Решение № 42 от 03.04.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. В., 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС – В. в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.Т.И.

Членове:

С.Ж.С.

Л.В.Л. при участието на секретаря Н.Ц.К. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело №

20231300500011 по описа за 2023 година

Производство е по чл.258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение №803 от 05.02.2020г. по гр. дело № 165 по описа за 2020 г. на В.ския районен съд. Въззивникът „Ю.Б.“ АД ЕИК * обжалва решението, с което са уважени предявените от И. М. Г., искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и т.3 от КТ.

Поддържа се направилност и незаконосъобразност на решението. На първо място се развиват доводи, че неправилно е прието от решаващия съд, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, без да е получено съответното разрешение от Инспекцията по труда. Твърди, че са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с приемането на заключението на психиатричната експертиза, след като са направили искане за повторна такава , евентуално за тройна експертиза. На следващо място се поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила е извършена оценката на гласните доказателства по делото.

Поддържа се в жалбата , че решението е необосновано . Според въззивника необоснован е изводът на съда , че ищецът е декларирал и удостоверил по надлежния ред пред работодателя преди прекратяването на трудовото правоотношение наличието на психично заболяване. Необоснован бил и изводът, че свидетелят , служител на ответното дружество е вероятно заинтересован като такъв. На следващо място се поддържа , че обжалваното решение противоречи на материалния закон.

Моли да бъде отменено решението на ВРС и бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендира за направените разноски в двете инстанции.

Ответникът по жалба И. М. Г. чрез адв. Б. е подал отговор, в който оспорва жалбата 1 и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно като му се присъдят направените разноски.

В съдебно заседание твърди,че с повторното заключение на ВЛ категорично се установява,че служителят към момента на уволнението и понастоящем страда от психично заболяване,което му дава закрила по чл.333 КТ .Този факт е бил известен на работодателя още преди уволнението,но въпреки това той не е пристъпил към процедура по вземане на мнение от ТЕЛК и предварително разрешение от Инспекцията по труда.

При първоначалното разглеждане ВОС е постановил Решение №110 от 29.07.21г. по в.гр.д. №183/2021г. по описа на съда,с което е потвърдил първоинстанционното решение на ВРС.По касационна жалба на „Ю.Б.“АД-С. ВКС се е произнесъл с Решение №50201 от 11.01.2023г. по гр.д. №4891/2021г. на ВКС като е отменил решението на ВОС и го е върнал за ново разглеждане от друг състав.В мотивите си ВКС е приел,че съдът е нарушил разпоредбата на чл.202 ГПК ,която го задължава да прецени експертното заключение във връзка с останалите доказателства и при необходимост да назначи допълнително или повторно заключение за изясняване на релевантните за правния спор факти.Направено е подробно изложение за непълнотите при изготвяне и обсъждане на съдебно-психиатричната експертиза.

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Пред първата инстанция са предявени обективно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1-3 от КТ .

Безспорно е по делото, че страните са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което, ищецът е изпълнявал при ответната страна длъжността “управител на клон“ с работно място „Б.П.Б.“ АД, „РД П.“, „Клон В.“. Със Заповед № *1533 от 18.11.2019г. на изпълнителен директор на ответното дружество, е утвърдено длъжностно щатно разписание на „Ю.Б.“ АД, което отразява към 13.11.2019г. запазването и преминаването на трудовите правоотношения на служителите на „Б.П.Б.“ АД върху универсалния правоприемник и нов работодател „Ю.Б.“ АД, на основание чл. 123, т. 2 от КТ, съгласно Приложение № 1 към заповедта. Със същата заповед е утвърдено ново длъжностно щатно разписание на ответното дружество, което отразява извършено съкращение на щата на определени щатни бройки, което е влязло в сила от 18.11.2019г., съгласно Приложение № 2 към заповедта. Съгласно последното „Клон В.“ на Сектор „РД П.“ на Основна структурна единица „Б.П.Б.“ АД е закрит.

От показанията на разпитаният по делото свидетел Е. Г. Г. се установява , че на 25.11.2019г. на ищеца са връчени, от свидетеля - директор „Човешки ресурси“ в ответното дружество, уведомление относно деклариране на обстоятелства налагащи закрила при уволнение, предизвестие № 4225/18.11.2019г. и Заповед № 4482/18.11.2019г. на ответната страна, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. първо от КТ - закрИ.е на част от трудовото предприятие.

Вещото лице по назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните дава заключение за размера относно месечен размер на брутно трудово възнаграждение и нетно трудово възнаграждение на ищеца, съответно 1 900,00лева и 1 710лева.

Ответната страна е заплатила на ищеца сумата от 1 559,87лева - обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ на 04.02.2020г.

Съгласно заключението на съдебно-психиатричната експертиза ,приета пред ВРС,ВЛ е дало заключение след преглед на ищеца и запознаване с медицински документи,че същият страда 2 от психично заболяване - Остра стресова реакция , на фона на провеждано лечение по повод Смесено тревожно-депресивно разстройство и като такова се включва в заболяванията по НАРЕДБА № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. Заболяването на ищеца е от 2012г. за което са налице медицински документи с данни за провеждани лечения.

Във връзка с дадените в решението на ВКС указания съдът е назначил повторна съдебнопсихиатрична експертиза в настоящото въззивно производство,изпълнена от ВЛ д-р Н. Н.,който след като се е запознал с документацията по делото и след личен преглед на ищеца И. М. Г. е дал заключение,прието от съда като обективно,компетентно и обосновано.ВЛ д-р Н. е лекуващ лекар на И. М. Г. от 2012г. и понастоящем,поради което е запознат изключително точно със състоянието му,историята на заболяването му и проявленията.ВЛ е отговорил на поставените от ответника „Ю.Б.“АД-С. въпроси ,поставени в отговора на ИМ като е съобразил и указанията ,дадени с решението на ВКС по гр.д. №4891/2021г.

