Акт от 14.08.2020, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 228 град Велико Търново, 14.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев при участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 598/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, подадена от „Биляна“

ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Българско Сливово, общ. Свищов, чрез *** Н. Ш., против Акт за обезщетение на умрели /убити/ животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар от 05.09.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново. Жалбоподателят твърди, че посоченият административен акт е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 144-147 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ и поради несъответствие с целта на същия, като определеният размер на цената на прасетата и свинете от посочените в акта разновидности не отговаря на пазарните цени на животните в страната. Сочи, че за убитите стокови животни по т. 1, т. 2, т. 5, т. 10 и т. 13 са взети предвид обявените цени от НСИ, което от една страна било незаконосъобразно, а от друга – тези цени не кореспондирали с реалните пазарни цени. Твърди, че дружеството търпи загуби не само от занижената оценка с определените единични цени, а също така не били съобразени и направените от свинекомплекса разходи за отглеждането на животните, транспортните разходи, за почистване, дезинфекция на стопанствата и оборудването и т.н., като в тази връзка се позовава на разпоредби на Регламент (ЕС) № 652/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. и Решение за изпълнение (ЕС) 2015/144 на Комисията от 28 януари 2015 г. Прилага примерен план на разходите за ликвидиране огнището на африканска чума, възлизащи приблизително на 1 136 613 лв., невъзстановени от БАБХ. Намира, че пазарните цени на свинете, селектирани като породи извън страната следва да бъдат определени и при включване на разходите на дружеството за транспортиране и закупуване на генетичен материал и генетична такса, при което цената им се явява по-висока от тези на стоковите свине за угояване. Възразява и по отношение на оценката по данни от НСИ на свинете от 50 до 80 кг. Предвид изложеното моли да бъде изменен оспорения акт като се увеличи определената стойност на обезщетение след установяване на действителната пазарна цена на различните видове прасета от вида на унищожените за месеца, предхождащ възникването на болестта, както и разходите за транспортирането на породистите прасета и генетичния материал за развъждането им или алтернативно преписката да се върне на ОБДХ – В. Търново със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона за изготвяне на оценка от лицензиран оценител. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание се представлява от *** Н. Ш., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и допълнително представени писмени бележки.

Ответникът по жалбата, директорът на Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново, чрез процесуалния си представител *** С.

Г. в представен писмен отговор и писмена защита оспорва жалбата като частично недопустима, а в останалата част – като неоснователна. Излага доводи, че обезщетението е определено в съответствие с нормативните изисквания. Претендира присъждане на направените разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № РД11-1546/31.07.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ – София е обявено първично възникнало огнище на болестта Африканска чума по свинете в свинекомплекс с регистрационен № 5284А-0001, намиращ се в с.

Българско Сливово, общ. Свищов, собственост на „Биляна“ ООД. Със същата заповед е наредено директорът на ОДБХ – Велико Търново да организира принудителното умъртвяване на всички заразени и контактни домашни свине в засегнатия обект, както и собствениците на идентифицираните умъртвени животни от регистрираните обекти да бъдат обезщетени съгласно чл. 141-148 от ЗВМД и Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотичните рискове. Със Заповед № 366/05.08.2019 г. на директора на ОДБХ – Велико Търново е определена комисия, която да присъства на унищожаването на всички домашни животни в свинекомплекса в с. Българско Сливово и да състави протоколи за загробването на животните.

В изпълнение на гореописания административен акт е извършено принудително умъртвяване по хуманен начин на всички домашни свине, отглеждани в засегнатия обект, собственост на „Биляна“ ООД и обезвреждане чрез загробване на труповете им, включително и на животните от стоковото стадо. За това през периода 05.08.2019 г. – 11.08.2019 г. са съставени 7 бр. протокола за унищожаване/убиване на животни и 7 бр. протокола за загробване на животни.

На 14.08.2019 г. „Биляна“

ООД е подало заявление, с което иска изплащането на обезщетение за унищожените свине, по опис – общо 18 502 бр. животни с тегло 1 136 105 кг.

Във връзка с определянето на обезщетението административният орган е предприел действия като на 27.08.2019 г. в ОДБХ – Велико Търново е постъпило писмо на началник отдел „Статистически изследвания – Велико Търново“ в ТСБ – Север при НСИ, с което е предоставена следната информация за средна цена на производител за второ тримесечие на 2019 г.: прасета млади с тегло до 20 кг /до 2 месеца/ - 4617,75 лв./т, прасета млади с тегло до 20 кг /от 2 до 4 месеца/ - 2868,45 лв./т, свине с тегло от 50 до 80 кг /от 4 до 8 месеца/ - 1637,17 лв./т, свине с тегло от 80 до 110 кг /над 8 месеца/ - 2391,17 лв./т, свине с тегло над 110 кг – 1766,04 лв./т.

На 05.09.2019 г. в ОДБХ –

Велико Търново е постъпил протокол № 3, изготвен от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството /ИАСРЖ/, съдържащ оценка на племенни животни от вида „свине“, погинали в резултат на епизоотично събитие в животновъден обект 5284А-0001, находящ се в с. Българско Сливово. С протокола са оценени общо 2077 бр. животни, като е определена оценка общо в размер на 2 036 256,80 лв.

