Решение № 119 от 10.05.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Варна , 10.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело № 20203100901112 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е първоинстанционно, образувано по искова молба на "Кей Енд Ес Енерджи" ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца: (1) сума в размер 53 779,34 лв. – цена за произведена и доставена електрическа енергия за месец август 2017 г., както и сума в размер 14 988,44 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, и законната лихва върху главницата от подаване на иска до окончателното плащане; (2) сума, в размер 5 264,51 лв. – цена за произведена и доставена електрическа енергия за месец август 2017 г., както и сума в размер 1 468,15 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху главницата от подаване на иска до окончателното плащане; (3) сума в размер 62 586,26 лв. – цена за произведена и доставена електрическа енергия за месец септември 2017 г., както и сума в размер 16 775.66 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на иска до окончателното плащане; (4) сума в размер 3 939.49 лв. – цена за произведена 1 и доставена електрическа енергия за месец септември 2017 г., както и сума в размер 1 098,62 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху главницата от подаване на иска до окончателното им плащане. Претендират се съдебноделоводни разноски.

Ищецът твърди в исковата молба, че е собственик на ВяЕЦ, състояща се от един ветрогенератор ("ВГ16") с обща инсталирана мощност 2000 kW, находяща се в поземлен имот с кадастрален номер 011026 в землището на гр.

Каварна, община Каварна, област Добрич, въведена в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-05 459/11.05.2009 г. ВяЕЦ е присъединена към електроразпределителната мрежа, по силата на сключен с

Електроразпределение – Варна АД /сега „Електроразпределение Север“ АД/ Договор за присъединяване на обект на независим производител на електроенергия № 4009 от 20.12.2006 г.

За изкупуване на произведената енергия бил сключен с ответника Договор за изкупуване на електрическа енергия № 83 от 11.05.2009 г., по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г., и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия.

Сочи, че през м. август 2017 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в размер на 285,990 MWh, за която е издал Фактура № 214/12.09.2017 г. на стойност 5 575,02 лв. с ДДС при продажна цена за излишък на балансиращия пазар в размер на 16,2448 лв./мВтч, тъй като посоченото количество електроенергия било произведено докато централата в рамките на м. август е работила при надхвърлен праг от 2 000 кВт/ч нетно специфично производство (НСП) от инсталиран 1 кВт мощност, но без да е достигнала 2 250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност.

Твърди, че ВяЕЦ-а е достигнал 2250 ефективни часа работа на 16.09.2017 г., поради което ищецът издал на ответника дебитно известие № 2

215/30.09.2017 г. към Фактура № 214 за сумата от 53 779,34 лева с ДДС и Дебитно известие № 218/01.10.2017 г. към Фактура № 214 за сумата от 5 264,51 лв. с ДДС, с които коригирал продажната цена за излишък до размера на преференциалната цена, дължима по т. 1.7 от Решение СП-1 (188,29 лв./MWh) за количеството електроенергия, произведено през месец август 2017 г. Твърди, че след като ВяЕЦ на ищеца е достигнала 2250 ефективни часа работа и не е достигнала прага от 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност, цялото количество произведена електрическа енергия през м. август е подлежало на изкупувате по преференциалната цена дължима по т. 1.7 от Решение СП-1 (188,29 лв./MWh).

До момента сумите по тези дебитни известия не били заплатени. Върху първата ответникът дължал законната лихва за забава в размер на 14 988,44 лева, а върху втората – в размер на 1 468,15 лева за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска – 01.10.2020 г.

На следващо място излага, че през м. септември 2017 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в размер на 325,740 мВтч, за която издал Фактура № 216/30.09.2017 г. на стойност 67 604,08 лв. с ДДС при продажна цена в размер на 172,95 лв./мВтч, (по т. 1.8 от Решение СП-1) след достигане на 2250 ефективни часа. Ищецът издал фактура по тази цена, тъй като съответните количества електроенергия били произведени, докато централата в рамките на месец септември е работила при надхвърлен праг от 2 000 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност, след като е достигнала 2250 ефективни часа, но без да е достигнала прага от 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност. Но тъй като до количеството произведена електрическа енергия в размер на 214,010 MWh през м. септември 2017 г. ВяЕЦ е работила до 2250 ефективни часа, то впоследствие ищецът след издаване на Фактура № 216 г. издал на ответника дебитно известие № 220/01.10.2017 г. към Фактура № 216 за сумата от 3 939,49 лв. с ДДС, с което коригирал продажната цена до размера на преференциалната цена, дължима по т. 1.7 от Решение СП-1 (188,29 лв./MWh). Поддържа, че количеството произведена електрическа енергия през месец септември 2017 г. в размер на 214,010 MWh, е подлежало на изкупуване по преференциалната 3 цена по т. 1.7 от Решение СП-1, а остатъкът от 111,730 MWh (325,740 MWh 213,010 MWh) произведени през месец септември са подлежали на изкупуване по преференциалната цена по т.1.8 (172 95 лв./MWh) от Решение СП-1, защото централата едва след производството на 935,866 MWh е достигнала работа от 2250 ефективни часа, но не е достигнала прага от 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност.

