Решение № 222 от 15.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. София, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20231100500610 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. П. П., срещу решение № 20038131/26.05.2022 г., постановено по гр. д. № 21046/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 158 състав. Счита решението за неправилно, незаконосъобразно, постановено при превратно тълкуване на събраните доказателства. Излага съображенията си. Моли съдът да отмени решението и да постанови друго, с което да му предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Ж.Д. П., да определи местоживеенето на детето при него, да определи на майката режим на лични отношения с детето и да я осъди да му заплаща месечна издръжка в минимален размер.

Въззиваемата страна М. Н. П., в срока за отговор на въззивната жалба, не е депозирала такъв.

В съдебно заседание въззивника моли съда да уважи жалбата му.

Претендира присъждане на разноски, за които представя списък.

В съдебно заседание по делото въззиваемата страна моли съда да потвърди решението. Оспорва дължимостта на разноските, с оглед характера 1 на производството.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден и допустим.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:

С решение № 20038131/26.05.2022 г., постановено по гр. д. № 21046/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 158 състав, на основание чл. 127, ал. 2 от СК, е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Ж.Д. П., на майката М. Н. П., определил е местоживеенето на детето при нея, определил е режим на лични отношения на бащата с детето , както следва: до 03.07.2022 г. /включително/ бащата има право да вижда и взема детето всяка четна седмица от годината, като за първа седмица от годината се счита тази с първия четвъртък от годината, за времето от 10,30 ч. до 18,00 ч. в събота и в неделя, без преспиване; два пъти по 7 последователни дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като през лятото - през месеците юни, юли и август, съботно- неделният режим на бащата не действа за период, в който майката ползва платен годишен отпуск, но не за повече от 14 последователни календарни дни; по време на Великденските и Новогодишните празници през нечетните години, за времето от 10,30 ч. на Разпети петък до 18 ч. на Светли понеделник, респективно от 10,30 ч. на 30 декември до 18,00 ч. на 01 януари, като през нечетните години по време на Коледните празници съботно-неделният режим на бащата не действа; по време на Коледните празници през четните години , за времето от 10,30 ч. на 24 декември до 18,00 ч. на 26 декември, като през четните години по време на Великденските и Новогодишните празници съботно-неделният режим на бащата не действа; а след 03.07.2022 г. бащата има право да вижда и взема детето всяка четна седмица от годината, като за първа седмица от годината се счита тази с първия четвъртък от годината, за времето от 10,30 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя, с преспиване; всяка нечетна седмица от годината - в четвъртък, за времето от приключване на занимания на детето в детско, респективно в училищно заведение, но не по-рано от 17,00 часа, а ако детето в съответния 2 ден не присъства на занимания в детско/училищно заведение - от 10,30 часа, до 19,00 часа на същия ден; два пъти по 10 последователни дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като през лятото - през месеците юни, юли и август, съботно-неделният режим на бащата не действа за период, в който майката ползва платен годишен отпуск, но не за повече от 20 последователни календарни дни; по време на Великденските и Новогодишните празници през нечетните години, за времето от 10,30 ч. на Разпети петък до 18,00 ч. на Светли понеделник, респективно от 10,30 ч. на 30 декември до 18 ч. на 01 януари, като през нечетните години по време на Коледните празници съботно- неделният режим на бащата не действа; по време на Коледните празници през четните години , за времето от 10,30 ч. на 24 декември до 18,00 ч. на 26 декември, като през четните години по време на Великденските и Новогодишните празници съботно-неделният режим на бащата не действа. Бащата Д. П. П. е осъден да заплаща на детето Ж.Д. П., чрез неговата майка и законен представител М. Н.

П. месечна издръжка в размер на 300,00 лв., считано от 01.05.2021 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното погасяване, като Д. П. П. е осъден да заплати в полза на Софийския районен съд сумата от 432,00 лв. държавна такса за определената издръжка.

Пред СРС са разпитани свидетелите Я.- майка на ищцата, Д.фактически съжител на ищцата, А.. Братовчед на ответника и П.- майка на ответника. Съдът кредитира показанията им, в частта им, в която свидетелите има преки впечатления за обстоятелствата, които установяват, тъй като показанията са дадени под страх от наказателна отговорност и са вътрешно непротиворечиви. Тъй като свидетелите са заинтересовани от изхода на делото в полза на довелата ги страна, съдът съобразява и разпоредбата на чл.

