Определение № 1787 от 15.04.2026, Административен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1787

Пазарджик, 15.04.2026 г.

Административният съд - Пазарджик - VII състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

МАРИЯ ХУБЧЕВА като разгледа докладваното от съдията Мария Хубчева административно дело № 471/2026 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 59, ал. 13 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по жалба на д-р А. Х. М., в качеството му на управител на „Д-р А. М. - АПМП - ИП“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, [улица], подадена срещу Заповед № РД 253С-13-78 от 06.04.2026 год. на Директора на РЗОК - Пазарджик.

Оспорената заповед е издадена на осн. чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 463, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2023 год. - 2025 год. С нея на оспорващото дружество са наложени четири санкции „финансова неустойка“, всяка в размер на 25,56 (двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента) евро, равностойни на 50,00 (петдесет) лева, на основание чл. 455, ал. 1 от НРД за МД 2023 год. - 2025 год., за четири нарушения на чл. 138, ал. 1, т. 1 от същия договор, изразяващи се в отчитане на медицинска дейност за здравноосигурени лица, които към датите на отчетените прегледи не са били включени в пациентската листа на изпълнителя. Също така със заповедта са наложени и три санкции „частично прекратяване на договор“, на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, предл. първо, б. „а“ от ЗЗО, във връзка с чл. 59, ал. 13, предл. първо от същия и чл. 462, ал. 1, предл. първо, б. „а“ от НРД за МД 2023 год. - 2025 год., по отношение на лекаря от лечебното заведение за първична извънболнична медицинска помощ – д-р А. Х. М., УИН **********, за три отделни нарушения, квалифицирани от административния орган като отчитане на медицинска дейност, която не е била извършена, тъй като отчетените прегледи се отнасят до здравноосигурените лица А. К. А., Ц. П. Т. и Н. Г. И., починали преди датите на съответните отчетени медицински прегледи.

В жалбата и с отделна молба е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Оспорващият поддържа, че незабавното преустановяване на действието на заповедта ще доведе до значителни и трудно поправими вреди, тъй като ще засегне над хиляда здравноосигурени лица, ще се отрази върху достъпа до медицинска помощ, лекарства, лабораторни изследвания, профилактика, диспансеризация и рецепти в няколко населени места без друг лекар. На следващо място сочи, че оспорената заповед е вероятно незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, непълно изясняване на фактите, непроверени технически фактори, липса на мотиви относно съразмерността, липса на мотиви за риск и липса на вреда за НЗОК.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с направеното искане и с приложените по делото материали, намира, че искането е процесуално недопустимо. Съображенията за това са следните:

За да е допустимо искане по чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от АПК, следва да е налице предварително изпълнение на административния акт. Предварително изпълнение на акта може да се допусне по два начина: с изрично разпореждане на административния орган по чл. 60, ал. 1 от АПК или да е предвидено в закон. В случая нито една от посочените предпоставки не е налице.

В обжалваната Заповед № РД 253С-13-78 от 06.04.2026 год. Директорът на РЗОК - Пазарджик не е включил нито в мотивите на акта, нито в диспозитива му изрично разпореждане за допускане на предварително изпълнение. Не е изложил и съображения по чл. 60, ал. 1 от АПК. Също така не е налице специална законова норма, по силата, на която да се предвижда, че оспорването на заповед, от категорията на процесната, не спира изпълнението й. В разпоредбата на чл. 59, ал. 13 от ЗЗО е посочено, че заповедта за прекратяване на договора или за налагане на финансова санкция подлежи на оспорване по реда на АПК. В цитираната правна норма законодателят не е предвидил, че оспорването не спира изпълнението на акта. Когато е искал да изключи суспензивния ефект на жалбата, нормотворецът го е посочил изрично – по арг. на чл. 59б, ал. 3 от ЗЗО.

В тази връзка следва да се съобрази и Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 год. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд по тълк. дело № 1 от 2009 год., съгласно което нормата на чл. 166, ал. 2 от АПК е обща разпоредба за съдебен контрол, приложима по отношение на всички актове, с които е допуснато по силата на отделни закони предварително изпълнение на административен акт, когато законът не предвижда изрична забрана за съдебен контрол. От това Тълкувателно решение следва, че преценката по чл. 166, ал. 2 от АПК предполага преди всичко да е налице допуснато по силата на закона предварително изпълнение, но в настоящия случай не е налице такава законова уредба.

Предвид изложеното съдът намира, че в случая не е налице нито предварително изпълнение по силата на закона, нито предварително изпълнение, допуснато с изрично волеизявление на административния орган. При това положение приложение намира общото правило на чл. 166, ал. 1 от АПК и жалбата поражда суспензивен ефект спрямо изпълнението на оспорената заповед. Поради липсата на годен предмет за защита по реда на чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от АПК за жалбоподателя не е налице правен интерес от искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД 253С-13-78 от 06.04.2026 год. на Директора на РЗОК – Пазарджик. В този смисъл е и следната съдебна практика: Разпореждане № 9412 от 10.03.2026 год. постановено по адм. дело № 2811 от 2026 год. на Административен съд София – град, Определение № 1305 от 26.08.2022 год. постановено по адм. дело № 2121 от 2022 год. на Административен съд – Пловдив и Определение № 2935 от 03.11.2025 год. постановено по адм. дело № 673 от 2025 год. на Административен съд – Русе и други.

В молбата за спиране предварителното изпълнение на обжалваната заповед са изложени доводи за значителни и трудно поправими вреди, за липса на риск за пациентите, за липса на вреда за бюджета на НЗОК и за вероятна незаконосъобразност на заповедта. Тези съображения съдът не следва да обсъжда, тъй като не е налице предварително изпълнение, допуснато със закон или с разпореждане на административния орган.

По тези съображения направеното искане следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустимо.

По изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 59, ал. 13 от ЗЗО, Административен съд – Пазарджик, VII – и състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на д-р А. Х. М., в качеството му на управител на „Д-р А. М.. – АПМП – ИП“ ЕООД, [ЕИК], за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД 253С-13-78 от 06.04.2026 год. на Директора на РЗОК – Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото определение, на основание чл. 138, ал. 3, във вр. с чл. 137, ал. 1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните.

Съдия: