Определение № 10541 от 14.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10541 гр. София, 14.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева

Членове:

Екатерина Стоева

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100504598 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 ГПК във връзка с чл.248 ГПК.

С частна жалба №78073/12.3.2026г. подадена от адвокат М., пълномощник на ищеца А. А., се оспорва определение на СРС, с което е оставено без уважение искането по чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските. В жалбата се сочи, че решението следва да се допълни, като на ищеца се присъди адвокатско възнаграждение, както и държавна такса, като същото се отмени в частта, в която ищецът е осъден да плати разноски на ответника.

Ответната страна по жалбата, и делото, получила препис от същата, не е подала писмен отговор.

Софийски градски съд, като съобрази, че жалбата е подадена в срок е внесена, като жалбата е администрирана, намира същата за допустима.

Производството пред СРС е образувано по искова молба от 6.8.2024г. на А. А., чрез пълномощник адв. М., против „Финансцентър“ ЕООД, с която се предявява установителен иск за признаване на разпоредбата на чл.11 от сключен между страните договор за потребителски кредит № 6003188 за нищожна, съединен с иск за връщане на сумата 5 лева, платена сума, като частичен от 80 лева. Ищецът е твърдял, че оспорената клауза за неустойка е недействителна, като претендира връщането на платената в повече сума по тази клауза.

Посочена е банкова сметка, в изпълнение на задължението по чл.124,ал.4 ГПК – ****.

Ищецът, по указания на съда, е представил доказателства за платена такса 100лева.

Препис от исковата молба е бил връчен на ответника на 10.12.2024г., като в депозирания на 13.1.2025г. отговор, е посочено, че ответното дружество признава твърдението за недействителност на оспорената клауза, от 6.2024г. води преговори с ищеца, чрез неговия процесуален представител по повод договора и други договори. Сочи, че на 1

11.11.2024г., по грешка, по сметка на ищеца, но различна от посочената в исковата молба, били преведени 93 лева, но същите били върнати с довод за извършена цесия. Сочи се, че не са уведомявани за цесия, в тази връзка считат, че доколкото плащането е преди получаване на исковата молба, в която е посочена сметката на ищеца, то и се прави искане да се уточни дали има извършена цесия. Прави се искане, с довод, че искът е признат, и се счита, че не са дали повод за завеждане на делото, то разноските да се възложат на ищеца.

Към отговора е представено платежно, с което на 11.11.2024г. по банкова сметка :

****, с получател – ищецът, е преведена сумата 93 лева, при посочено основание „връщане надвнесена сума по дог.за кредит 6003188/8.11.2022г.“ и документ, от който е видно, че на 14.11.2024г. ищецът е наредил в полза на ответника сумата 93 лева при посочено основание „грешен превод извършена цесия 60031 88 8.11.2022г.“.

Проведено е о.с.з., в което ответното дружество е навело довод за еднотипни дела по еднотипни договори между същите страни, прави се опит за извънсъдебно споразумение.

С решението, съдът е уважил иска, като е приел, че предявяването на иск съставлява злоупотреба с права, както и е налице хипотезата на чл.78,ал.2 ГПК, поради което е присъдил на ответника разноските.

С молба по чл.248 ГПК, ищецът е поискал изменение на решението, с довод, че следва да се присъдят разноски на ищеца, че е налице груб отказ от правосъдие. С оспореното определение, съдът е приел, че решението не подлежи на изменение.

Оспореното определение е частично неправилно, поради следното.

Разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК е приложима при наличието на две, кумулативно изискуеми предпоставки: едновременно, ответникът да не е станал повод за завеждане на делото, както и да признае иска. Въпреки че с отговора на исковата молба, искът е признат, не е сбъдната втората предпоставка – с поведението си ответникът да не е станал повод за завеждане на делото. Вземането на ищеца, основаващо се на дадено, при изначална липса на основание / нищожна разпоредба на договора/, е изискуемо, от деня на получаването му от ответника / виж ППл на ВС № 1/28.5.1979г. на ВС/. Респективно, ответникът, получил сумата, към исковата молба, който към същата дата не я е върнал на ищеца, е в забава във връщането й. Твърдението, че ответното дружество е направило опит да върне сумата, при липса на основание, посочено в договора или друг документ / например исковата молба/, сумата да се плати именно на посочената от ответника банкова сметка, не може да се приеме за изпълнение по смисъла на чл.75 ЗЗД, освобождаващо длъжника – исковата молба е подадена на 7.8.2024г., а плащането - 11.11.2024г.

Не е налице и втората хипотеза на чл.75,ал.1 ЗЗД – кредиторът да се е възползвал от плащането, тъй като сумата е върната на ответното дружество на 14.11.2024г. Двете дати – датата на плащане и датата на връщане, са след предявяване на иска, но преди връчване на препис от исковата молба. Ето защо, следва да се приеме, че към предявяване на иска - 7.8.2024г., ответникът не е изпълнил доброволно задължението си, поради което и е станал повод за завеждане на делото. Ето защо, решението, в частта, в която е приложена разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК, следва да се 2 отмени, като неправилно.

Относно претенцията на ищеца за разноски. Както се посочи по – горе, преводът в полза на ищеца е бил преди на ответното дружество да се връчи препис от исковата молба. С платежното нареждане, изготвено от името на ищеца, и изходящо от същата банкова сметка, ищецът признава извънсъдебно получаване на сумата 93 лева. Следователно, с това плащане, на основание чл.75,ал.3 ЗЗД, длъжникът се освобождава от забавата.

Обстоятелството, че ищецът не е приел плащането, съставлява забава на кредитора и влече последиците на чл.96 ЗЗД. На собствено основание, дори ищецът да е бил прехвърлил вземането си по отношение на ответното дружество с договор за цесия / за което липсват доказателства/, плащането на него, на ищеца, би освободило длъжника, защото липсват твърдения и доказателства, че прехвърлянето на същата недоказана цесия е било съобщено на ответника - длъжник. Ето защо, не може да се приеме тезата и на ищеца, че ответникът е отговорен за разноските, сторени в производството, над платената държавна такса, платена преди нареждането за превод в полза на ищеца, която следва да се присъди на ищеца. На собствено основание, предвид изложените мотиви, съдът намира, че след плащането от 11.11.2024г., на ищеца не се следват други разноски. Ищецът и не доказва други сторени разноски, извън платената такса - въпреки направената претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение, в кориците на делото не се съдържа договор за правна защита и съдействие, от който да е видно плащането на сумата / или претенцията за присъждането й по реда на чл.38,ал.2 ЗАдв/. Представено е само пълномощно, което, макар често да съдържа реквизити и на договор за правна защита и съдействие, съставлява единствено пълномощно.

Следователно, при липса на доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение, съдът не присъжда такова.

Така мотивиран, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 8888/5.3.2026г. по гр.д.№ 47003/2024г. на СРС, като ИЗМЕНЯ по реда на чл.248 ГПК решение № 555/12.1.2026г. по гр.д.№ 47003/2024г. в частта за разноските, като ОТМЕНЯ същото в частта, в която А. А. е осъден да плати на „Финансцентър“ ЕООД разноски по делото.

ОСЪЖДА „Финансцентър“ ЕООД ЕИК 201099699 със седалище и адрес на управление град София, бул. Гоце Делчев № 103, етаж 2, офис 3 да заплати на А. Г. А. ЕГН ********** сумата 51,13евро/ равностойна на 100 лева/ държавна такса по гр.д.№ 7003/2024г. на СРС, 165- ти състав..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба № 78073/12.3.2026г. в частта, в която се иска присъждане на адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4