Протокол № 138 от 13.10.2022, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 138 гр. Варна, 12.10.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Мария Кр. Маринова

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20223000500354 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:

„Ф. ЕНЕРДЖИ“ООД с. Горен Чифлик чрез представляващ Е. Х. Ф., редовно призован, представляващият не се явява, представлява се от адв. Г.

А., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

А. А.-Ф., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. С. П., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА И

НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБИ и постъпилият писмен отговор.

1

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „Ф. Енерджи“ ООД, ЕИК 203511969, чрез процесуален представител адв. А. против решение № 445/07.04.2022г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1998/2021г. в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на А. А. - Ф., гражданин на Република Казахстан със статут на постоянно пребиваваща в Р.България, ЛНЧ *** сумата от 32 079.19 лева, с която същата се е обеднила чрез извършване на плащане в полза на „Карком“ ЕООД на продажна цена за лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ 4“, рама № JTMREREV40D112004, двигател № 3ZRB997654, с рег.№ В 6220 ВМ, а въззивникът „Ф. Енерджи“ ООД се е обогатил неоснователно за нейна сметка със стойността на придобития от него със Договор за покупкопродажба от 21.02.2017г. лек автомобил, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 06.08.2021г. до окончателното изплащане, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на така обжалваното решение с доводи за нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че част от придобивната цена на автомобила е заплатена с лични средства на въззиваемата. Твърди се, че от представените по делото доказателства се установява, че извършеният на 03.02.2017г. превод по сметката й в Уникредит Булбанк съставлява суми, собственост на дружеството и че същите изцяло покриват заплатената чрез тази сметка цена. Отделно от това счита за недоказано твърдението на въззиваемата, че тя е извършила плащането на дата 21.02.2017г. Наведени са оплаквания за необсъждане в цялост на ангажираните по делото гласни доказателства, както и обстоятелството, че ищцата и другият съдружник в дружеството са съпрузи, поради което и са направени неправилни изводи за липса на начало на писмено доказателство и за недоказаност на възражението за персонална симулация на договора за покупко-продажба.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт в обжалваната част и отхвърляне на исковата претенция изцяло.

В срока по чл. 267 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – въззиваемата А. А. – Ф., но същата е подала насрещна въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционния съдебен акт в частта, в която искът й е 2 отхвърлен за горницата над присъдената сума от 32 079.19 лева до предявения размер от 60 480.48 лева. В жалбата си излага оплаквания за неправилност на изводите на съда, че постъпилите по сметката й в „Постбанк“ АД – Германия суми и впоследствие част от тях преведени по сметката й, от която е платена цената на автомобила са собственост на ответното дружество. Счита, че посочването от наредителя на лицето в полза на което се извършва превода, както и заплащането на данъци от получателя върху тези суми са достатъчно доказателство за това чия собственост са. Иска се от съда да отмени решението в отхвърлителната му част и присъди обезщетение в претендирания пред настоящата инстанция размер.

Срещу насрещната въззивна жалба в срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който я оспорва като неоснователна.

Страните не са направили искания по доказателствата.

АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, в указания срок освен насрещна въззивна жалба съм представил и писмен отговор на въззивната жалба, подадена от „Ф. Енерджи“ ООД. Представям копие с печат на Окръжен съд – Варна и дата 21.06.2022г, който моля да приемете.

Съдът констатира, че в кориците на делото не се съдържа подадения от страната отговор, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото, подаден от процесуалния представител на А. А. – Ф. адв. С. П. писмен отговор с печат от Варненския окръжен съд с дата 21.06.2022г.

АДВ. А.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам насрещната въззивна жалба и поддържам подаденият писмен отговор срещу нея. Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноските.

АДВ. П.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подадената от нас насрещна въззивна жалба и отговора. Няма да соча други доказателства.

Представям списък на разноските.

Страните не правят възражения за прекомерност на размера на разноските, сторени от тях.

СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което и

3

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам въззивната жалба и съображенията, които съм изложил в нея с искане за отмяна на първоинстанционното решение. Искам да Ви обърна внимание на следното обстоятелство: сумата, която е платена за въпросното МПС е 60480лв. с ДДС.

Както се установява от доказателствата по делото 1-2 дни преди извършването на това плащане по сметката на ответницата– въззиваемата е постъпила сумата от 60480лв., която представлява нейната левова равностойност в евро. По делото са представени безспорни доказателства, приложени към отговора на исковата молба - писма, адресирани до купувача на електрическата енергия – „Митълнец електроенерги“, от които се установява, че ползвател на имота е именно дружеството „Ф. Енерджи“ ООД.

