Определение № 3658 от 21.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3658 гр. София, 21.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20238002101040 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответницата В. Т. И. срещу решение № 307 от 02.12.2022 г. по в. гр. дело № 378/2022 г. на Ямболски окръжен съд /ЯОС/, с което е потвърдено решение № 363 от 11.07.2022 г. по гр.д. № 2905/2021 г. на Ямболски районен съд /ЯРС/, с което касаторката е осъдена да заплати на ищеца „Випстрой Инженеринг-В“ ЕООД, сумата 24 633. 92 лв. с ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение по договор за изработка за извършени СМР на обект жилищна сграда със ЗП 299. 00 кв. м. в .............. в кв. 21 по ПУП на [населено място], [община], обл. Ямбол, ведно със законна лихва от датата на исковата молба - 16.09.2021 г. до окончателното изплащане, като е реализира и отговорността на ответницата за съдебно – деловодни разноски пред първа и втора инстанции.

Жалбоподателката поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо като постановено по непредявен иск с различно от заявеното от ищеца основание, а евентуално е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Моли то да бъде обезсилено като недопустимо, а в случай, че бъде прието за допустимо, да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира сторените пред касационната инстанция съдебно – деловодни разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба, касаторката навежда основанието на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение поради това, че решаващият съд се е произнесъл по непредявен иск – в исковата молба е 1 посочен като основание на заявената претенция договор за строителство от 28.08.2018 г., а съдът се е произнесъл по различна облигационна връзка – договор за изработка, без да е допуснато изменение на първоначално предявения иск по надлежния ред. Поддържа и очевидна неправилност на атакувания съдебен акт, изразяваща се в непосочване от въззивния съд на основанието, на което е уважен иска – не е индивидуализиран договорът за изработка, от който е породено процесното субективно право, какви са страните, предмета му, датата му, при което е уважен иск досежно неизвестен договор за СМР. В хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК жалбоподателката поставя следните въпроси: 1. Как се индивидуализира предмета на гражданскоправния спор?, който счита за разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 51/30.04.2014 г. по т.д. № 1977/2013 г. на ВКС, II т.о.; решение № 156 от 26.03.2021 г. по гр.д. № 4622/2019 г. на ВКС, IV и др.; 2. При липса на писмен договор за изработка, как се установява волеизявлението на възложителя за приемане на извършената работа?, който поддържа, че е разрешен в противоречие с решение № 250 от 11.01.2011 г. по т.д. № 535/2010 г. на ВКС, II т.о. и решение № 231 от 13.07.2011 г. по т.д. № 1056/2009 г. на ВКС, II т.о.; 3. Дължи ли се плащане на възнаграждение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД при неприемане на извършена работа и изричен писмен договор?, който счита за разрешен в противоречие с решение № 48 от 31.03.2011 г. по т.д. № 822/2010 г. на II т.о.; 4.

Счита ли се покана за плащане по чл. 84, ал. 2 ЗЗД за надлежна, ако е изпратена на адрес, на който адресатът нито живее, нито пребивава?, който намира, че не е разглеждан от ВКС, поради което е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, и 5.

Когато експертното заключение дава вероятни, а не категорични отговори; когато възпроизвежда исковата претенция поради липса на експертна литература и знания, налице ли е съмнение в правилността му? Когато приетото от съда заключение не е категорично и една от страните го оспорва, длъжен ли е съдът да назначи нова експертиза?, който счита за разрешен в противоречие с решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр.д. № 408/2010 г. на ВКС, I г.о. и решение № 165 от 22.10.2019 г. по гр.д. № 2622/2018 г. на ВКС, I г.о..

Ответникът по касационната жалба - ищецът „Випстрой Инженеринг-В“ ЕООД подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно -деловодни разноски пред касационната инстанция.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по гражданскоправен спор с цена на иска над 5 000 лв., т.е. тя е допустима.

Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, приема по основанията за допускане на касационното обжалване следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за извършени СМР за построяване на едноетажна жилищна сграда в собствен на ответницата недвижим имот.

Въззивният съд е приел за неоснователно възражението за недопустимост на първоинстанационното решение поради произнасяне на първоинстанционния съд по непредявен иск, мотивирано то ответницата с това, че ищецът е основал претенцията си на 2 писмен договор за строителство от 28.08.2018 г., а не на договор за изработка. Посочил е, че предявеният иск е квалифициран правилно и касае договор за строителство, който според правната доктрина представлява вид договор за изработка и отношенията по него се уреждат от чл. 258 - чл. 269 ЗЗД, според които договорът за изработка е двустранен, възмезден, консенсуален и неформален договор. Счел е, че по конкретния спор, възложителят – ответницата е възложила на изпълнителя - ищец да изпълни СМР на обект - жилищна сграда в ............. в кв. 21 по плана на [населено място], обл. Ябмол, съгласно договор за строителство от 28.08.2018 г.. Въпреки, че не е установено пред първата инстанция, че процесният договор е подписан от възложителя, доколкото той е неформален, за неговата действителност не е необходимо да е в писмена форма и може да се установява от всички приети по делото писмени и гласни доказателства. Посочил е, че в приложената пр. преписка № 3743/2021 г. на ЯРС, се съдържат всички документи и протоколи, съставени по време на строителството на процесната сграда със ЗП 299 кв. м., с възложител - ответницата и изпълнител - ищцовото дружество, от които се установява изграждането на жилищната сграда в груб строеж и с покрив в имота на ответницата, което обстоятелство е установеното и от приетото заключение на техническата експертиза и от свидетелските показания, както на работниците, участвали в строителството, така и на внука на ответницата. Въз основа на горепосочените установени факти, въззивният съд е заключил, че дори и да не е полагала подпис върху договора за строителство, ответницата е възложител по него, а това обстоятелство се установява от всички удостоверени действия от нейна страна в процеса на самото строителство.