Към настоящия момент ответникът бил заплатил на ищеца единствено част от сумата по Фактура № 216 в размер на 5 017,82 лв., като към настоящия момент оставала дължима и незаплатена сума в размер на 62 586,26 лв. с ДДС. Върху тази сума ответникът дължал законната лихва за забава в размер на 16 755,66 лева за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска – 01.10.2020 г. Не била заплатена и сумата по дебитно известие № 220/01.10.2017 г. за сумата 3 939,49 лв., върху която ответникът дължал законната лихва за забава в размер на 1 098,62 лева за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска – 01.10.2020 г.

Ищецът излага още, че договор № 83 от 11.05.2009 г. се е изпълнявал в процесния период и до влизане в сила на промените в ЗЕ (ДВ бр. 38 от 08.05.2018 г.), вследствие на които считано от 01.01.2019 г. действието на договора е прекратено, като процесните количества електроенергия за м. август и м. септември 2017 г. са произведени и доставени при условията на сключения между страните договор.

Ищецът сочи, че към момента на сключване на договора за изкупуване и за 15 години напред се прилага преференциалната цена, определена в Решение № Ц-10/31.03.2010 г. на ДКЕВР. След приемане на Решение № Ц10/30.03.2011 г. на ДКЕВР следвало да се прилага определената в последното преференциална цена относно цялото произведено от ищеца и изкупено от ответника количество електроенергия. С влизане в сила на ЗЕВИ на 03.05.2011 г. тази цена остава в сила съгласно договора между страните, който запазва действието си.

Поддържа, че при определяне на преференциалните цени по Решение № Ц-10/30.03.2011 г., ДКЕВР е въвела специален критерий по отношение на производителите на електроенергия от вятърни електроцентрали, па именно:

4

„наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове за работа на ветровите генератори – до 2 250 часа вкл. и над 2 250 часа годишни часове“.

Въз основа на това за производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи били определени две различни преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се прилагали в зависимост колко работни часове е достигнала съответната вятърната електрическа централа. Така в т. 8 на Решение Ц-10 била определена цена от 188,29 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до 2 250 часа, и в т. 9 на Решение Ц-10 била определена цена от 172.95 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили над 2 250 часа.

В този смисъл, по силата на Решение Ц-10 производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи, включително ищецът, следвало да фактурират произведената от тях електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т. 8 от Решение Ц-10 до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове – по преференциална цена, определена в т. 9 от Решение Ц-10 за единица инсталирана мощност. Изтъква се, че такава била и трайната практиката в отношенията между ищеца и ответника, продължила години, както и в отношенията между други производители на електрическа енергия от вятър и ответника. Излага анализ на нормативната уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът „Енерго–Про Продажби“ АД оспорва предявените искове като неоснователни.

Не оспорва, че ответникът е производител на ел. енергия чрез обект ВяЕЦ с обща инсталирана мощност 2000 kW, находяща се в гр. Каварна, присъединена към електроразпределителната мрежа на

„Електроразпределение Север“ АД по силата на посочения от ищеца договор.

Не оспорва, че между него и ищеца е сключен договор за изкупуване на произведените количества енергия № 83 от 11.05.2009 г., като съгласно чл.18 от договора цената на изкупуваната ел. енергия е регулирана и се определя от КЕВР. Сочи, че между страните за процесния период е приложима преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на 5

ДКЕВР, която счита, че се дължи за количествата енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това производство – по цена на излишък на балансиращия пазар съгласно чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ.

Излага, че с писмо от 18.01.2018 г. е информирал ищеца, че следва да издаде кредитни известия за корекция на цената до приложимата цена за излишък на балансиращия пазар. Вместо това, ищецът претендира заплащането на преференциална цена за произведените през м. август и м. септември 2017 г. количества електрическа енергия над нетното специфично производство от 2000 кВтч за 1 кВт инсталирана мощност по преференциална цена по т. 8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР.

Излага анализ на развитието на нормативната уредба, касаеща процесните отношения и сочи, че съд Закона за изменение и допълнение на ЗЕВИ (ДВ бл. 56 от 24.07.2015 г.), обществения доставчик, съотв. крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената ел. енергия по преференциална цена до достигане размера на нетното специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата надхвърлящи това производство – по цени за излишък, като в пар. 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ е дадена и легална дефиниция на понятието „нетно специфично производство“.

Оспорва твърдението на ищеца, че с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР и с Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР се определят две различни преференциални цени, които се прилагат за една и съща ВяЕЦ в рамките на едногодишен период в зависимост от достигането на 2250 работни часа, тъй като това твърдение противоречи на чл. 31, ал.5 ЗЕВИ.