Като сметка, по която да се извършват плащанията, дължими на това дружество, в качеството му на ползвател на ветроенергийното съоръжение, е посочена сметката, завършваща на ..0109, която е открита в „Постбанк“ Германия на името на А. А.-Ф.. Именно наличието на учредено право на ползване и учреден мандат за събиране на цената на добитата електрическа енергия доказва тезата на доверителя ми, че тези средства представляват дължимо се на „Ф. Енерджи“ООД плащане за произведената ел.енергия от ветрогенератор в Германия. Поради това възражението, че тази сума не е собственост на А. А.-Ф. е доказано и като такова е следвало да бъде уважено от първоинстанционния съд. Моля Ви да отмените тази част от решението като приемете, че искът е неоснователен и недоказан и го отхвърлите със съответните последици с присъждане на направените от доверителя ми разноски. Искам да обърна внимание на съда върху разрешението на въззивния съд, който по същество отказва да приеме, че този автомобил не е купен за целите на дружеството, а за целите на съпрузите. Твърдели сме и поддържаме пред Вас, че в случая е налице персонална симулация. Да, действително автомобила е придобит на името на „Ф. Енерджи“, да, действително не е налице документ между съпрузите и между дружеството, които са негови съдружници, а Е. Ф. е негов управител, защото наличието на такъв документ е безсмислено. Поради така създалите се отношения между страните считам, че доказването на персоналната симулация със свидетелски 4 показания е напълно допустимо и в тази връзка Ви моля да съобразите обстоятелството, че за този автомобил не са отчитани никакви разходи, включително и разходи за амортизация, и че той е заведен в счетоводството на дружеството около година след придобиването му, както е посочила разпитаната по делото свидетелка. По насрещната въззивна жалба: искам да обърна внимание на съда върху обстоятелството, че твърдението, че тази сума, която е постъпила по нейната банкова сметка на 03.02. представлявала нейно възнаграждение за произведена ветроелектрическа енергия в Германия, е невярно. От доказателствата по делото се установява, че от 05.11.2016г. ползвател на съоръжението е „Ф. енерджи“ ООД. От това следва, че въззиваемата не е доказала наличието на основание да задържи тази сума, за която се поддържа и е доказано, че е собственост на „Ф. Енерджи“ ООД. На следващо място земята, върху която е разположено електроенергийното съоръжение, заедно със самото електроенергийно съоръжение, е собственост на управителя на дружеството Егор Ф.. По тези съображения считам, че е недоказано твърдението на въззиваемата, че тези пари представляват нейна собственост и с тях тя е заплатила дължимата от дружеството цена за придобиване на лекия автомобил „Тойота“. Ще Ви моля да съобразите и доводите ми, че в такъв случай при наличието на такива доказателства и независимо от факта, че по сметката на възизваемата е имало наличност, за която тя твърди, че произхожда от получени от нея трудови възнаграждения, да дадете приоритет на задължението и първо да се отчете на дружеството. В противен случай няма основание да се счита, че парите могат да бъдат разделени точно по начина, който е показан и възприет от Варненския окръжен съд и заради това отново считам, че решението му е неправилно.

АДВ.

П.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че първоинстанционното решение е правилно и моля да го потвърдите. Моля да ни присъдите сторените по делото разноски. По отношение на казаното от колегата: по делото има доказателства, че терен в Германия е собственост на Егор Ф., а не на „Ф. Енерджи“ и няма приложени доказателства за учредяване право на ползване върху ветрогенераторите от Е. Ф. на „Ф. Енерджи“ ООД.

Основният въпрос за банковата сметка, от която има извлечение от „Постбанк“ Германия: преводите, които са правени по нея е очевидно, че те са правени от фирмата, която е ползвала ветрогенератор по сметка на А. Ф. и в полза на А. Ф., т.е. ако тези пари бяха дължими на „Ф. Енерджи“ ООД 5 нямаше да е отбелязано, че те са в полза и дължими на А. Ф.. Моля да ми бъде даден срок за писмени бележки

АДВ. А. /реплика/: Доказателството, представляващо писмото от „Митълнец енерджи“ не е оспорено пред първоинстанционния съд. То представлява удостоверително изявление, направено пред трето лице, относно обстоятелството, че ползвател на съоръжението е фирма „Енерджи“ с посочено седалище и адрес на управление в с. Горен Чифлик, ул. Люлин № 2а. Никога не се е повдигал въпроса за реда за учредяване на право на ползване по немското право. Сега да се прави довод от такова възражение е недопустимо, защото не е било спорно в първата инстанция.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок като дава възможност на процесуалния представител на въззиваемата в 5дневен срок от днес да представи в писмен вид съображенията си по съществото на спора.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.42 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

6