Решение № 441 от 23.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Пазарджик, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Христина Велчева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20255220201335 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. К. П., с ЕГН- **********, с адрес гр. П., бул. „Дл“ № 91, ет.6, ап.17, чрез пълномощника адв. М. Б. от АК- П., против Наказателно постановление № 25-0432-000056 от 03.02.2025 г., издадено от Началник на 01 РУ при ОДМВР- П., с което за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева.

В жалба обобщено са изложени възражения за допуснати СПН в хода на АНП, водещи до незаконосъобразност на НП, поради което се иска неговата отмяна и се претендират разноски в полза на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата и излага становище, базирано на изложените в жалбата аргументи за отмяна на НП като незаконосъобразно.

Прави искане за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в негова полза, съгласно представения списък на разноските.

Въззиваемата страна- наказващият орган, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото към материалите по АНП е приложено писмено становище от АНО, в което са изложени доводи за законосъобразност на НП и е направено искане за неговото потвърждаване и оставяне на въззивната жалба без уважение, както възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид оплакванията в жалбата и становищата на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при 1 съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това, че на 10.01.2025 г., около 08:01 часа, в гр. П. по път отворен за обществено ползване, на кръстовището на ул. „Д.Г. и ул. „К.“, се е движел по ул. „Д.Г. като е управлявал лек автомобил „Ф.“ с рег. № ... собственост на С.И. П.а, като не е съобразил поведението си пътната маркировка.

Всичко това било възприето от автопатрул на 01 РУ при ОДМВР- П., в чиито състав бил св. В. Л.- инспектор в РУ, който съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 1401507/10.01.2025 г. за извършено от него нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, след което му го предявил и връчил срещу подпис. В акта било отразено, че водачът нямал възражения по направените констатации, както и не желаел да даде обяснения.

Въз основа на акта на 03.02.2025 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 10.03.2025 г., видно от разписката към НП. Жалбата срещу последното била подадена от надлежно упълномощен от санкционираното лице адвокат чрез АНО до РС- П. по местоизвършване на нарушението, като била входирана в деловодството на ОДМВР- П. на 20.03.2025 г., видно от входящия номер на жалбата (л.3 от АНД №1917/25 г. по описа на РС- П.), като след отвод на всички съдии от РС- П. с определение на ВКС, въззивната жалба, ведно с материалите по делото е постъпила в РСПазарджик за разглеждане. Предвид изложеното съдът счита, че въззивната жалба е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на св. В. Л., като ги кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви и очертаващи по категоричен начин гореописаната фактическа обстановка.

При така установеното съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

На първо място следва да се каже, че АНП е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя и свидетел, като е съставен от компетентен орган- инспектор в 01 РУ при ОДМВР- П. в рамките на материалната и териториална му, съгласно чл.189 ал.1 във вр. с чл.165 ал.1 от ЗДвП и т.1.3.3. от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. НП е издадено от началник на 01 РУ- ОДМВР- П.териториално и материално компетентен орган, съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП и т.3.8. от цитираната заповед. И двамата акта са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

При издаване на АУАН и НП обаче съдът счита, че не са съобразени разпоредбите на чл.42 ал.1 т.4 и т.5 и чл.57 ал.1 т.т.5 и 6 от ЗАНН, тъй като в същите нарушението не е описано ясно, пълно и точно, като по този начин се 2 нарушава правото на защита на привлеченото към административна отговорност лице, тъй като е затруднено да разбере какво адм. обвинение му е повдигнато, съответно за какво нарушение е наказано.

Разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП постановява задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Посочената правна норма е бланкетна и предвижда задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В АУАН и НП в словесното описание на нарушението е посочено, че при управление на цитираното МПС, жалбоподателят не е съобразил поведението си с пътната маркировка, като обаче не е посочено нито за каква маркировка става въпрос, нито кой нормативен акт и с какъв текст вменява задължение за участниците в движението да не нарушават съответната пътна маркировка, нито е описано поведението на самия водач, с което той е нарушил пътната маркировка.

Самата норма на чл.6 т.1 от ЗДвП не визира при какви обстоятелства каква пътна маркировка следва да се съобразява от участниците в пътното движение, и в частност водачите на МПС и съответно какво не следва същите да извършват.

Казано с други думи в АУАН и НП при словесното описание на нарушението е следва ода се посочи от една страна кода на маркировката, но също и съответната забрана/задължение, което тя вменява за участниците в движението и посочване на нормативната разпоредба, която урежда тази пътна маркировка, а от друга страна ясно да се посочи съответното противоправно поведение на водача на МПС- какво е извършил, респ. не е следвало да извърши.

Самият актосъставител- св. Л. в съдебно заседание в разпита си не можа да посочи, за какво точно нарушение е съставил акта срещу жалбоподателя, нито пък обясни за каква пътна маркировка става въпрос, в кой нормативен акт е уредена и какви задължения/забрани вменява на участниците в движението.

В случая актосъставителят и съответно АНО е следвало да посочат конкретната разпоредба от Наредба №2/17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, която е била нарушена от жалбоподателя.

Вярно е, че св. Л. посочи в показанията си, че във въпросния пътен участък имало „непрекъсната“ маркировка, която е била нарушена, за да състави акт, но следва да се има предвид, е „непрекъснатата пътна маркировка“ е два вида- „М1: Единична непрекъсната линия (забранено пресичане)“ и „М4: Двойна непрекъсната линия (забранено пресичане и за двете посоки).“ По този начин дори и от показанията на св. Л. не може да се 3 установи точно коя от тези две маркировки регулира движението в процесния пътен участък и съответно е била нарушена от водача и в какво се изразява неговото поведение, което я е нарушило.

Освен това и правната квалификация на нарушението в АУАН и НП не точно и конкретно посочена, тъй като не е визирано кое предложение от т.1 на чл.6 от ЗДвП е нарушено, понеже тази разпоредба има няколко хипотези, посочени по-горе, всяка от които съставлява отделно нарушение. Тоест следва да има съответствие между фактическото и юридическото обвинение.

Според настоящия съдебен състав, дори и обаче хипотетично да се приеме, че не е налице допуснатото СПН, описано по-горе и че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.6 т.1 от ЗДвП- несъобразяване с пътната маркировка, то е налице още едно СПН, водещо до отмяна на НП, изразяващо се в това, че АНО не е приложил правилно санкционната норма по отношение на нарушение по чл.6 т.1 пр.4 от ЗДвП. Видно от НП, че жалбоподателят е санкциониран с адм. наказание глоба в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП, обаче включва санкционирането на нарушения свързани с неспазването на пътната маркировка. При това положение след като законът предвижда изричен състав на административно нарушение, то и основанието за налагане на глобата за това нарушение е следвало да бъде чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП, която предвижда глоба в размер на 200 лева, а не да се прилага чл.185 от ЗДвП, която разпоредба е обща и за нея важи правилото „lex specialis derogat legi generali“ („специалният закон отменя/има предимство пред общия“), поради което и издаденото НП и на това основание се явява незаконосъобразно и следва да се отмени, тъй като съдът не разполага с правомощието да измени НП като приложи правилната санкционна норма, тъй като в случая тя предвижда потежко адм. наказание и ще бъде нарушен основен принцип за невлошаване на положението на нарушителя по аргумент на чл.63 ал.5 и ал.6 от ЗАНН.

Имайки предвид изложените по-.горе мотиви съдът счита че обжалваното НП е незаконосъобразно и това влече неговата отмяна.

При този изход на делото основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските за заплатен адвокатски хонорар в полза на жалбоподателя. Това е искане е направено своевременно, а именно в хода на съдебното производство.

Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63д ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л.14) и списък на разноските (л.15), от които се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева жалбоподателят П. е заплатил в брой на адвокат М. Б. от АК- П.. При това положение ОД на МВР П. към което учреждение е структуриран АНО следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни 4 разноски, като ЮЛ разполагащо със собствен бюджет. Затова и с оглед разпоредбата на чл.37 ал.2 от ЗМВР следва разноските сторени от жалбоподателя да бъдат възложени в тежест на ОДМВР- Пазарджик, която има статута на ЮЛ. Направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на въззиваемата страна е неоснователно, тъй като претендираният размер на адвокатското възнаграждение е малко над минималния предвиден в разпоредбата на чл.18 ал.1 във вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм.

– ДВ, бр. 14 от 2025 г.) размер от 400 лева, като по делото са проведени 2 съдебни заседания с участието на пълномощника с разпит на 1 свидетел и приемане на писмени доказателства, като пълномощникът е изготвил и въззивната жалба.

Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.1 и т.2 от ЗАНН,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0432-000056 от 03.02.2025 г., издадено от Началник на 01 РУ при ОДМВР- П., с което на В. К.

П., с ЕГН- **********, с адрес гр. П., бул. „Дл“ № 91, ет.6, ап.17, за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР- П., представлявана от Директор, ДА ЗАПЛАТИ на В. К. П., с ЕГН- **********, с адрес гр. П., бул.

„Дл“ № 91, ет.6, ап.17, сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева, представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд- П..