Решение № 151 от 18.09.2025, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Свищов, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Никола П. Римпопов при участието на секретаря АДРИАНА ЕМ. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело № 20254150100284 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и насрещен иск по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД.

Ищецът С. С. В.,чрез адв. А. Д. от САК твърди, че е страна по договор за кредит, сключен със „С.К.“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, р***************, представлявано от Н.П.П. – Управител, както следва: Договор за потребителски кредит № 1194302, сключен на 27.11.2024г. към искане № 9498478, придружен от погасителен план и Застрахователен сертификат № 240101100018600 към групов застрахователен договор № 001-2024 по сключена Застраховка „Злополука“ и Общи условия за Застраховка „Злополука“. По силата на сключения договор на ищеца, в качеството на кредитополучател, му бил предоставен заем в размер на 1100,00 лева, при ГПР 65,56 и % ГЛП 50 %, който следвало да върне на 37 вноски, описани в погасителния план, при дата на първо плащане – 04.12.2024г. и дата на последно плащане 13.08.2025г. В чл. 5, ал.1 от договора било посочено, че ищецът трябвало да предостави обезпечение поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Договора страните се споразумели, че кредитополучателят следвало да предостави посоченото в алинея 1 обезпечение в срок до 3 (три) дни от сключване на договора. Общият размер на неустойката при непредоставяне на обезпеченията във вида и съгласно изискванията на кредита възлизал на 955,43 лева за целия срок на договора за потребителски кредит. За срока на договора кредитополучателят се присъединил към групова застраховка „Злополука“, като заплатил еднократна застрахователна премия в размер на 40,00 лева, която се заплащала на датата на отпускане на кредита и се удържала от заемната сума.

Така ищецът следвало да върне сумата от 2294,00 лева, която включвала: 1 100,00 лева - главница; 238,57 лева - лихва; 955,43 лева 1 неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, като от заемната сума била удържана сумата 40,00 лева – еднократна застрахователна премия по групова застраховка „Злополука“. Ищецът твърди, че е заплатил по кредита сума в общ размер на 1120,00 лева, за което представя разписки, издадени от „Изипей“ АД. Излага аргументи, че сключеният договор за потребителски кредит бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК. Изискването, което било заложено в чл. 5 от договора за потребителски кредит, за осигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция, била очевидно нищожна клауза, като представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, което следвало да бъде включено в ГПР. Невключването му означавало, че не било спазено изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК, защото не бил посочен верният ГПР в Договора за потребителски кредит. Също така подобна неустойка би могла да се разглежда и като добавка към възнаградителната лихва по договора, без обаче в последния или в неговите приложения да била посочена като такава, което означавало, че била нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 9 от ЗПК поради неправилно посочване на лихвените проценти. Ето защо, само на тези основания договорът за кредит бил изцяло нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК. Счита уговорената неустойка в общ размер от 955,43 лева за нищожна поради противоречие с добрите нрави и също така твърди, че представлявала неравноправна клауза по смисъла на чл.

143, т. 5 от Закона за защита на потребителите, тъй като същата била необосновано висока. Представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба увеличавала стойността на договора. С предвиждането на такива разходи за неустойка се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните, представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и, ал. 2, т. 1 от ЗЗП и като такъв представлявал един от елементите, на които можело да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Цитира практика в тази насока.На следващо място, в процесния случай е налице нарушение на императивното изискване на чл. 11 ал. 1 т. 20 ЗПК, според което договорът за потребителски кредит, какъвто несъмнено е настоящият, се изготвя на разбираем език и съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29. ал. 4 и 6. както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20). Съгласно чл. 7 от Договора е предвидена възможност за кредитополучателя да се откаже от него при наличието на определени предпоставки, визирани в клаузите на договора. Следва да се отбележи, че в Договора, не е упоменато конкретното изражение на лихвения процент на ден, в случай че потребителят упражни правото си на отказ от договора. В разпоредбата на чл. 29 ал. 1 ЗПК е предвидено правото на потребителя да се откаже от сключения договор за потребителски кредит, без да дължи обезщетение или неустойки и без да посочва причина за това, при спазване на 2 срока, реда и условията за упражняване на това потестативно право, посочени в чл. 29 ЗПК. Разпоредбата транспонира императивните норми на чл. 14 от Директива (ЕС) 2 008/48. Съгласно т. 123 от Решение от 09.09.2021 г. на СЕС по съединени дела С-33/20, С-155/20 и С- 187/20, целта на посочената разпоредба на директивата е да позволи на потребителя да избере отговарящ най-добре на потребностите му договор и следователно да се откаже в "срока за размисъл " от този договор (след като го е сключил), за който установи, че не съответства на нуждите му. Излага аргументи, че договорът е недействителен, тъй като не отговарял на изискванията на чл. 22 във вр. чл. 11 ал. 1 т. 20 ЗПК, а именно липсвало посочване на размера на лихвения процент на ден. Съгласно чл. 11 ал. 1 т. 20 ЗПК, който въвеждал императива, заложен в чл. 10, пар. 2, б. "п” от Директива (ЕС) 2008/48, договорът за потребителски кредит следвало да съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29 ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.

