Решение № 175 от 02.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Пловдив, 30.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора А.А. като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600353 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Г. С., защитник на подс. Я. Ф., срещу присъдата № 22/07.06.2023 г. по н.о.х.д. № 270/22 г. по описа на ОС-Пазарджик, с която Ф. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр.1, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което му е наложено, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК, наказание две години и шест месеца години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66 НК за срок от пет години, и е уважен изцяло предявеният от Държавата граждански иск за обезщетение на причинени имуществени вреди. Присъдата съдържа произнасяне и за разноските, и за държавната такса върху размера на уважения граждански иск.

В жалбата и допълнението към нея, които са своевременно предявени, се изразява становище за нарушения на материалния и процесуалния закон, без да се пояснява заетата позиция. Правят се алтернативни искания – присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане или осъдителният диспозитив да бъде заменен с оправдателен.

При пренията прокурорът от АП-Пловдив изрази лаконично становище, че присъдата е правилна и законосъобразна във всички свои части и подлежи на потвърждаване.

При пренията адв. С. потвърди споменатите алтернативни искания, които обоснова с 1 аргументите, изложени в двете му първоинстанционни пледоарии. Според него обвинителният акт бил непълен относно съществена част от фактологията на инкриминираните сделки, така че тезата на прокуратурата за укриване на данъчни задължения на практика се оказала необявена. С това се злепоставяло правото на защита на подсъдимия, тъй като той не можел да разбере в какво точно е обвинен, за да организира пълноценно защитата си. Алтернативно, ако въззивната инстанция не възприеме схващането за опороченост на обвинителния акт, се настоява за извод за несъставомерност на поведението на Ф. по инкриминирания текст от НК. Според защитата обвинителят не само не бил описал доставките, вписани в дневниците за продажби на ЕООД „Щ.“ за седемте инкриминирани периода, но и не бил декларирал, че са извършени. Ако се окажели неизвършени обаче, фискът не би бил ощетен от (неоспореното) деклариране на неизвършени покупки – ДДС по продажбите не би бил дължим, макар да е бил записан във фактури и деклариран в счетоводни регистри и в данъчни документи. В тази връзка се претендира Ф. да бъде оправдан. Отправя се критика към ПзОС, който бил заобиколил проблема, позовавайки се на правилото на чл. 85 ЗДДС, според което издателят на продажна фактура дължи начисления в нея данък, дори да не е извършена съответната облагаема продажба. Определя това правило като фикция или презумпция, неприложима по наказателните дела.

По-нататък адв. С. оспори и твърдяното от обвинението посредствено извършителство, като поддържа виждането, че Ф. не бил официален управител на ЕООД-то през по-голямата част от инкриминирания период, от една страна. От друга страна, обоснова мнение, че нямало доказателства да е натоварил счетоводителката св. М. да извърши порочните попълвания на данни в счетоводстово на дружеството и да депозира съдържащите неистина справки-декларации по ЗДДС.

Не оформи възражение за несправедливост на наказанието.

Подс. Ф. обяви, че се присъединява към развитите от своя защитник искания и подкрепящи ги съображения.

Пловдивският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите и съображенията на страните и на проверяваната инстанция, намери жалбата за неоснователна.

Първоинстанционното производство е протекло по общия ред.

След пространно съдебно следствие, въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, подробно изброени в мотивите на атакуваната присъда, окръжният съд е приел следната фактическа обстановка:

Св. Й.П. Щ. бил работник на подсъдимия преди 2007г. Зареждал магазините за обувки на неговото дружество ЕООД „П.“. През 2007 г. решил да се занимава с ресторантьорство. С Решение № 1151/04.06.2007 г. по ф. д. № ***г. по описа на Окръжен съд - Пaзарджик било регистрирано „Щ.“ ЕООД гр.П., с ЕИК ******. Собственик на капитала и управител бил св. Щ..

2

На 10.08.2007 г. търговецът бил регистриран и по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в ТД на НАП-П., офис П.[1].

С договор от 10.02.2010г. св. Й. Щ. прехвърлил дружествените си дялове в „Щ.“ ЕООД на „П.“ ЕООД гр. С., представлявано от управителя му - подс. Я. Ф. (вж. л. 179 и сл. от том 12 ДП). Седалището и адресът на управление на дружеството не били променени, а останали в гр. П., на ул. „М.“ № *, ет. *, ап. *, респ. справките-декларации, ведно с отчетните регистри на дружеството, следвало да продължат да се подават в ТД на НАП-П., офис П..

На същата дата с решение по протокол от Общо събрание на собствениците на „Щ.“ ЕООД подс. Ф. бил избран за управител на дружеството, а новият собственик – „П.“ ЕООД гр. С. със същия управител (подс. Ф.) бил задължен да заяви промените за вписване в Търговския регистър. Пак на същата дата бил подписан и учредителен акт на „Щ.“ ЕООД от подс. Ф. като управител и представител на „П.“ ЕООД.

Договорът от 10.02.2010 година, с който св. Щ. прехвърлил дружествените дялове в „Щ.“ ЕООД на „П.“ ЕООД гр. С., бил нотариално заверен на 05.08.2010 година от нотариус С.Т., действаща в района на РС П. (рег. № *** на Нотариалната камара).

Посочените промени в собствеността и представителството на ЕООД „Щ.“ били вписани в Търговския регистър чак на 01.09.2010 година, т.е. от тази дата подс. Ф. бил вписан като управляващ и представляващ дружеството. До този момент, считано от подписването на договора от 10.02.2010 г., той имал качеството на управител във вътрешните отношения на дружеството. Фактически извършвал цялата търговия и отговарял за сключвните сделки, но не можел да представлява дружеството пред трети лица, за които последиците от промените били обвързващи от вписването им в ТР. Що се отнася до вписването на продажбата на дружествените дялове в ТР, то нямало конститутивен ефект (а единствено декларативно действие, така че не се явявало елемент от фактическия състав на сделката[2].

Подс. Ф. имал намерение да избегне установяването и плащането на данъчни задължения за „Щ.“ ЕООД. За целта решил да ползва документи, удостоверяващи привидно реализирани сделки, по които „Щ.“ ЕООД да фигурира като получател на стоки или услуги (купувач). Чрез подобно имитиране на облагаеми доставки се откривал пътят за ползване на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 ЗДДС (посредством приспадне сумата на начисления данък за "доставката" от размера на данъчните задължения на дружеството, накратко – дължимия на дружеството ДДС по покупките щял да се вади от дължимия от дружеството ДДС за продажбите). Очакваната последица се състояла в преобразуване на финансовия резултат за съответния данъчен период, като за сметка на изчисления по фиктивните сделки данъчен кредит щял да се намалява размерът на ДДС, дължим за фактурираните през съответния период продажби.

С решение от 26.01.2011 г. на Общото събрание на „Щ.“ ЕООД настъпила нова промяна – подс. Ф. бил заличен като управител на дружествoто. За нов управител бил 3 избран Й. Б.А. от гр. Р., обл. П. /починал на 14.02.2018 г./. Седалището и адресът на управление били променени – в гр. П., на ул. „И.В.“ № *, ет. *, офис *. Не се променяло териториалното поделение на НАП (пазарджишкият му офис), където следвало да се подават справките-декларации по ЗДДС и отчетните регистри на търговеца.

А. бил вписан в Търговския регистър като управител на дружеството, но такъв бил само по документи. В действителност същият бил подставено лице на подс. Ф., който продължавал фактически да управлява „Щ.“ ЕООД и след 26.01.2011г. Той договарял сделките му с доставчици и клиенти, извършвал и приемал плащанията, организирал съставянето и отчитането на счетоводните документи, а сетне, на 03.02.2011 г. и 17.02.2011 г., пак той подал и молби до Софийски градски съд за откриване производство по несъстоятелност (вж. том 12, л. 129 и л. 159 от ДП).

По идентичен начин на 27.01.2011 г. подс. Ф. прехвърлил на А. дружествените си дялове в „П.” EOOД гр. С. и последният бил вписан като фиктивен управител и на това дружество, фактическата дейност на което продължил да извършва подсъдимият[3].

А., лице с ромска етническа принадлежност, нямал нито подготвеност, нито намерение, контакти и средства за развиване дейност с прехвърленото му дружество, пък и бил онкологично болен. Липсата на образование и социална опитност не му позволявала да схване, че подпомага бъдещи престъпления, респ. опасността да му бъде прехвърлена и отговорността, ако тези престъпления бъдат разкрити.

В инкриминирания период 01.04.2010г. - 16.05.2011г. „Щ.“ ЕООД било обслужвано счетоводно от св. З.П. М.-Ч. /понастоящем З.М../, която била упълномощена да подава от името и за сметка на дружеството ежемесечните справки - декларации по ЗДДС, ведно с отчетните регистри към тях.

