Решение № 312 от 29.07.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Ботевград, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело № 20231810200664 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

П. Р. К., ЕГН: **********, с адрес ******, чрез адв. К. А. от АК Хасково, е обжалвал в законния срок наказателно постановление №

BG11022022/4000/Р8-89/25.07.2022 г., с което за нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, му е наложена „глоба“ в размер на 1 8 0 0 , 0 0 лв., като излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Кр.А., която излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

Въззивната страна – Агенция „Пътна инфраструктура“- София, Национално тол управление, се представлява от юрк. К., която пледира за оставяне без уважение на жалбата и да се потвърди издаденото наказателно постановление, както и за присъждане на разноски на АНО за юрисконсултско възнаграждение.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Н а 07.02.2022 г., в 15,02 ч. с устройство № 10051, представляващо 1 елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство (ППС) влекач „МАН ТГХ 18.440 4Х2 БЛС, с регистрационен номер *****, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, по път А-2 км 51+778, като за него няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, чрез която може да бъде заплатена таксата съгласно чл. 10, ал.

1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Поради това и на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача П. Р. К., служител в „Никатранс БГ“ ЕООД. На 11.02.2022 г., в кръга на службата си, свидетелят Д.

С. А. – " главен инспектор" в отдел МП Брегово, ТД Митница Русе, съставя против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение № BG11022022/4000/P8-89/11.02.2022 г. В изготвения АУАН актосъставителят сочи, че товарният автомобил е управляван (засечен) без да има предварително закупена маршрутна карта и без да има заплатена пътна такса за изминато разстояние по платената републиканска пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. А досежно квалификацията на нарушението сочи разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е предявен на жалбоподателя на дата 11.02.2022 година, като същият е отказал да го подпише и отказът му е удостоверен с подписа на двама свидетели.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, нарушителят не е направил писмени възражения. Директорът на НТУ към АПИ издава процесното НП № BG11022022/4000/Р8-89/25.07.2022 г.. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 179, ал. 3а от ЗДвП и налага на жалбоподателя административно наказание "Глоба" в размер на 1 800 лв. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 07.08.2022 година по пощата с обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване, че е получено о т лицето. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не са направени в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на НТУ към АПИ да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетите по делото Заповед № ЗАМ-332/32-66544/28.02.2020 г. на Директора на Агенция „Митници“ и Заповед № РД-11-167 о т 08.02.2021 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от които Д. С.

А. има право да съставя АУАН за нарушения на ЗДвП, а ***** е оправомощен да издава НП по ЗДвП, т. е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му от наказващия орган по закон съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП – Председателя на Управителния съвет на АПИ по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на 2 констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 29.11.2023 година свидетели – Д. А., Р. С. и Д. С.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Показанията на свидетелите Д. А., Р. С. и Д. С., са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, съдът стигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния 14-дневен срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Ботевградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. "б" от ЗАНН) и девулативен (сезиращ съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална и процесуалноправна страна, като съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на актовете, водещи до отмяна на обжалваното НП.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл.

57 от ЗАНН – за НП (в редакцията на нормите, важаща към датата на издаване на АУАН, респ. издаване на НП). Самото нарушение е описано точно и ясно.

Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото 3 и да организира адекватно правото си на защита. Т. е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б."б" от ЗАНН, вр. чл. 167а, ал. 2 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. "а", вр. ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, АУАН за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП се съставят от определените от Председателя на Управителния съвет на АПИ длъжностни лица.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че е заплатил наложената му глоба, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на санкцията.

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.

С измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, брой 105/2018 година) е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при който се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС с такси на база време (винетна такса) и на база изминато разстояние.

Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси. В чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП е предвидено, че всички ППС с обща технически допустима максимална маса над 3.5 тона заплащат такса за изминато разстояние по платената пътна мрежа като заплащането дава право на ППС, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

Посочената като нарушена разпоредба – чл. 179, ал. 3 а от ЗДвП гласи „Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв“.

ТОЛ системата представлява съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на 4 различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние, като тази система не представлява автоматизирано техническо средство, поради което за нея не съществува изискване за сертифициране и ободрение от Българския институт по метрология (БИМ), т. е. тя не е обект на проверка от БИМ.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че процесният товарен автомобил се е движил на посочения в АУАН и в НП участък от пътя – път А 2, км 51+778, на 07.02.2022 година в 15,02 часа и че за него не е била заплатена дължимата такса за изминато разстояние, тъй като не са изпълнени задълженията за установяване на изминатото разстояние и няма закупена маршрутна карта; както и че автомобилът и пътят, по който се е движил, попадат в категорията, за която се дължи пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, т. е. се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – пътна такса, съгласно Приложение № 2 към т. 2 на Решение № 959 на Министерския съвет от 31.12.2018 година за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за които се събира винетна такса (приложен в кориците на делото). За извършеното административно нарушение е бил генериран запис от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, ведно със снимков материал (видеозапис), представляващ надлежно и годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес. Правилно е посочено в АУАН и НП и мястото на извършване на нарушението - АМ 2, при км. 51+778, за който път се събира такса за ползване на пътната инфраструктура, т. е. така формулирано напълно покрива критериите за описание на мястото на извършване на нарушението.