Определение № 25753 от 15.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25753 гр. София, 15.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ като разгледа докладваното от БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ Гражданско дело № 20251110144851 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на Л. И. В. срещу „С-к“ АД, с която са предявени главни обективно кумулативно съединени установителен и осъдителен иск, както и искове при условията на евентуалност спрямо главния установителен иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове и моли за тяхното отхвърляне.

Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат приети.

Искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде оставено без уважение. По първия поставен въпрос не са необходими специални знания, тъй като включените в посочения в договора годишен процент на разходите компоненти следва да бъдат установени от съдържанието на договора, погасителния план и общите условия, а преценката дали определено плащане представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, е правен въпрос от компетентността на съда. По втория въпрос не е налице спор между страните относно факта на извършване на плащанията и техния размер, поради което събирането на това доказателство не е необходимо за изясняване на делото.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.10.2026 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че при приключване на делото със съдебна спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, а спорът се разрешава окончателно.

1

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за допускане на съдебносчетоводна експертиза.

На основание чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

По чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК – обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцата Л. И. В. твърди, че на 03.05.2024 г. е сключила с ответника „С-к“ АД договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ........../03.05.2024 г., по силата на който е получила главница в размер на 950 лв. Кредитът следвало да бъде погасен в срок от шест месеца при годишен лихвен процент от 36 % и ГПР от 32,92 %, като общата сума за връщане без неустойката била посочена в размер на 1040,24 лв. Излага, че съгласно договора е поела задължение в тридневен срок да предостави обезпечение чрез поръчител, отговарящ на изискванията на ответника, или чрез банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение в чл. 29 от раздел IX „Неустойки“ била предвидена неустойка в размер на 0,9 % от усвоената сума за всеки ден, през който обезпечението не е предоставено, като в погасителния план била посочена неустойка в общ размер от 559,06 лв., а общият размер на задълженията за главница, лихва и неустойка възлизал на 1599,30 лв. Твърди, че е заплатила на ответника общо 1050 лв. Ищцата поддържа, че договорът е недействителен, тъй като посоченият в него ГПР не отразява действителните общи разходи по кредита. Според нея неустойката за непредоставяне на обезпечение не изпълнява присъщите обезпечителна и обезщетителна функции, а представлява сигурно и предварително предвидимо допълнително възнаграждение на кредитора, което е следвало да бъде включено при изчисляването на ГПР. С включването му действителният ГПР бил по-висок от посочения в договора и надхвърлял ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа също, че в договора не са посочени ясно всички елементи и допускания, използвани при изчисляването на ГПР, както и че не е посочен приложимият лихвен процент на ден. Твърди, че клаузите за възнаградителна лихва и ГПР са неравноправни, заблуждаващи и противоречат на добрите нрави и на императивните изисквания на ЗПК.

Въз основа на изложените твърдения ищцата иска да бъде прогласена нищожността на договор за потребителски кредит № ........../03.05.2024 г. и ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 100 лв., представляваща платена без основание сума над чистата стойност на получения кредит, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

При условията на евентуалност спрямо иска за прогласяване нищожността на целия договор ищцата иска да бъде прогласена нищожността на:

– чл. 10 от раздел IV „Лихви и такси“, предвиждащ такса за продължаване на срока на кредита;

2

– чл. 11 от раздел IV „Лихви и такси“, предвиждащ разходи за събиране на просрочени вземания;

– чл. 29 от раздел IX „Неустойки“, предвиждащ неустойка за непредоставяне на договореното обезпечение.

