Определение № 1023 от 17.12.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1023 гр. ХАСКОВО, 16.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500784 по описа за 2024 годИ.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 11104/15.11.2024 г. от адв. Т. Т., ХАК, в качеството му на особен представител на ответника М. А. Т., с която се иска допълване на постановеното по делото решение, в частта разноските.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, констатира следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

В. гр. д. № 784/2024 г. е образувано по въззивна жалба с вх.№12738/08.08.2024г., подадена от адв. Т. Т., като особен представител на М. А. Т. против Решение №577/18.07.2024 г. на РС – Хасково по гр. дело №1342/2024 г., по описа на съда. С решение № 450/13.11.2024 г. по настоящото в. гр. д. № 784/2024 г. първоинстанционното решение е потвърдено.

С подадената молба се иска допълване на решението в частта за разноските, като ОС-Хасково определи съобразно Наредба №1 за МРАВ размера на дължимото адвокатско възнаграждение на особения представител адв.Т. за осъщественото от него процесуално представителство във въззивното производство и постанови изплащането му от средствата на съдебната власт.

От данните по делото се установява, че адв.Т.Т. е назначен за особен представител на ответницата М.А.Т. в хода на първоинстанционното производство с Определение № 1955/24.11.2023 г. по гр.д. №1342/2023г. по описа на Районен съд-Хасково на основание чл.47 ал.6 от ГПК. Съгласно на чл.47 ал.6 от ГПК при наличие на предвидените в закона представки съдът е длъжен да назначи особен представител на ответника на разноски на ищеца. В случая е налице изключение от посочената хипотеза, доколкото ищецът, комуто се възлагат принципно разноски по чл. 47, ал. 6 ГПК, е освободен от плащането на такси и разноски на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. От друга страна съгласно задължителните 1 разяснения, дадени с т. 6 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, възнаграждението за особения представител е вИ.ги дължимо, независимо от изхода на спора.

Поради изложеното съдът намира, че особеният представител има право на възнаграждение за осъщественото представителство във въззивното производство, което ще следва да остане в тежест на бюджета на съдебната власт и да се изплати от ОС-Хасково.

Предвид изхода на делото пък въззивницата - М. А. Т. ще следва да заплати определената сума в полза на ОС-Хасково, за което се издаде и изпълнителен лист срещу задълженото лице.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът следва да извърши преценка на действително свършената работа от адвоката и фактическата и правна сложност на делото. Освен това съдът е длъжен да се съобрази с решението по дело С438/22 на СЕС от 25.01.2024 г., съгласно което при определянето и присъждането на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредбата, тъй като такава обвързаност нарушава забраната по чл.101,§1 от ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС, което решение на СЕС е задължително за всички национални съдилища и правото на ЕС има директен ефект и предимство над националната правна уредба, която му противоречи съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България. В определение № 350/15.02.2024 г. на ВКС по ч.т.д. № 75/2024 г., 2 ТО, ТК, е посочено, че съгласно това решение на СЕС от 25.01.2024 г. приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101,§1 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Със същото определение е посочено, че това води до абсолютна нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички мИ.ли или бъдещи последици, като е изведено, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената Наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. При тези обстоятелства Наредбата може да бъде разглеждана само като ориентир при определянето адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено съгласно чл. 47, ал. 6 от ГПК.

В разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК е предписано, че възнаграждението на особения представител, т. е. адвокатското възнаграждение на служебно назначен адвокат, се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА, но не по-малко от една втора от него, а самата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА изисква размерът на адвокатското възнаграждение да е справедлив и обоснован.

В случая делото не е с висока правна и фактическа сложност, като съдът намира, че същото е с обичайната сложност за спор като настоящия. Съдът взе предвид и извършените процесуални действия от особения представител – изготвяне и подаване на въззивна жалба, в която са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение единствено в частта относно размера на присъденото обезщетение; явяване в едно открито съдебно заседание, в което е приключило разглеждането на производството, като доказателствени искания не са направени и нови доказателства не са събирани. При тези констатации относно фактическата и правна сложност на настоящото дело, обема на 2 извършените процесуални действия, както и с оглед материалния интерес, и при зачитане на принципа на достойно заплащане на труда, и съобразно предписанията на СЕС, съдът намира, че разумният и справедлив размер на адвокатското възнаграждение за осъщественото процесуално представителство във въззивното производство от адв.Т.Т. на въззивницата М. Т. е 1000 лева.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 450 от 13.11.2024 г., по в. гр. д. № 784/2024 г., по описа на Окръжен съд-Хасково, в частта за разноските, КАТО:

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения представител адвокат Т. Т., вписан в АК-Хасково, сумата от 1000 лева - възнаграждение за осъщественото от него по в.гр.д. № 784/2024 г., по описа на ОС-Хасково процесуално представителство на въззивника М. А. Т.

ЕГН:**********, от бюджетните средства на Окръжен съд-Хасково.

ОСЪЖДА М. А. Т. ЕГН:**********, да заплати в полза на Окръжен съд-Хасково сумата от 1000 лева – платено вместо ищеца възнаграждение за особен представител на ответника, по чл. 47, ал. 6 ГПК, за въззивното производство.

ДА СЕ ИЗДАДЕ служебно изпълнителен лист за така присъденото в полза на съда вземане.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3