Определение № 2913 от 05.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2913 гр. София, 05.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно частно гражданско дело № 20251100514034 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Е. И. – процесуален представител на ищеца Л. В. С., срещу определение № 36151/29.08.2025г. на Софийски районен съд, 82-и състав, по гр.д. 40814/2022г. по описа на СРС, с което молбата й по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 8433/12.05.2025г. по същото дело е оставена без уважение.

Жалбоподателят намира обжалваният съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен. След изменението й с ДВ, бр. 14 от 18.02.2025г. Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не противоречала на европейското законодателство. Позовава се на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа след изменението, прави аналогия с размерите на дължимата държавна такса.

Сочи съдебна практика, съгласно която наредбата служи за ориентир при определяне на размера на разноските за адвокатско възнаграждение. Сочи разрешението с решение от 28.06.2016г. по дело С-57/15 на СЕС относно понятията разумност и пропорционалност на разноските за адвокатско възнаграждение, практика на ВКС след постановяване на Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, постановено по преюдициално запитване за тълкуване на нормата на чл. 101, пар. 1 от ДФЕС. Твърди, че СРС не съобразил критерия на разумността – цената на иска, положеният от адвоката труд, в т.ч. административно техническа дейност за организиране на 1 делото, административни разходи за персонал и др. Моли за отмяна на обжалваното определение и определяне на адвокатско възнаграждение съгласно цената на иска и правилата на Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД не заявяват становища по жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Производството по гр.д. № 40814/2022г. по описа на СРС , 82-и състав било образувано по искова молба на ищеца Л. В. С., чрез адв. Е. И., с предявени обективно и субективно съединени искове, както следва: иск по чл.

26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит

№

1142880/01.10.2018г., евентуален такъв за недействителност на чл. 4, ал. 1 от договора, и иск по чл. 26 ЗЗД срещу „Ай Тръст“ ЕООД за прогласяване недействителност на договор за предоставяне на поръчителство от 01.10.2018г. С исковата молба е представено писмено доказателство – договор за потребителски кредит и е заявено доказателствено искане за ССчЕ с 2 поставени задачи, а именно за определяне на включените от кредитора разходи при формирането на посочения в договора ГПР от 50% и за определяне на действителния ГПР по договора при съобразяване на разходите за поръчителя.

Адв. И. е поискала присъждане на разноски за осъществяваната по делото безплатна адвокатска защита на ищеца.

В проведените по делото 3 бр. о.с.з. адв. Е. И. не взела участие.

Депозирала молби делото да се гледа в нейно отсъствие. С първата от молбите поставила допълнителен въпрос към ССчЕ и заявила доказателствено искане за изслушване на СТЕ със задачи относно кандидатстването за кредит на интернет платформата на кредитора. С втората от молбите оттеглила тези искания. С молбата преди третото о.с.з. поискала да се приеме ССчЕ.

Претендирала адвокатско възнаграждение в нейна полза за осъществената безплатна защита, което да бъде определено по всеки един иск в общ размер 1 260 лева с ДДС.

С постановеното по делото решение СРС уважил предявените срещу ответниците главни искове. На адв. И., след обсъждане на възражение на 2 насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК, определил и присъдил възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер на 480 лева с ДДС.

Адв. И. своевременно депозирала молба по чл. 248 ГПК, която след администриране, СРС оставил без уважение с обжалваното определение.

Изложил мотиви, че по делото не били извършвани множество процесуални действия, адвокатът не се явила в нито едно съдебно заседание, делото било типово и независимо, че били предявени няколко иска, доказването на елементите от фактическия им състав не изисквало събиране и анализ на множество доказателства, нито тълкуване и прилагане на специфична правна материя. Намерил, че определеното възнаграждение на адвоката от 480 лева с ДДС съответствало на фактическата и правна сложност на конкретното дело.

Настоящият съдебен състав приема, че не е обвързан от о пределените по правилата Наредба № 1/2004г. з а възнаграждения за адвокатска работа размери. Актуалната редакция на наредбата сочи, че адвокатските възнаграждения се определят в зависимост от защитавания интерес, по всеки от исковете поотделно - чл. 2, ал. 5 от Наредбата, а критериите за фактическа и правна сложност за адвокатска работа, свързана с процесуално представителство са дадени в пар. 1а, т. 2 ДР на Наредбата. Преценката си обаче относно справедливия и обоснован размер, фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа, съдът следва да извърши конкретно във всеки отделен случай. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни за съда - те могат да бъдат ползвани единствено като ориентир. Аргументи в тази връзка разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22 и посочената от жалбоподателя съдебна практика.

По горните мотиви и като съобрази доводите в жалбата съдът намира, че фактическата и правна сложност на процесуалните действия, извършени от адвокат Е. И., описани по-горе, не обуславят размер на възнаграждението над сумата от 400 лева. Противно на доводите в жалбата СРС извършил правилна преценка относно справедливия и обоснован размер на възнаграждението на адв. И.. Изложените от СРС мотиви напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Не са налице основания да бъде определян по-висок размер на възнаграждението.

Размерите на държавните такси, определени с Тарифата за държавните 3 такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК нямат отношение към разглеждания въпрос, предвид на което направените в жалбата аналогии са напълно ирелевантни.

Ето защо обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение

№ 36151/29.08.2025г.

40814/2022г. по описа на Софийски районен съд, 82-и състав. по гр.д.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4