Решение № 3079 от 12.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3079 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20251110204661 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. М. С., с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 23-4332-017906 от 29.07.2024г., издадено от началник на сектор при ОПП – СДВР, с което, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, на В. М. С., с ЕГН ********** било наложено административно наказание "глоба", в размер на 100 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за неправилно отразена в наказателното постановление фактическа обстановка, а именно за погрешно посочване на местоположението на регистрационните табели. Твърди, че обстоятелството, че регистрационната табела е била подгъната под задния калник на МПС не обуславя обстоятелството, че било извършено нарушение на чл. 175, ал. 1, т.1 от ЗДвП, тъй като същата била поставена на определеното от производителя място за това. Посочва, че полицейската проверка е била осъществена при обстоятелства, които са застрашавали живота и здравето на множество участници в движението. Моли да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление и за присъждане на сторените разноски по делото.

В последното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. С., който поддържа подадената жалба, по изложените в нея аргументи, като посочва, че била извършена тенденционна проверка на жалбоподателя с оглед на неговото санкциониране, като С. е бил спрян без надлежно подаден звуков и 1 светлинен сигнал и без подадена стоп палка. Моли жалбата да бъде уважена.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки, в които се изразяват подробни съображения за неоснователността на депозираната жалба. Моли се за присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.07.2024г. около 21.45 часа жалбоподателят В. М. С. се движел с мотоциклета си, негова собственост, марка ,,***'' с рег. № ,,***'' по бул. “България” с посока на движение от бул. “Витоша” към бул. “Гоце Делчев”, като същият бил с поставени регистрационни табели.

Около 21.45 часа на 15.07.2024г. полицейски служители Р. Е. - младши автоконтрольор при СДВР и С. К. - служител в СДВР забелязали, че мотоциклетът на жалбоподателя е без поставени регистрационни табели и чрез подаване на звуков и светлинен сигнал от патрулния автомобил спрели жалбоподателя за проверка на кръстовището на бул. “Акад.

Иван Евстратиев Гешов”. При извършване на проверката се установило, че табелата с регистрационния номер на мотоциклета не е поставена на определеното за целта място на мотоциклета, а се намира под калника почти хоризонтално спрямо оста на пътя и не се вижда.

За установеното нарушение свидетелят Р. Е. съставил акт за установяване на административно нарушение № GA1247998, от 15.07.2024г. против В. М. С., в което посочил дата и час на деянието, както и че същото се изразява в управление на регистрирано по надлежния ред МПС, но регистрационните номера не са поставени на определените за това места.

Жалбоподателят подписал АУАН без възражения и изрчино отбелязал на него, че е съгласен с акта.

На 17.07.2024г. С. подал възражение до началника на ОПП - СДВР, в което релевирал доводи за неоснователност на издадения АУАН. Посочил, че му била извършена проверка от полицейските служители в нарушение на закона, неотчитаща неговите законни права и свободи. Във възражението сочи още, че по време на проверката е уведомил полицейските служители, че на мотоциклета е монтиран стоп, който е с по- добра видимост от оригиналния, а под него има планка, която се явява като стойка за регистрационната табела.

Поддържа още, че е уведомил и че планката е била повредена и заради това предната вечер е изгубил табелата и сега временно е поставил табелата на оригиналното й място, докато пристигне новата стойка, която вече е поръчал.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното Наказателно постановление № 24-4332-017906 от 29.07.2024г., издадено от началник сектор при ОПП – СДВР, с което, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, на В. М. С., с ЕГН ********** било наложено административно наказание "глоба", в размер на 100 лева и лишаване от правоуправление, 2 за срок от 1 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП. В същото била описана сходна фактическа обстановка и правна квалификация на деянието.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетелите Е. и К.; НП; АУАН, справка картон на водача; заповед № 513з10382/24.10.2023г.; заповед № 8121К-13312/23.10.2019г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.; изготвеното заключени на видео-техническата експертиза, както и всички други писмени документи, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Разпитаните свидетели изложиха ясен спомен за хода и резултатите от проверката, като разказът им носи признаците на последователност и непредубеденост, поради което съдът им дава вяра. Показанията са непротиворечиви и изясняват обстоятелства във връзка с извършената проверка, обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал процесният мотоциклет, като табелата с регистрационния номер на мотоциклета не е поставена на определеното за целта място на мотоциклета, а се намира под калника почти хоризонтално спрямо оста на пътя и не се вижда. За обстоятелството, че регистрационния номер на мотоциклета е бил поставен на различно място докато го е управлявал, жалбоподателят е знаел, като същото е отразил и в подаденото от него възражение два дни след извършване на проверката.

Не следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетеля К.П.Н., познат на жалбоподателя, в частта, в която същият твърди, че регистрационната табела на мотоциклета била поставена на предназначената за това стойка, била напълно права и ясно видима, без да бъде прикрита или поставена под какъвто и да било ъгъл. Свидетелят действително заявява, че заедно с жалбоподателя и други лица са се движели с мотоциклети и че е възприел регистрационната табела на процесния мотоциклет, но същевременно изрично посочва, че не може да каже под какъв ъгъл е била поставена. Освен това неговите възприятия не са свързани с извършената от полицейските служители проверка и не могат да заместят непосредствените възприятия на последните относно състоянието на мотоциклета и разположението на регистрационната табела към момента на проверката. При това положение съдът намира, че показанията на този свидетел не са в състояние да опровергаят последователните и непротиворечиви показания на двамата полицейски служители, които именно при извършената проверка са възприели, че регистрационната табела се намира под калника, почти хоризонтално спрямо оста на пътя, поради което не се е виждала. Следва да се отчете и обстоятелството, че свидетелят е познат на жалбоподателя, поради което показанията му следва да бъдат преценявани с необходимата критичност и в съвкупност с останалия доказателствен материал. Особено значение в тази насока има собственото на жалбоподателя възражение, подадено само два дни след проверката, в което той сам посочва, че поради повреда на стойката временно е поставил регистрационната табела на различно място, докато бъде доставена нова стойка. Тази първоначална версия, изложена непосредствено след проверката, кореспондира с констатациите на полицейските служители и съществено се различава от последващото му твърдение пред съда, че 3 регистрационната табела е била поставена на оригиналното, предвидено от производителя място. Липсват доказателства, които да обосноват последната версия, поради което съдът приема за установено, че към момента на проверката регистрационната табела не е била поставена на определеното за това място и не е била видима по начина, изискуем от закона.

Към възражението на жалбоподателя от 17.07.2024г. същият е приложил и снимков материал, за който твърди, че отразява регистрационната табела и начина на разполагането върху мотоциклета към момента на извършване на проверката. Същият обаче не съдържа данни за датата и часа на заснемането, поради което не може да се установи с необходимата степен на достоверност, че изображенията действително отразяват състоянието на мотоциклета именно към 17.07.2024 г. и към момента на проверката. При това положение снимковият материал не може да бъде поставен в основата на фактически извод, различен от установения въз основа на непосредствените възприятия на полицейските служители, поради което съдът не го кредитира в тази му доказателствена част.

Съдът не намира за основателни възраженията на жалбоподателя, че полицейската проверка е била извършена тенденциозно и в нарушение на правилата за безопасност на движението. В подкрепа на тези твърдения са показанията на свидетеля К.П.Н., който заявява, че не е възприел подаване на стоп-палка, както и звуков или светлинен сигнал от страна на полицейските служители. Съдът не кредитира показанията му в тази част, тъй като същите противоречат на показанията на двамата разпитани полицейски служители, които последователно и непротиворечиво заявяват, че при спирането на жалбоподателя е бил подаден необходимият звуков и светлинен сигнал. Освен това свидетелят Н. е познат на жалбоподателя и се е движел като участник в същата група мотористи, поради което съдът преценява показанията му с необходимата критичност и в съвкупност с останалите доказателства по делото.

В тази връзка съдът съобрази и приетото заключение по изготвената видеотехническа експертиза въз основа на представения от жалбоподателя видеозапис. От същото се установява единствено придвижването на униформено лице до жалбоподателя и последващите му действия около процесния мотоциклет. Вещото лице обаче изрично е посочило, че конкретните действия на полицейския служител не могат да бъдат установени и индивидуализирани от наличния запис, като част от направените изводи са формулирани предположително – че служителят „вероятно“ поглежда под калника и „вероятно“ потегля със служебното превозно средство. От видеозаписа не могат да бъдат установени нито начинът на подаване на сигнал за спиране, нито наличието или липсата на звуков и светлинен сигнал, нито други обстоятелства, свързани с организацията на проверката.

Поради това съдът приема, че видеозаписът и експертното заключение не съдържат информация, която да подкрепя твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразно или опасно извършване на проверката, нито са в състояние да разколебаят показанията на полицейските служители в тази насока. Ето защо съдът приема за установено, че проверката е осъществена по начина, описан от контролните органи, а наведените възражения в обратния смисъл остават недоказани.

4

Останалите доказателства еднопосочно подкрепят изведената фактическа обстановка и изясняват в пълнота относимите към предмета на доказване обстоятелства.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.