Решение № 32 от 04.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. София, 04.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20241110117738 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. С. Георгиева, ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.Х., със съдебен адрес в гр. София,жк. .... бл 44 вх. А против “Столична община” с адрес за призоваване: гр. София, БУЛСТАТ ...., представлявана от кмета.

Твърди се в исковата молба, че на 07.04.2022г. ищцата е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. № 69512 срещу ответника Столична община за следните суми: сумата от 343 лв., от която 200 лв., представляваща глоба и 143 лв. представляваща разноски по изпълнението, начислени съгласно чл. 81 от ЗЧСИ, представляващи суми, с които Столична община на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се е обогатила без основание; сумата от 24 лв. - такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, представляващи сума, с които Столична община на осн. чл. 59 ЗЗД се е обогатила без основание за сметка на ищцата , ведно със законната лихва върху посочените по-горе суми (общо 367 лв.) за периода от подаване на Заявлението по чл, 410 ГПК (07.04.2022г.) до окончателното плащане.

В срока по чл. 414 ГПК, ответникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 18778/2022г., 142 с-в, CPC., и с Разпореждане № 32943 от 01.03.2024г., на ищцата е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, както и да довнесе дължимата ДТ. В законоустановения в чл. 415, ал. 1, т.

1, във вр. с ал. 4 ГПК срок, ищцата предявява иск за установяване съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение, срещу ответника Столична община.

Твърди се в молбата, че срещу ищцата е образувано изпълнително дело № 20218490400408 по описа на ЧСИ А. П. с per. № ... на КЧСИ от Столична община на 21.01.2021г. с възлагателно писмо за събиране на публични вземания въз основа на влязло в сила 1

Наказателно постановление No 304672/2017г. от 22.02.2017г. за сумата в размер на 200 лв., представляваща наложена с наказателното постановление глоба. Вследствие наложен запор на трудово възнаграждение, към 27.07.2021г. по изп. дело принудително е събрана сума в общ размер на 367 лв., постъпила на 26,07.2021г., с която е погасено вземането за глоба, възлизащо на 200 лв, по цитираното наказателно постановление, както и разноски в размер на 167 лв., представляващи сумата от 143 лв. - разноски по изпълнението, начислени съгласно чл. 81 от ЗЧСИ и 24 лв. - такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. С разпореждане от 02.08.2021г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното дело поради погасяване на изпълняемото право.

Твърди се, че издаденото на 22.02.2017г, наказателно постановление № 304672/2017г. е влязло в сила на 31.08.2017г,, от която дата започва да тече давността на осн. чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, видно от приложените по изп. дело доказателства - писмо от Столична община р- н Люлин от дата 09.08.2017г. на ищцата е изпратено съобщение да се яви в 7 дневен срок при органа за връчване на наказателното постановление, получено лично от нея на 16.08.

2017г. Седемдневеният срок за връчване на същото е изтекъл на 23.08.2017г., от когато започва да тече и срокът за обжалване на наказателното постановление, който е 7-дневен.

Срокът за обжалване е изтекъл на 30.08.2017г. (7 дни от 16.08.2017г.). Поради което и се твърди, че наказателното постановление е влязло в сила на следващия ден - 31.08.2017г., от когато н започва да тече погасителната давност на осн. чл. 82, ал. 2 от ЗАНН.

Позовава се на нормата на чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, съгласно която административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба {както е в конкретния случай), а съгласно ал. 3 на същия чл. 82 ЗАНН независимо от спиране или прекъсване на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1, или с други думи ако са изтекли 3 години от влизане в сила на наказателното постановление. Или съобразно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. „а" от ЗАНН общата давност е 2 години от влизане в сила на наказателното постановление и е изтекла на 31.08.2019г., а съгласно чл. 82, ал. 3 от ЗАНН давността независимо от спиране или прекъсване е 3 години, респ. в настоящия случай и абсолютната давност е изтекла на 31.08.2020г, като изпълнителното дело е образувано на 21.01.2021г., а сумите предмет на същото са събрани и преведени на взискателя принудително през м.07.2021г. От горното следва, че изпълнителното дело по описа на ЧСИ Петров е образувано и изпълнителни действия са предприети след изтичане както на общата 2годишна, така и на абсолютната 3-годишна давност, предвидена в закона.Посочено е , че по приключеното с Разпореждане от 02.08.2021г. на ЧСИ изп. дело, на взискателя по него Столична община е преведена недължима сума в размер общо на 343 лв., представляваща 200 лв. глоба по наказателното постановление, както и 143 лв., разноски по изпълнението, начислени съгласно чл. 81 от ЗЧСИ.

При изложените обстоятелства ищецът твърди , че ответникът в настоящото производство, взискател в изпълнителното, се е обогатил без основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл.

1-во ЗЗД, като липсата на основание е начална такава, доколкото за сумите, предмет на изпълнителното дело е изтекла погасителната давност преди предприемане на изпълнителните действия, в който случай отпада и основанието, на което взискателят е получил принудително събраните суми. Ако погасителната давност е била вече изтекла, нито наложените след това запори, нито направените по повод на същите плащания, са основания за заличаване на последиците от изтеклата давност. Последните не прекъсват вече изтеклата давност, нито заличават нейните последици.Посочва се и възприетото в ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1 ОТ 28,05.1979 Г., ПЛЕНУМ НА ВС начална липса на основание е налице при плащане на задължение след неговото погасяване (по давност), освен в случаите на чл. 118 ЗЗД. Събраните по поискания след изтичане на погасителната давност запор (каквато е настоящата хипотеза) суми не представляват изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД, поради което може да се иска от длъжника връщането им (в този смисъл Решение № 1483 от 17.08,1967г. по гр. д. № 977/ 1967г., I ГО на ВС). При изложеното , ищецът твърди, че ответникът по настоящия иск е провел материално незаконосъобразно изпълнение на 2 погасено по давност вземане, вследствие на което се е обогатил неоснователно с получените суми без да има основание за това. В тази връзка, Столична община се е обогатила със сумата от 200 лв. без основание на осн. чл. 55 ал. 1, предл. 1-во ЗЗД.

