК прие нови фактически положения по делото :

Подсъдимият А. К. Т. е роден на ******* г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с основано образование, живущ в гр. София, ж.к. “*******“, бл.****, с 3

ЕГН **********.

Свидетелите Е. Г. и К.Е. се познавали от около 4 - 5 месеца преди инкриминираната дата.

Двамата свидетели се познавали и със свид Н.Н. и подс. А. Т.. Свид. К.Е. се познавал и с неустановено лице с прякор “С.“. Именно по настояване на последния, свид. К.Е. следвало да позвъни на различни лица от общото им обкръжение.