Твърди, че първите две клаузи противоречат на чл. 10а, ал. 2 и чл. 33 ЗПК, а неустоечната клауза противоречи на добрите нрави и е неравноправна, тъй като не изпълнява обезпечителна или обезщетителна функция и създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните. В случай на уважаване на евентуалните установителни искове претендира и сумата от 50 лв., представляваща платени без основание неустойки и такси, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът „С-к“ АД оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключването на процесния договор и получаването на извършените от ищцата плащания, но поддържа, че договорът и отделните му клаузи са действителни и представляват валидно основание за задържане на платените суми. Твърди, че договорът е сключен от разстояние след подаване на електронна заявка от ищцата, предоставяне на стандартен европейски формуляр, проект на договора и общите условия и изразяване на съгласие чрез съответните функционалности на електронната система. Поддържа, че ищцата предварително е получила цялата необходима информация и е била запозната с икономическите последици от договора. Според ответника посоченият в договора ГПР от 32,92 % е изчислен правилно и не надхвърля максималния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че неустойката не следва да се включва в ГПР, тъй като е обусловена от последващо неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение и не представлява цена или разход по кредита, известен и безусловно дължим при сключването на договора.Ответникът излага, че неустойката е действителна, тъй като обезпечава самостоятелно договорно задължение, начислява се само за периода, през който кредитът е останал необезпечен, и престава да се начислява при последващо предоставяне на обезпечение. Твърди, че клаузата е ясна, разбираема и индивидуално договорена, не противоречи на добрите нрави и не създава значително неравновесие във вреда на потребителя. Позовава се и на обстоятелството, че ищцата е сключила общо четиринадесет договора при идентични условия, поради което е била запозната с тяхното съдържание и последици.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира присъждане на разноските по делото.

По чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК – правна квалификация на предявените искове:

Предявени са главни обективно кумулативно съединени искове:

1. Установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.

11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 ЗПК, чл. 19 ЗПК, ЗПФУР и чл. 143–146 ЗЗП – за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ........../03.05.2024 г.;

3

2. Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 100 лв., представляваща платена без основание сума над чистата стойност на кредита, ведно с акцесорна претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При условията на евентуалност спрямо главните установителен и осъдителен искове са предявени обективно кумулативно съединени искове:

1. Установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2, чл.

33 ЗПК и чл. 143–146 ЗЗП – за прогласяване нищожността на чл. 10 и чл. 11 от раздел IV „Лихви и такси“ и на чл. 29 от раздел IX „Неустойки“ от процесния договор;

2. Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 лв., представляваща платени без основание неустойки и такси, ведно с акцесорна претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че на 03.05.2024 г. между Л. И. В. и „С-к“ АД е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ........../03.05.2024 г. с посоченото в исковата молба съдържание; по силата на договора ответникът е предоставил на ищцата главница в размер на 950 лв.; ищцата е извършила плащанията по процесния договор в твърдения от нея размер и ответникът е получил тези плащания.

По чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – разпределение на доказателствената тежест:

По установителния иск за недействителност на целия договор в тежест на ищцата е да установи фактите, на които основава твърдените пороци на договора, включително съдържанието и механизма на начисляване на оспорените възнаграждения, такси и неустойки и обстоятелствата, от които извежда, че посоченият в договора ГПР не отразява действителните общи разходи по кредита.

В тежест на ответника, като доставчик на финансовата услуга и страна, която се позовава на действителността на договора, е да установи, че е предоставил на ищцата своевременно, по ясен и разбираем начин и на траен носител изискуемата преддоговорна и договорна информация; че е получил нейното валидно съгласие за сключване на договора от разстояние; че в договора са посочени изискуемите от закона елементи и допускания при формиране на ГПР, както и че посоченият ГПР е формиран при спазване на изискванията на ЗПК. По твърденията за неравноправност на оспорените клаузи в тежест на ответника е да докаже, че същите са индивидуално договорени с ищцата – аргумент от чл. 146, ал. 4 ЗЗП.

По главния осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи предаването на претендираната сума в имуществото на ответника, като този факт е обявен за безспорен. В тежест на ответника е да установи наличието на валидно правно основание да задържи получената сума.

По евентуалните установителни искове в тежест на ищцата е да установи фактите, от които извежда противоречието на клаузите на чл. 10 и чл. 11 от раздел IV и на чл. 29 от раздел IX от договора с императивни законови разпоредби и с добрите нрави.

4

По евентуалния осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи, че сумата от 50 лв. е платена по оспорените договорни клаузи, като в тежест на ответника е да докаже валидно правно основание за получаването и задържането й.

По акцесорните претенции за законна лихва в тежест на ищцата е да установи възникването и изискуемостта на главните вземания, а в тежест на ответника – погасяването им, ако твърди такова.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото открито съдебно заседание следва да изложат становището си във връзка с дадените указания и изготвения проект за доклад, както и да предприемат съответните процесуални действия, като при неизпълнение губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че при приключване на делото със съдебна спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, а спорът се разрешава окончателно.

УКАЗВА на страните, че могат да използват медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищцата – и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5