Твърди се по отношение сумата от 143 лв., представляваща разноски по изпълнението, начислени съгласно чл. 81 от ЗЧСИ: Съгласно чл. 81 от ЗЧСИ дължимите авансови такси по изпълнението на вземания за издръжка, на работник от трудово правоотношение, за предаване на дете, както и при възлагане на публични държавни и общински вземания за събиране по чл. 2, ал. 2 и 3, не се внасят от взискателя, а се събират от длъжника. При което за сумата от 143 лв., представляваща разноски по изпълнението, начислена съгласно чл. 81 от ЗЧСИ, дължими винаги от длъжника в хипотеза на възлагане на публично държавно и общинско вземане и събрани от ищцата в хода на изпълнителното дело, взискателят Столична община отново се е обогатил без основание в хипотезата на чл. 55 ал. 1, предл. 1 ЗЗД доколкото предмет на изпълнение е недължимо вземане поради погасяването му по давност, във връзка с което, е проведено едно материално незаконосъобразно изпълнение, т.е. недължими са на същото основание и начислените такси по чл. 81 от ЗЧСИ.

По отношение сумата от 24 лв., представляваща такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ, ищцата твърди също неонсователно обогатяване на длъжника поради обстоятелството , че имуществената облага в случая се изразява в спестяване на обогатения на някои разходи, които той е трябвало да понесе. Спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл, 59 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане (Решение № 587/01.11.20 Юг. по гр.д. № 941/2009г. на ВКС, ГО, IV ГО).

В настоящия случай длъжникът в настоящото дело е образувал изпълнително производство за принудително събиране на погасено по давност вземане, поради което пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, е следвало да се заплати на съдебния изпълнител от взискателя. Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, представляваща възнаграждение на частния съдебен изпълнител, по правило се дължи от длъжника при всички случаи на удовлетворяване на кредитора след започване на принудителното изпълнение и предприемането на изпълнителните действия. Изключение от това правило обаче, е налице в хипотеза на проведено материално незаконосъобразно принудително изпълнение, каквото е налице в настоящия случай, в който случай разноските за таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ следва да се понесат от взискателя - ответник по настоящия иск. С оглед на горното, за тази сума в размер на 24 лв., Столична община се е обогатила без основание на осн. чл. 59 ЗЗД, т.к. тази сума се е следвала от взискателя и не е заплатена от същия, т.е. последният е спестил разходи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата тези суми.

При изложените обстоятелства се иска от съда да постанови решение с което да се признае за установено че Столична община с код по булстат ... със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “...” № 33, дължи на ищцата Д. Георгиева , следните суми: - сумата от 343 лв., от която: 200 лв., представляваща глоба по нак. постановление и 143 лв. представляваща разноски по изпълнението, начислени съгл. чл. 81 от ЗЧСИ, представляващи суми, с които Столична община на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се е обогатила без основание; сумата от 24 лв. - такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, представляваща сума, с която Столична община на осн. чл. 59 ЗЗД се е обогатила без основание за сметка на ищцата, ведно със законната лихва върху посочените по-горе суми (общо 367 лв.) за периода от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК (07.04.2022г.) до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед N Q 10971 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.04.2022г. по ч.гр.д. № 18778/2022г., СРС, 142 с- в.Претендира се присъждане на всички извършени деловодни разноски в това число и адвокатско възнаграждение в размерите, посочени в приложените договори за правна помощ и съдействие.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че неоснователно се явява твърдението на ищцата, по отношение на настъпила погасителна давност за събиране на наложените административни наказания „глоба“, тъй като, действията по образуване на изпълнително производство и принудително 3 събиране на наложената глоба, са предприети, изцяло в законоустановеният срок, и не е била изтекла абсолютната погасителна давност. Излагат се съображения , че изпълнителната давност по смисъла на чл. 82, ал. 1 ЗАНН и погасителната давност по смисъла на чл. 110 ЗЗД са два напълно различни института, уреждащи различни по своя характер правоотношения.

Изпълнителната давност е административнонаказателен институт, който е заимстван от разпоредбата на чл. 79 НК, която регулира правилата за прилагане на изпълнителната давност в хода наказателното производство. Прилагането му спрямо наложеното на ищеца административно наказание „глоба“ е частен случай, като основната му цел не е пряко свързана с обстоятелството дали съществува вземане на държавата/общината спрямо нарушителя, а дали наложеното на нарушителя наказание все още подлежи на изпълнение.Погасителната давност е гражданскоправен институт целящ да санкционира бездействието на кредитора, който през определен период от време не е предприел никакви мерки целящи събиране на дължимото му вземане, като го лиши от възможността да иска защита на правото си по съдебен ред. Посочва , че изтичането на погасителната давност не преклудира правото/ вземането на кредитора, то (правото/ вземането) продължава да съществува, тоест длъжникът продължава да дължи на кредитора вземането, макар кредиторът да е лишен от възможността да събере вземането си принудително. Поради което и в подкрепа на доводите си , посочва , че съгласно разпоредбата на чл. 118 ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.