При тази фактическа обстановка на 05.09.2019 г. директорът на ОДБХ Велико Търново е издал Акт за обезщетение на умрели /убити/ животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, с който е определил оценка и обезщетение за умъртвените животни по 23 позиции общо в размер на 4 240 587,03 лв. По позиции 1, 2, 5 10 и 13 обезщетението е определено при съобразяване на данните, предоставени от НСИ, а по останалите позиции са взети предвид цените, определени от ИАСРЖ.

Актът е изпратен на оспорващото дружество на 16.09.2019 г., като от ответника не са представени доказателства за неговото връчване. Жалбата срещу него е подадена чрез куриерска служба на 03.10.2019 г. /л. 207 от делото/.

В хода на съдебното производство са приети доказателствата, съдържащи се в изпратената от ответника административна преписка. Допълнителни доказателства са изискани от НСИ и от ИАСРЖ.

По делото са приети като доказателства заключение на комбинирана съдебно-оценителна и ветеринарна експертиза, която е отговорила на въпроси на жалбоподателя и ответника, и заключение на съдебно-икономическа експертиза, отговорила на въпроси на ответника, които ще бъдат обсъдени по-долу.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. След като от ответника бяха изрично изискани, но не бяха представени доказателства за това кога актът е връчен на дружеството, то следва да се приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК и да се приеме, че жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване. Същата изхожда от лице с правен интерес от оспорването и е насочена против годен за съдебен контрол административен акт.

Ответникът възразява, че атакуваният административен акт има 23 позиции относно оценката на процесните животни, а в първоначално подадената жалба се оспорва съдържанието само на пет от тях – по т. 1, 2, 5 , 10 и 13, поради което оспорването е частично недопустимо по отношение на останалите позиции. Това възражение е неоснователно. Видно от съдържанието и петитума на жалбата, оспорващото дружество е изразило несъгласие с общия размер на определеното му обезщетение. Възражения срещу определените цени на умъртвените животни са изложени не само по отношение на горепосочените 5 позиции. За останалите животни, свине селектирани като порода извън страната, изрично е посочено, че следва да се вземат предвид разходите за генетичен материал и генетична такса за развъждането им, както и разходите за транспорт до България.

Изложеното е достатъчно да се приеме, че жалбоподателят е изразил несъгласие с всички определени стойности на обезщетенията по групи животни, т.е. същият е оспорил акта в неговата цялост.

Ответникът възразява също така, че тъй като необжалваните според него части на административния акт са изготвени въз основа на друг влязъл в сила административен акт, а именно Протокол № 3 на ИАСРЖ, то било недопустимо съдържанието на този акт да се подлага на съдебен контрол, а освен това липсвала пасивна процесуална легитимация на ответника, доколкото въпросният протокол не бил издаден от ОДБХ-Велико Търново. Възражението е неоснователно. Макар че този въпрос касае съществото на спора, а не допустимостта на жалбата, следва да се посочи, че въпросният протокол на ИАСРЖ не представлява индивидуален административен акт, а е част от процедурата по издаване на процесния акт и съответно не подлежи на самостоятелно оспорване по арг. от чл. 21, ал. 5 от АПК.

На последно място, според ответника е процесуално недопустимо за разглеждане заявеното в жалбата искане за присъждане на разходи за транспортиране на породистите прасета и за генетичния материал за развъждането им, както и на разходи за ликвидиране на последствията от заболяването, тъй като в подаденото от дружеството заявление от 14.08.2019 г. нямало подобно искане. Този въпрос също не касае допустимостта на жалбата, а правилността на определените цени на обезщетението, поради което следва да се разгледа по съществото на спора.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Велико Търново, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗВМД, в съответната писмена форма, с изложени мотиви – фактически и правни основания за неговото издаване, като е издаден по образец, съгласно Приложение № 5 към чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотичните рискове /отм., наричана за краткост Наредбата/, което го прави валиден.

При издаването на акта са спазени процесуалните правила, предвидени в чл. 147 от ЗВМД, като административният орган не e допуснал съществени нарушения, които да ограничат правото на защита на жалбоподателя, респ. да обосноват незаконосъобразността и отмяната на частично оспорения акт само на това основание.

Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към датата на издаването му, като при осъществяването на съдебния контрол върху законосъобразността на административния акт не следва да бъдат вземани предвид последващи изменения, дори и да уреждат материята, в областта на която е издаден обжалвания административен акт по друг, различен от досегашния, ред. Следователно в случая е приложима разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗВМД, съгласно редакцията й преди изм. с ДВ бр. 13 от 2020 г., действала към датата на издаване на акта, която регламентира, че дължимото обезщетение за умъртвените животни се определя по пазарни цени за месеца, който предхожда възникването на болестта, или по оценка, включително по породна принадлежност и развъдна стойност, направена от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството - за животни, за които се прилага развъдна програма, одобрена от министъра на земеделието, храните и горите или от компетентен орган на друга държава членка.