Упълномощаването на свидетелката било извършено в периода 01.04.2010г. 13.05.2010 г. от тогавашния управител на „Щ.“. За упълномощаването св. Щ. бил заведен от подс. Ф. в нейния офис, където тя предоставила личните си данни. Сетне Щ. и Ф. отишли при нотариус, който заверил подписа на управителя Щ. върху пълномощното. Сетне той и Ф. се върнали при счетоводителката и й предали документа. На 13.05.2020г. счетоводителката подала от името на ЕООД „Щ.“ заявление до НАП за подаване на документи по електронен път, с УЕП на упълномощено лице – вж. л. 119 от том 4 ДП. След този момент св. М. не е виждала св. Щ., а всички документи, свързани с дейността на ЕООД-то, й били донасяни лично и единствено от подс. Ф., който й плащал и възнаграждението.

Тя осчетоводявла документите за търговската дейност на дружеството, като оформяла отчетните регистри (дневник за покупките и дневник за продажбите) за всеки данъчен период. Сетне подготвяла и справките - декларации по ЗДДС, като в тях включвала сбора от ДДС по фактурите, които й били предоставяни от подс. Ф. (и които не съхранявала дори в копия, а му ги връщала). Тя не познавала и не контактувала с клиентите и с доставчиците на стоки и услуги на „Щ.“ ЕООД, а информация за сделките имала единствено от донасяните й 4 от подс. Ф. фактури. Не знаела дали тези първични счетоводни документи отразяват реални и разплатени търговски отношения, нямала и право, нито била натоварена със задължение да проверява това.

След оформянето на справката-декларация за съответния данъчен период св. М. докладвала на подс. Ф. получилия се резултат. Той извършвал преглед и при липса на корекции от негова страна св. М. депозирала съответната СД в пазарджишкия офис на ТД на НАП гр. П., ведно с дневника за покупки и дневника за продажби. Правела това по електронен път, използвайки своя квалифициран електронен подпис[4].

Счетовдителката не била уведомена за промяната в управлението на дружеството, за която разбрала едва когато в края на 2011 г. престъплението било разкрито. Преди това не се съмнявала, че търговията се осъществява от подс. Ф. – той демонстрирал детайлна осведоменост относно цялостната дейност на ЕООД „Щ.“, предоставял й ежемесечно съответните първични счетоводни документи и проверявал съставяните СД, а от друга страна извършвал идентична дейност с дружествата „П.” EOOД гр.С. и „Е.“ ЕООД, счетоводството на които също водела. Въобще тя го възприемала като „баровец“, който търгува в широк мащаб.

В периода м. април 10г. – м. май 2011г. „Щ.“ купувало и продавало стоки. Един от купувачите бил св. К., собственик и управител на ЕТ „И.“ гр. П.. Той договорил в периода 01.03.2011 г. - 15.03.2011г. с подсъдимия следните доставки от страна на „Щ.“ ЕООД: 41 600 броя стъклени буркани на стойност 14 976.00 лева по фактура № 155/01.03.2011 г. /том 5, л.118 от ДП/, 41 600 броя стъклени буркани на стойност 14 976.00 лева по фактура № 156/02.03.2011 г. /том 5, л.119 от ДП/, 41 600 броя стъклени буркани на стойност 14 976.00 лева по фактура № 157/04.03.2011 г. /том 5, л.120 от ДП/, 34 722 броя стъклени буркани на стойност 14 999.00 лева по фактура № 10 160/05.03.2011 г. /том 5, л.121 от ДП/, 34 722 броя стъклени буркани на стойност 14 999.00 лева по фактура № 161/07.03.2011 г. /том 5, л.122 от ДП/, 34 722 броя стъклени буркани на стойност 14 999.00 лева по фактура № 164/08.03.2011 г. /том 5, л.123 от ДП/, 34 722 броя стъклени буркани на стойност 14999.00 лева по фактура № 164/09.03.2011 г. /том 5, л.124 от ДП/, 34 722 броя стъклени буркани на стойност 14 999.00 лева по фактура № 166/10.03.2011 г. /том 5, л.125 от ДП/, 34 722 броя стъклени буркани на стойност 14 999.00 лева по фактура № 167/11.03.2011 г. /том 5, л.126 от ДП/, 34 722 броя стъклени буркани на стойност 14999.00 лева по фактура № 168/12.03.2011 г. /том 5, л.127 от ДП/, 34 722 броя стъклени буркани на стойност 14 999.00 лева по фактура № 169/14.03.2011г. /том 5, л.128 от ДП/ и 34 722 броя стъклени буркани на стойност 14 999.00 лева по фактура № 170/15.03.2011г. /том 5, л.129 от ДП/. В графата „съставител“ подс. Ф. лично положил подпис от името на доставчика (продавача).