Според заключението на психиатричната експертиза оплакванията при И. М. Г. се проявяват още от 2010г. и след неуспешен опит да се справи самостоятелно в началото на 2012г. е потърсил специализирана медицинска помощ като му е било назначено лечение,което е провеждано и до момента.Поставената диагноза е „Смесено тревожно-депресивно разстройство.Протрахиран ход с рекурентни екзацербации и социална дезадаптация.“Визираните психични разсроъства у освидетелствания Г. като диагноза и сигнатура фигурират и са описани като психични заболявания в Диагностичния глосарий МКБ-Х ревизия и Наредба №24/07.07.2004г. за утвърждаване на медицински стандарт Психиатрия и според ВЛ биха могли да се обсъждат във вр. с чл.333 КТ.

В с.з. от 15.03.23г. категорично заявява че двете диагнози,поставени на осв. Г.,а именно:Смесено тревожно-депресивно разстройство и Остра стресова реакция са психиатрични диагнози и психични заболявания.Уточнява също,че единственият компетентен орган,който може да определи дали едно заболяване попада под хипотезата на чл.333 КТ е ТЕЛК,а Г. няма ТЕЛК решение.Задължение на работодателя е да предприеме процедура за мнение от ТЕЛК,което в случая не е направено.

При тези данни съдът достигна до следните изводи:

От доказателствата по делото, безспорно се налага изводът, че към датата на връчване на заповедта на уволнение- 25.11.2019 г., работодателят е бил уведомен за факта , че уволненият служител страда от заболяване, което се ползва със специалната закрила по чл.333 КТ в момента на връчване на заповедта за уволнението, както се установява от показанията на свидетеля Г.. ВРС е не е дал вяра на показанията на свидетеля, относно твърдяното умишлено поведение на ищеца, с което поведение е осуетил произнасяне на ТЕЛК и на инспекцията по труда, чрез непопълване на процесното уведомление. ВРС е изложил подробни мотиви защо не кредитира показанията на свидетеля в тази им част. Тук следва да се добави, че показанията на свидетеля са опровергани от писмените доказателства по делото, от които се установява, че заповедта за уволнение е от 18.11.2019 г. ,но е връчена на ищеца на 25.11.2019 г., Същата е датата на изготвяне на предизвестието, а уведомлението е попълнено без да има зачерквания, както и медицинската документация , от която е видно , че заболяването на ищеца е от 2012 г.

При тези данни съдът намира, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се явява незаконосъобразна, тъй като уволнението противоречи на закона и по конкретно на чл.

333, ал.1, т.З от КТ във вр. с чл.1, ал.1, т.5 и сл. от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при 3 които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, съобразно която правна норма, в случаите по чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. В конкретния казус ищецът страда от психично заболяване,безспорно установено от заключенията по назначените психиатрични експертизи пред пъвата инстанция и при повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция.

Заключението на ВЛ д-р Н. е обективно,обстойно и компетентно,поради което съдът го приема и го приобщава към доказателствения материал.Изводите от заключението коренспондират с останалите доказателства по делото- гласни и писмени и дават отговор на поставените от страните въпроси.Целта на назначаването на експертизи есъдът да събере доказателства по въпроси,които не са от неговата компетентност и по този начин делото да бъде попълнено с доказателства за правилното разрешаване на спора.От назначените две психиатрични експертизи в производството по делото пред първата и втората инстанции не са останали неизяснени или спорни въпроси относно здравословното състояние и поставените диагнози на И. М. Г..

Заключението по назначената психиатрична експертиза дава отговор за здравословното състояние на работника,в случая за психичното му състояние,но въпросът дали е налице хипотезата на чл.333 КТ и оттам дали са налице нарушения при уволнението на И. М. Г. е юридически и от компетентността на правоприлагащите органи.

Разпоредбата на чл. 333 КТ регламентира закрилата при уволнение, при която законът поставя законността на уволнението в зависимост от получаването на предварително разрешение от определен държавен или синдикален орган. По силата на чл. 333, ал. 1, т. З КТ с предварителна закрила при уволнение се ползват работниците и служителите, които боледуват от определени болести. Кои са тези болести е предвидено изрично изчерпателно в Наредба № 5 на министъра на здравеопазването за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ.

Практическото осъществяване на закрилата при уволнение включва предвидени в нормативния акт задължения на работодателя и на работника, който е определен за уволнение.

Предварителната закрила при уволнение по чл. 333 от КТ има обективен характер и цели да запази работника или служителя от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. В хипотезата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ тази закрила се прилага поначало във всички случаи, когато към момента на връчването на заповедта (или друг писмен акт на работодателя) за уволнението (чл. 333, ал. 7, във вр. с 335, ал. 1 от КТ) работникът или служителят страда от някое от заболяванията, посочени в чл. 1, ал. 1 от Нар. № 5/1987 г. При тази хипотеза работодателят може да уволни работника или служителя само с предварително (дадено преди връчването на писмения акт за уволнението) разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай, като следва (също преди връчването на писмения акт за уволнението) да е взето и мнение на ТЕЛК (чл. 333, ал. 2 от КТ). С чл. 1, ал. 2 от Нар. № 5/1987 г. е вменено изрично задължение в тежест на работодателя да събере предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болестите, посочени в ал. 1. Предвид обективния характер на закрилата при уволнение, нито разпоредбата на чл. 333, ал. 1 от КТ, нито тази на чл. 1 от Нар.