Сочи, че в настоящия случай, в клаузата на чл. 7 от договора, било регламентирано правото на отказ от договора и бланкетно била възпроизведена уредената в чл. 29 ЗПК възможност за отказ от договора, но липсвал съществения реквизит по чл. 11 ал. 1 т. 20 ЗПК – посочване на на лихвен процент на ден, поради което договорът и на това основание се явявал недействителен.

В условията на евентуалност, в случай, че съда отхвърли иска по чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т.10 и т.20 ЗПК, вр. с чл. 26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, моли да прогласи нищожността на клаузата, съдържаща се в чл.11, ал.1 от договора за потребителски кредит № 1194302 към искане №7678478, поради противоречието й със закона, респ. с добрите нрави, както и нищожността на клаузата, съдържаща се в чл.3, ал.1 от договора за потребителски кредит № 1194302 към искане №7678478, поради противоречието й с добрите нрави.

Излага, че така, както е уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. Размерът на предвидената неустойка представлявала 87 % от размера на отпусната сума, респ. 71 % от общо дължимата сума (главници и лихва), т. е. изначално е предвидено, че при липса на предоставено обезпечение чрез гаранция или поръчители, за периода на връщане на кредита, потребителят би дължал главницата, договорна лихва като печалба за кредитора, но и сума за неустойка в значителен размер — сума, надвишаваща значително главницата и всички възнаградителни лихви по кредита.

По отношение на чл. 3 от договора, счита, че така уговорен, размерът на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Сочи, че налице е трайно установена практика на ВКС и други съдилища, които цитира, според която съглашение за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава тройния размер на законната лихва. След 3 справка в електронната страница на БНБ се установявало, че към датата на сключване на договора- 27.11.2024 г., основният лихвен процент бил 3.22 %, от което следвало, че размерът на законната лихва е 13.22 %, т. е. уговореният в договора за кредит годишен лихвен процент надвишавал три пъти законната лихва. В настоящия случай договорената между страните лихва в размер на 50 % годишно надхвърля повече от 3 пъти законната, което било нарушение на добрите нрави, тъй като надвишавал трикратния размер на законната лихва, който в случая се равнява на 39.66 %. Поддържа, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита възлизала на 1060,00 лева, доколкото застрахователната премия не представлява сума, усвоена от потребителя. Счита, че заплатил в цялост дължимата главница, доколкото видно от представените по делото разписки, е внесъл сумата в общ размер на 1120,00 лева. Искането е да се признае за установено, че договор за потребителски кредит № 1194302 към искане №7678478, сключен на 27.11.2024г. между С. С. В. и „С.К.“ ООД с ЕИК ********* е изцяло недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т.10 и т.20 ЗРК, вр. с чл.

26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД. В хипотезата на евентуалност, в случай, че съдът не прецени, че целият договор е недействителен, искането е да се признае за установено, че клаузата, съдържаща се в чл.11, ал.1 от договора за потребителски кредит № 1194302 към искане №7678478, е нищожна поради противоречието й със закона, респ. с добрите нрави, на основание чл. 26 ал. 1 препп-1 ЗЗД във вр. чл. 143 ал. 2 т. 5 във вр. чл. 146 ал. 1 ЗЗП, при условията на евентуалност - по чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД. В хипотезата на евентуалност, в случай, че съдът не прецени, че целият договор е недействителен, искането е да се признае за установено, че клаузата, съдържаща се в чл.3, ал.1 от договора за потребителски кредит № 1194302 към искане №7678478, е нищожна поради противоречието й с добрите нрави на основание на основание чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. В постъпило по делото писмено становище чрез адв Д. излага, че поддържа исковата молба, моли същата да бъде уважена, претендира да му се присъди адвокатски хонорар на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, като е представил списък.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът,чрез адв.Х. М. депозира отговор на исковата молба, в който заявява, че искането на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, както и за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е неоснователно. Твърди, че процесният договор за потребителски кредит бил действителен, тъй като били спазени всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и, ал. 2 ЗПК. Дори и да се приемело, че процесната клауза за неустойка била нищожна, то това не можело да доведе до нищожност на целия договор. Договорът за потребителски кредит можел да се прилага и без уговорената неустойка.

Разпечатката съдържа 16 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2b7557ff-919c-48b3-b224-3f26f0b9f843