Решение № 11662 от 04.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11662 гр. ...................... 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110159488 по описа за 2022 година

Предявени са от ищеца ............... ЕАД, ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. ............ обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД срещу ответника К. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. .............., за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 54,21 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2020 г. до 30.04.2021 г. за имот с адрес: гр. .............., аб. № ............, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 11.08.2022 г. до окончателното й погасяване, 4,47 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 02.08.2022 г., 33,12 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 11.08.2022 г. до окончателното й погасяване, и 6,33 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 02.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.08.2022 г. по ч.гр.д.№43539/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в.

Ищецът „............ ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати сумата 54,21 1 лв. за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и 3 3,12 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. до 30.4.2021 г. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 4,47 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 02.08.2022 г. , и обезщетение за забава в размер на 6,33 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. до 02.08.2022 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.08.2022 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът К. Н. К. в срока по чл. 131 от ГПК не е подал отговор на исковата молба. С допълнителна молба от 29.03.2023 г., подадена преди първото по делото заседание ответникът оспорва иска при възражения, че Методиката, по който ищцовото дружество начислява топлинна енергия е отменена с Решение на ВАС, като и, че е нищожна Наредбата за топлоснабдяването, за което са изложени подробни съображения.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ООД изразява становище, че през процесния период дяловото разпределение за абоната е извършвано в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 420, том ХVІІ, дело № 2923/19.06.1986 г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 71, том LХХХХІ, дело № 18285/15.07.1993 г. ответникът ............... придобил процесния недвижим имот, представляващ .......... находящ се в гр. ............ като дарителят ............... е запазила правото на ползване върху апартамента.

Представена е молба-декларация от ответника от дата 18.09.1999 г. с отправено искане до ищеца за откриване на партида за процесния имот.

От приложената справка по Наредба № 14/18.11.2009 г. (л.77) се установява, че вещният ползвател ............... е починала на 10.01.2013 г.

Представените е протокол от общото събрание на етажните собственици в сграда, находяща се на адрес: гр. ............... от дата 01.02.2019 г., с което са взели решение за избор на „............ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в процесната сграда, както и Договор от 22.06.2017 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

По делото е представено съобщение към фактура № 1014019660/31.07.2021 г. с отразено начислено количество топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и справка за потребените количествата топлинна енергия и дължимата цена, както и за дължимите суми за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. до 31.08.2021 г., както и изравнителна сметка, изготвена от ТЛП.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „............. АД на потребителите в гр. София.

Според заключението на вещото лице М. А. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334, изменена от 01.06.2014 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Според главния отчет и изравнителната сметка на ФДР за процесния период в имота няма отоплителни тела и абонатът не ползва и не заплаща топлинна енергия за отопление на имот.

Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми, на база пълно отопляема кубатура 139 куб.м. Топлинната енергия за битово гореща вода за процесния период се начислява по показанията на 1 водомер за топла вода в имота.

2

Абонатът е осигурил достъп за отчет на водомера, като същият не потребил топлинна енергия за подгряване на вода за отчетния период – показанието е непроменено.

Вещото лице установило, че общият топломер е бил изправен за процесния период, макар и проверката да е извършена след законовия срок. Вещото лице е посочило, че по данни на ФДР отоплителната инсталация на процесната сграда е открита. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на начислената топлинна енергия за процесния период е в размер на 70,93 лева.

От допълнителното заключение на СТЕ, изготвено след посещение на имота на ответника и топлоснабдяваната сграда, се установява, че отоплителната инсталация в процесната сграда е скрито изпълнение, поради което дяловото разпределение, което поради грешка на ФДР е извършено за открита отоплителна инсталация е неправилно и в условията на нормативно нарушение. Вещото лице е изчислило дължимите от ответника суми за сградна инсталация за процесния период, като съобразява скритата инсталация, а именно сумата от 47,29 лв.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са 50,05 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР – 54,21 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 02.08.2022 г. – 11,38 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. е 3 3,12 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 31.08.2019 г. – 02.08.2022 г. е в размер на 6,86 лв. Вещото лице е установило, че с извършено плащане, наредено на 20.01.2023 г. в общ размер на 102,15 лв. са погасени 62,17 лв. главница, 10,80 лв. мораторна лихва, 25 лева съдебни разноски и 4,18 лв. законна лихва, като към момента на справката (12.04.2023 г.) са останали непогасени задължения в размер на 25,16 лв. главница и 425 лв. съдебни разноски.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и, че за процесния период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са 3 адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

От представените по делото писмени доказателства (Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 420, том ХVІІ, дело № 2923/19.06.1986 г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 71, том LХХХХІ, дело № 18285/15.07.1993 г. ответникът К.............. ............) беше доказано, че ответникът е бил собственик на .............. нахдоящ се в гр. ..............., ет. 5 през процесния период. По делото беше доказано, че съществувалото вещно право на ползване за ............... е погасено с нейната смърт на 10.01.2013 г., от който момент ответникът е придобил качеството потребител на топлинна енергия, доставяна до собствения му имот.