ЯОС е счел за неоснователнен довода на ответницата относно неспазена форма на договора за строителство съгласно чл. 160, ал. 2 ЗУТ, която касае взаимоотношенията между участниците в строителството: възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част "конструктивна", техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване, тъй като според него тя има само доказателствена функция, но не е елемент от фактическия състав на валидното сключване на договор за строителство /изработка/. Поради това е приел, че страните са обвързани от действителен договор за строителство /изработка/, като приемането на извършената работа е осъществено чрез мълчаливо съгласие на възложителя, изразено с конклудентни действия. Това е така, защото всички строителни книжа по процесния строеж, вкл. издадения на 27.07.2019 г. акт 14 за това, че конструктивните елементи на строежа са изпълнени в съответствие с одобрените проекти и промените, предписани от проектанта, са подписани от страните по делото, доколкото ответницата която носи тежестта на доказване при оспорване на подписа си върху тях не е ангажирала опровергаващи автентичността им доказателства. Освен това след завършването на строежа възложителката го е дарила на двамата си внуци, а и не е представила доказателства, че той е извършен от друг изпълнител при направеното в този смисъл оспорване в отговора на исковата молба и при носена от нейна страна тежест на доказване досежно последното. При горепосочените решаващи съображения, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД е уважен.

3

Не е осъществено релевираното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПТК – вероятна недопустимост на атакуваното решение. ЯРС и ЯОС са се произнесли по предявения от ищеца иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Наведеното в исковата молба основание на същия е договор за изработка, по силата на който ответницата е възложила на ищеца построяването на жилищна сграда в свой собствен недвижим имот. Именно това е разгледаното основание, на което и искът е уважен. Обстоятелството, че писменият договор за изработка от 28.08.2018 г. не е подписан от ответницата, не означава че той не съществува в правния мир, доколкото скючването му и изпълнението на правата и задълженията на страните по него е установено с всички приети по делото доказателства.

Именно това е договорът, породил процесното субективно право на изпълнителя, което е реализирано с уважения иск по делото. Поради това районният и окръжният съд не са разгледали непредявен иск, а заявената от ищеца искова претенция със заявените основание и петитум. Ето защо въззивното решение не е вероятно недупостимо.

Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за крайния изход на делото и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по делото.

Поставеният първи въпрос на касаторката е прекалено абстрактен, за да може да бъде съотнесен към конкретния правен спор, поради което не осъществява общото основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от това следва да бъде посочено, че предметът на настоящия спор е достатъчно индивидуализиран в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, вкл. досежно пораждащия претендираното материално право договор за изработка, наричан също договор за строителство. Ищецът е посочил в исковата си молба, и нито страните по делото, нито съдът, са имали съмнение кое е облигационното правоотношение – предмет на спора, с което кореспондират и всички приети доказателства, и кое е субективното право, чиято реализация се търси. В този смисъл въззивното решение е съобразено с горецитираната практика на ВКС, наведена от касаторката като допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т.

1 ГПК по този въпрос.

Вторият поставен от касаторката въпрос притежава характеристиките на правен въпрос, доколкото е от значение за крайния изход на делото, т.е. спрямо него е осъществено общото основание за допускане на искания касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с цитираната практика на ВКС. Въззивният съд е приел за основателен предявения иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД поради наличие на действителен договор за изработка между страните и поради установено от доказателствата в процеса приемане на изработеното от страна на възложителя – ищцата без констатирани недостатъци. Последният фактически и правен извод е базиран на изготвените в хода на 4 строителството на процесната едноетажна жилищна сграда строителни книжа, вкл. акт 14, удостоверяващ съответствието на завършената сграда на груб стоеж с одобрените проекти и нормативни изисквания, подписан от двете страни по делото, на изслушаните и кредитирани свидетелски показания, както и на конклудентните действия на ответницата по приемане на възложените СМР /притежавана фактическа власт върху построеното; разпореждане със завършения строителен обект в полза на внуците й и разменена писмена кореспонденция между страните за предаване на строителни книжа и за заплащане на завършените СМР/.