Решение № 1549 от 02.10.2026, Административен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 1549

Ямбол, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - I състав, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА административно дело № 20267280700312 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на С. Г. Т. от [населено място], обл. Ямбол против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM - 1774911 от 18.07.2026 г., издадена от И. Д. П. – мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ - Ямбол, ОДМВР - Ямбол, с която на осн. чл. 171, т. 1, б. „з“) гг) от ЗДвП на жалбоподателя е наложена такава временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Иска се отмяната на същата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него процесуален представител поддържа изцяло жалбата на основанията, изложени в същата като твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Претендира се и заплащане на направените по делото разноски.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като изразява становище за неоснователност на същата. Счита, че оспореният административен акт е напълно законосъобразен както от материалноправна, така и от процесуално правна гледна точка, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено и претендирано от жалбоподателя.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 18.07.2026 г. жалбоподателят Т. управлявал собствения си лек автомобил АУДИ с рег. № [рег. номер], като около 09:37 часа в [населено място]. Инзово, до № 7 на [улица]в посока [населено място], същият бил спрян за проверка, в хода на която се установило, че управляваното от жалбоподателя МПС е с прекратена регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. Съставен бил АУАН № GA 3943869/18.07.2026 г. за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, като на място били иззети СУМПС [номер] на жалбоподателя, както и двата броя регистрационни табели с № [рег. номер]. Актът бил подписан от Т. без възражения.

Въз основа на горния АУАН, на 18.07.2026 г, И. Д. П. – мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ - Ямбол, ОДМВР – Ямбол издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM - 1774911 от 18.07.2026 г., с която на осн. чл. 171, т. 1, б. „з“) гг) от ЗДвП на жалбоподателя С. Т. била наложена такава временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Към делото е приложена Застрахователна полица № BG/06/126002504373 от 20.07.2026 г., от която е видно, че веднага след установяване на нарушението, задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е била сключена.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, тя е и ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Предмет на съдебен контрол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM - 1774911 от 18.07.2026 г., издадена от И. Д. П. – мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ - Ямбол, ОДМВР - Ямбол, с която на осн. чл. 171, т. 1, б. „з“) гг) от ЗДвП на жалбоподателя е наложена такава временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Заповедта, предмет на жалбата е издадена от компетентен орган, в писмена форма и съдържа както фактическите, така и правните основания за издаването й. Същата обаче е незаконосъобразна от материалноправна гледна точка. Става въпрос за следното:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване и съответно – следват ли се разпоредените с него правни последици.

Съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат тези мерки, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон.

В настоящия казус принудителната административна мярка е приложена на осн. чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП, а именно за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като на 10.02.2026 г. регистрацията е била служебно прекратена на осн. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, в редакцията й след измененията, обн. ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г. предвижда служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

След измененията на ЗДвП, които са били в сила към датата на издаване на оспорената заповед, законовото изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР за прекратена регистрация на автомобила по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е отпаднало. Считано от 01.08.2025 г. обаче, нормата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането предвижда, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен или не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били представени доказателства за сключен договор, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в Република България орган, да прекрати регистрацията на превозното средство (ал. 11 на чл. 574 от Кодекса за застраховането). От тази законова регламентация следва извода, че установеното задължение за уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ е съществено процесуално изискване за законосъобразност на прилаганите правни последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, вкл. на налаганите административни санкции и прилаганите принудителни административни мерки.

По делото липсват доказателства, от които да се установява, че е извършено надлежно уведомяване на собственика на автомобила за липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което не може да се приеме, че е изпълнен фактическият състав на чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи към изпълнение на изискването по чл. 574, ал. 11 от КЗ и съответно да се прекрати служебно регистрацията на автомобила в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП.

Отделно от горното, следва са се има предвид също, че принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Тези мерки по своето естество не представляват административни наказания, въпреки че са форма на административна принуда. За разлика от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно така, както е наложено и за целия период от време, действието на приложената административна мярка е обосновано и допустимо само до момента, до който тя има за фактическа последица предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото. Казано с други думи, от момента, в който не съществува вероятност правилото за поведение за бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически обосновано и от този момент насетне прилагането на принудата ще е в пряко нарушение на принципа на съразмерност, установен в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

По делото не е спорно, че още същият ден собственикът на автомобила, управляван от жалбоподателя, е сключил застраховка „Гражданска отговорност“. При това положение прилагането на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП не само не постига целите на осъществяваната принуда (те са постигнати още със сключването на застраховката), но и придобива санкционен характер, какъвто принудителните мерки нямат.

Предвид изложеното съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и като такава, следва да бъде отменена.

При този изход на делото, на жалбоподателя Т. следва да се присъдят направените по делото разноски, които възлизат на общо 505.11 евро, от които 5.11 евро представляват заплатена държавна такса и 500 евро съставляват договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Що се отнася до възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя следва да се отбележи, че съдът намира същото за неоснователно, доколкото същото е под минималния, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа размер (последният предвижда минимално възнаграждение в размер на 1 000 лева, които се равняват на 511.29 евро).

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM - 1774911 от 18.07.2026 г., издадена от И. Д. П. – мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ - Ямбол, ОДМВР - Ямбол, с която на осн. чл. 171, т. 1, б. „з“) гг) от ЗДвП на С. Г. Т. от [населено място], общ. Тунджа, обл. Ямбол, [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, кантора 6, чрез адв. Н. С. Н. е наложена такава временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ЯМБОЛ да заплати на С. Г. Т. сумата от 505.11 евро (петстотин и пет евро и единадесет цента) за направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