172 ГПК. С тях се установява, че след раздялата на страните на 04.04. 2021 г. детето им живее с майката; Когато свидетелката е посещавала страните, докато те са живеели заедно, къпането на детето, храненето, повиването, смяната на памперсите, правенето на пюрета е била правено изключително от дъщеря й;- св. Я.. От шест месеца свидетелят живее с ищцата в неговия дом заедно с дъщеря й Ж.; Майката се грижи за Ж. по всякакъв начин; И двамата с майката водят и прибират детето от детската градина, и двамата приспиват 3 детето и двамата му помагат, ако има нужда от помощ; След 03.07.2021 г. майката е ограничила достъпа на бащата до детето; След привременните мерки бащата се е видял според мерките четири пъти с детето; Всеки път свидетеля присъства на предаването и връщането на детето от бащата; Детето се гушка в майка си и се радва; Всеки път при връщане на детето от бащата е недоспало- полита и пада и е недохранено- изяжда повече от дневното количество храна; последните пъти тръгва с усмивка към баща си, но се обръща към майка си; Родителите не комуникират във връзка с детето си; бащата е пращал еднакви имейли до майката: „Как е Ж.? Добре ли е?“; Ако тя му отговори, че е добре и му прати снимка, той започва да я обвинява за това, че тя е виновна за всичко, което се е случило; Ж. никога не е приспивала нощем при баща си; Ж. казва на свидетеля „тати“, чула го е от неговите деца и е започнала да се обръща така към него; След срещите с баща си Ж. се е събудила в 3 часа и в 6 часа; Втората вечер не се е събудила;- св. Д.. И двамата родители са полагали грижи за Ж.; Първоначално майката е приготвяла храната; Когато детето е проходило, бащата е започнал да се занимава с него; детето винаги е сядало в скута на баща си, той я е хранел, сядало е повече при баща си;- св. А.. След раздялата на страните през месец април 2021 г., бащата е виждал детето един път месечно; Свидетелката всеки път е присъствала на виждането на детето с баща му; Виждали са детето за 12 часа по площадките, в присъствието на майката; Благодарение на съда са били с бащата четири съботи заедно с детето; Лягало е следобед детето, завивало се е, минавали са няколко минути и е казвало“аз се наспах“; Баща му се е занимавал с него; Детето си има негова стая; Преди определението на съда около два месеца не са били виждали Ж., защото майката е решила, че детето е само нейно; Майката се е скрила от свидетелката и сина й- нямало я е вкъщи, писала й няколко пъти, не са могли да я открият; Видели са я случайно, когато са отивали на пазар; Ж. е била с майка си; М. се е обадила на съжителя си; Той е дошъл, поиграли са си с детето; не е имало конфликт; М. е блокирала на телефона свидетелката; Свидетелката много се е притеснявала, че детето може да ги забрави, но то се радва на баща си, той през цялото време си играе с нея; Срещите с бащата са се отразили много добре на детето, радвало се е на стаята си с много играчки, чувствало се е прекрасно; Синът на свидетелката знае да готви; бащата храни детето- то седи в него, яде и само, но той помага; В жилището на бащата има огромна детска стая;- св. П..

4

Пред настоящата инстанция са събрани доказателства за трудовата ангажираност и доходите на страните, за жилищните условия на страните, разпитан е свидетел, страните са изслушани на основание чл. 59, ал. 6 от СК, прието е заключение на допуснатата съдебно-психологична експертиза и е приобщен социален доклад, изготвен от АСП-ДСП-Лозенец.

Изслушан в съдебното заседание на 29.05.2023 г., бащата заявява, че работи като поддръжка на петролен терминал с работно време 8 часа, от 8 часа до 16 часа. Не съжителства с друго лице. За помощ при отглеждането и възпитанието на детето може да разчита на майка си, която е пенсионер и не работи. Тя живее в гр. София, в кв. Панчарево. Желае да упражнява родителските права по отношение на детето му Ж.. Ако съдът му предостави родителските права, би искал контактите на детето с майката да бъдат от петък до неделя вечерта, дори и всяка седмица би искал понякога да се виждат. Не смята, че контакта на детето с майката трябва да бъде ограничаван. Ако родителските права бъдат предоставени на майката, иска да вижда Ж. възможно най- често, би искал и всеки ден, но разбира, че е невъзможно. Не работи в събота и неделя.

Изслушана в същото съдебното заседание, майката заявява, че има висше образование, бакалавър. Работи във фирма с нерагламентирано работно време, от вкъщи. Съжителства с друго лице. Отношенията между Ж. и съжителя на майката са много добри, той я е приел като свое дете. Съжителя й има две деца. Желае да й бъдат предоставени родителските права.

Контактите на Ж. с баща й, поради крехката й възраст, би искала да се случват по- плавно. Раздялата на родителите е по- тежка. Ж. е била под много голям стрес и все още преживява това нещо. Ж. споделя, че не иска да ходи при баща си и поради тази причина нещата трябва по- плавно да се случват. Неслучайно майката е толкова предпазлива относно режима. Никога не е ограничавала Ж. и тя знае кой е баща й. За помощ в отглеждането на Ж., освен на съжителя си, може да разчита на неговата майка, на своята майка и на сестра си. Ако родителските права се предоставят на бащата, иска два уикенда детето да е при нея, два уикенда да бъде при баща си, основно да живее при нея. Не е съгласна на съвместно упражняване на родителските права, а на режим, при който от време на време баща й да я вижда.

Пред СГС е разпитан свидетеля Д.- фактически съжител на 5 въззиваемата. Съдът кредитира показанията му, в частта им, в която свидетеля има преки впечатления за обстоятелствата, които установява, тъй като показанията са дадени под страх от наказателна отговорност и са вътрешно непротиворечиви, съобразявайки и разпоредбата на чл. 172 ГПК. С тях се установява, че той и майката обясняват на Ж. кой е нейния биологичен баща. Особено в моменти, в които детето му каже: „Ти си моя тате“. Казва й, че не е нейния тати, а Д. е нейния татко. Ж. нарича свидетеля така, защото го чува постоянно от децата на свидетеля. Свидетелят има пускани срещу въззивника сигнали, по които още не е образувано дело. Майката не поправя детето, а го оставя да вика на свидетеля „тате“. Майката представя на детето свидетеля като нейния мъж. Ж. много се натъжава, когато й казват, че Д. е нейн татко, когато й казват, че трябва да отиде при него, да си играе там, да поддържа връзка с баща си. Опитват се да я окуражават. Решенията по отношение на Ж. се вземат от майката и от биологичния й баща.