Решение № 55 от 05.02.2020, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 874/2019
- Вид
- Решение № 55
- Подписан
- 05.02.2020
- В сила
- 05.02.2020
- Състав
- ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА ЧЕРКЕЗОВА, АНЕТА ЦВЕТАНОВА ГЕОРГИЕВА, АНТОАНЕТА ЙОРДАНОВА АТАНАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 ал.2 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.79 ал.2 · Закон за частните съдебни изпълнители
Р Е
Ш Е Н
И Е №55 гр.Русе,
05.02.20209 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 28 януари две хиляди и двадесета година,в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА ВГД № 874 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
В.
Й. М. е обжалвал Решение № 1807/31.10.2019г., постановено по гр.д.№ 2355/2019г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Л. И. Г. установителен иск.
Развива оплаквания за неправилност на решението и иска отмяната му, по подробно развити в жалбата съображения.
Ответникът по жалбата взема становище за неоснователността й, иска потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и претендира разноски за въззивната инстанция – 300 лева адвокатско възнаграждение.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна по делото е установено следното :
По образуваното от ЧСИ В. М. изп. дело № 20148330400187 на 12.09.2018г. до Русенския окръжен съд била подадена жалба от трето лице- Л. И. Г., против разпореждане на ЧСИ В. М. за извършване на опис на негови движими вещи, находящи се в собствения му имот, отдаден под наем на длъжник по делото. По тази жалба било образувано В.гр.д. № 760/2018г. по описа на Русенския окръжен съд , като жалбата била уважена и извършеното изпълнително действие - отменено.
Тъй като Л.Г. не заплатил дължимите, във връзка с администриране на жалбата му до РОС, такси - по т.5 от ТТРЗЧСИ –в размер на 96 лева, и по т.8 от ТТРЗЧСИ -24 лева /за изготвяне на копие от изп. дело /, за посочените суми ЧСИ се снабдил със Заповед за изпълнение по гр. дело 870/2019г. на Русенския районен съд. След като в срока постъпило възражение, ЧСИ предявил иск за установяването на вземането си, за което била издадена Заповед за изпълнение – производството, решението по което е предмет на настоящата въззивна проверка.
При тези установени по делото факти районният съд отхвърлил претенцията, квалифицирана по чл.79 ал.2 от ЗЧСИ вр.т.5 и т.8 от ТТРЗЧСИ, по съображения, че при обжалване на изпълнителни действия разноските следва да се възложат на страните съобразно резултата от обжалването. В конкретния случай жалбата на третото лице в изп.дело е била уважена, и следователно разноските по обжалването не следва да се понасят от него. В зависимост от това кой е станал причина за извършване на незаконосъобразното изпълнително действие -взискателят /при посочване на начин на изпълнение по чл. 426 ал.2 от ГПК / или ЧСИ / при възлагане по чл. 18 ал.2 от ЗЧСИ /, следва да понесе и тежестта на направените за това изп.действие разноски.
Горният извод е правилен и законосъобразен, почива на закона и принципите на правото, поради което изцяло се споделя от въззивната инстанция.
От последната не се констатират твърдените в жалбата процесуални нарушения при разглеждането на делото от районния съд, конкретно – при съвкупната оценка на доказателствата.
В мотивите към атакуваното решение първонистанционният съд въз основа на установената от доказателствата по делото фактическа обстановка е извел правилния и законосъобразен извод за неоснователност на претенцията.
По тези съображения и изложените в мотивите на обжалваното решение, към които въззивната инстанция препраща на основание чл.272 от ГПК, жалбата се явява неоснователна, решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото в тежест на жалбоподателя са разноските, направени във въззивното производство от ответника по въззивната жалба, в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.271 ал.1 от
ГПК, Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1807/31.10.2019г., постановено по гр.д.№ 2355/2019г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА
В. Й. М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Л. И. Г., ЕГН **********,*** сумата от 300 лева – разноски във въззивното производство за адв.възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: