Решение № 4024 от 29.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4024 гр. Пловдив, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330116416 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК:115016602, против А. Н. К., ЕГН: **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.

415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1297,39 лева главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.10.2020 г. – 31.10.2023 г., за обект, находящ се в гр. П., бул „***********“ № ****, ап. **, както и сумата от 326,03 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.12.2020 г. – 21.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в съда - 22.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие по чл. 126, ал. 1 и чл. 129 ЗЕ е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. П., като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответникът бил клиент на топлинна енергия в качеството си на собственик на топлоснабден обект, находящ се в гр. П., бул.

„*****************“ № ****, ап.**, като същият за периода 01.10.2020 г.– 31.10.2023 г. имал незаплатени задължения за доставена и разпределена топлинна енергия в размер на 1297,39 лева, върху която било начислено обезщетение за забавено плащане 1 за периода 02.12.2020 г. – 21.05.2024 г. в размер на 326,03 лева. Доколкото не постъпило плащане на процесните суми ищецът образувал заповедно производство, като била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 4526/31.05.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 8903/2024 г. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника, чрез назначения му особен представител – адв. П., в който се поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Сочи се, че не е установена собствеността на имота, поради което ответникът няма качеството потребител на доставените услуги, също така няма как да бъдат направени съответните изчисления за дължимата топлинна енергия при липса на данни от представените към исковата молба доказателства. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 8903/2024 г. по описа на ПРС, ІІ гр. състав, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.05.2024 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК със залепване на уведомление, поради което с разпореждане на съда е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл. 422, ал. 1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл. 154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта, находящ се в град П., бул. „*************“ № ****, ап. **, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ.

Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.

Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по 2 приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал.1 ЗЕ. Обстоятелството, че именно ответникът е титуляр на правото на собственост на процесния имот се установява от представения по делото

**********************************************************************************

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. В. Ш., което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период 01.10.2020 - 31.10.2023 г. АС обслужваща жилищния блок в гр. П., бул. "***************" №***, ап. ** е работила, като е подавала ТЕ за БГВ. Подадена е общо 1321,946848МWh ТЕ за разпределение, от които са отчислени технологични разходи в размер на 139,880753МWh за сметка на „ ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През процесния период 01.10.2020 - 31.10.2023г. в ап. 1 има монтирани 4 бр. отоплителни тела тип радиатор, снабдени с ИРУ за дистанционен отчет на потребеното количество ТЕ за отопление в имота. Отопляемият обем на имота е 177 куб.м. През имота на ответника преминава щранг-лира с мощност 613 W, което не е снабдено с уред за отчет на изразходваното количество ТЕ за отопление. В имота има монтирани 4 бр. отоплителни тела, снабдени с ИРУ и потребеното количество ТЕ за отопление е отчитано дистанционно ежемесечно. Има монтирани 4 бр. средства за дялово разпределение на топлинна енергия на отоплителните тела в имота на ответника. В имота има монтирани 1 бр. водомерни устройства за топла вода за дистанционен отчет. През процесния период в имота има монтирани 4 бр. ИРУ за дистанционен отчет по отоплителни тела тип радиатор.

Вещото лице сочи, че за имота на ответника са прилагани изискванията на т.

6.7. във връзка с т. 6.5. от „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост” приложение към чл. 61, ал. 1 от НАРЕДБА № Е- РД-04-1 от 12.03.2020г. за щранг-лира, по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло.

Експертът установява, че количеството ТЕ разпределено в имота на ответника за периода 01.10.2020 - 31.10.2022г. по месеци, показано в приложената таблица е общо 8,36364 MWh, в това число 5,4699 MWh за отдадената от сградната инсталация, 2,89374 MWh за отопление и 0,0MWh за БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, което е установено, чрез сравнение на справките за начислената топлоенергия от ******************************* и „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за абоната.

Разпределението на топлинна енергия в настоящия случай е осъществено на база на специалната методика от нормативните актове, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ. Следва да се посочи, че същата е обективирана в подзаконов нормативен акт - Наредба за топлоснабдяването, който регламентира обществените отношения във връзка с топлоснабдяването, определя и методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост. Същият може да бъде оспорен единствено по предвидения в АПК ред, като настоящият 3 съдебен състав е в невъзможност да осъществи контрол за законосъобразност върху същия.

Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав изцяло дава вяра на изводите на вещото лице по допусната СТЕ, доколкото заключението по същата е изготвено с необходимите знания и умения и се явява обосновано.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от в.л. Й. П., което съдът също кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено.

От заключението на в. л. П. се установява, че размерът на задължението за доставена топлинна енергия на ответника А. К. за процесния период /01.10.2020 г.31.10.2023г./, за всеки един от начислените компоненти ТЕ – по месеци и общо, с посочен падеж на всяко ежемесечно задължение, включително с обезщетението за забава върху главницата е в размер на 1297,39 лева – главница за периода 01.10.2020г.

– 31.10.2023г. и 326,03 лева – обезщетение за забава за периода 02.12.2020г. – 21.05.2024г.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявената главна претенция се явява установена. От приетата ССчЕ се установи цената на предоставената услуга за процесния период, а именно в размер на 1297,39 лева, която кореспондира с претендираната такава.

Основателна в пълен размер е и заявената акцесорна претенция с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане.

Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр.

П. купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. От посочената разпоредба в общите условия следва, че за всяко едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то кредиторът има право на обезщетение за забавено плащане. Налице е забава в плащанията от страна на ответната страна, поради което претендираното обезщетение за забава се явява доказано по основание и размер.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.

Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 лв. до 450 лв.

Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 200 лв. Затова в полза на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от 1307,47 лева, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, от които за исковото производство: 75 лева – държавна такса, 400 лева – депозит за особен представител, 300 лева – депозит за съдебно-техническа експертиза, 250 лева – депозит за съдебно – счетоводна експертиза и 200 лева – юрисконсултско възнаграждение. В общата сума на дължимите 4 разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 82,47 лева, тъй като на основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Разпечатката съдържа 39 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2b74c409-18cf-4430-b00e-800bcd434578