Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3587 от 04.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 42785/2024
Вид
Решение № 3587
Подписан
04.03.2025
Състав
Гергана Иванова Кратункова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3587 гр. С., 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20241110142785 по описа за 2024 година

Предявен е от М. К. Г. срещу „Е.С.“ ООД иск с правно основание чл. 226, ал.2 вр.ал.3 КТ за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 5900 обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца за периода от 02.04.2024 г. до 27.05.2024 г. – датата на връщането й.

Ищецът заявява, че е работил в ответното дружество на длъжност ***“ при ответника. Трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед №96/24.01.2024, поради съкращаване на щата. Тъй като трудовата книжка не се е намирала у работодателя, същата не е оформяна надлежно при прекратяването му. На 01.04.2024г. ищецът изпратил трудовата си книжка на работодателя, като сочи че същата е получена на 02.04.2024г.

Заявява, че трудовата му книжка е върната на 27.05.2024г. с което обосновава и правният си интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира, че му се дължи обезщетение за процесния период поради неправомерно задържане на трудовата книжка в размер на 5900 лв.

Ответникът оспорва исковата молба. Заявява, че ищецът не е претърпял претендираните вреди и оспорва техния размер. Сочи, че от негова страна е извършено своевременно оформяне на трудовата книжка, но от страна на ищеца е осуетена възможността да я получи.

С определение, постановено в о.с.з. от 25.11.2024 г. съдът е допълнил доклада, с твърдения на ответника, а именно, че ищецът не е търпял вреди вследствие от соченото задържане на трудовата книжка от страна на работодателя.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е съществувало трудово правоотношение от възникването му с трудов договор № 130/17.10.2022 г. до прекратяването му на 24.01.2024 г.

В проведеното на 25.11.2024 г. о.с.з. с оглед становището на страните съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че ищецът е изпратил на работодателя трудовата си книжка на 02.04.2024 г. и същата е получена от ответника.

От страна на ищеца е представен трудовият договор № 130 от 17.10.2022 г. /л.6/. Със 1 заповед № 96/24.01.2024 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата, като заповедта е връчена при отказ на 24.10.2024 г. в 16:10 ч., за което са положили подписи двама свидетели /л.9/.

По делото е представена извънсъдебна покана от М. К. Г. до „Е.С.“ ООД, с която е направено искане за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ и за оформяне на трудовата му книжка, като е направено искане след надлежното оформяне, трудовата книжка да бъде изпратена до офис на Е., гр. С. – офис кв. Б., за сметка на ищеца /л.10/. В поканата изрично се сочи, че се предоставя оригинал на трудовата книжка. Видно от обратна разписка /л.11/ посочената по-горе покана е получена на 02.04.2024 г. – обстоятелство, което не се оспорва от ответника.

Видно от обратна разписка /л.12/ на 27.05.2024 г. ищецът е получил трудовата си книжка.

Представен е отговор от Дирекция „Инспекция по труда С. област“ /л.13/, депозиран във връзка със сигнал подаден от ищеца, като отговорът е адресиран до ищеца М. Г.. В съдържанието на отговора на Инспекцията, се сочи, че подаденият сигнал не е подписан, но въпреки това, в хода на извършена проверка Инспекцията е установила, че между страните има висящ спор във връзка със законността на уволнението, а досежно трудовата книжка е посочено, че същата е изпратена оформена до офис на Е., изрично, както е поискал ищецът в писмото от 02.04.2024 г.

По делото е представена разписка на куриерска фирма С., видно от която на 12.02.2024 г. М. Г. е получил пратка, изпратена от „Е.С.“ ООД до поискване в офис ***, като в разписката е посочено, че пратката съдържа заповед за уволнение /л.31/. От представената разпечатка от интернет страницата на куриерската фирма /л.32/ става ясно, че пратката е пренасочена към офис в ***, където е и получена от ищеца.

От страна на ответника са представени фишове за заплати за м. януари 2024, м. ноември 2023 г. и м. декември 2023 г. /л. 49 и сл./

В проведеното на 25.11.2024 г. о.с.з. съдът е извършил констатация на трудовата книжка на ищеца, видно от която за периода от 25.01.2024 г. до 18.10.2024 г. не е налице възникнало трудово правоотношение с друго дружество, освен с ответното.

По делото е представено разпореждане № ********** от 10.07.2024 г. на ТП на НОИ /л.64/, видно от което на ищеца е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление, подадено на 17.04.2024 г. , като е разпоредено пенсията да се заплаща от 01.04.2024 г., месечният размер на пенсията е 2134,53 лв.

В проведеното на 03.02.2025 г. са снети обясненията на ищеца по реда на чл. 176 ГПК. Ищецът е заявил, че когато си е подавал документите специално посочил адрес в кв. Б., гр. С., Е., където искал да си получи документите. Твърди, че не е прекъснал контакт по телефона с бившия си работодател веднага след 24.01.2024 г., както и че всички във фирмата му имали телефона, че никой не му се е обаждал, защото телефонът, който ползвал бил служебен, след това си извадил личен и го дал на всички. Потвърждава, че при подаване на документите в НОИ, всички издадени документи и декларирани данни в НОИ от страна на работодателя му, са били достатъчни и изчерпателни за отпускане на пенсия. Отрича да е подал документи за пенсия през месец февруари 2024 г., твърди, че ги е подал в средата на април 2024 г. Твърди, че след 24.01.2024 г. си е търсил работа.

При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд прави следните изводи от правна страна:

За уважаване на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже: 1) съществуващо между страните трудово правоотношение; 2) прекратяване на трудовото правоотношение; 3) размера на брутното трудово възнаграждение за месеца преди прекратяването. В тежест на ответника е да докаже, че незабавно след прекратяване на правоотношението е предал на ищеца трудовата книжка.

Според разясненията по т. 1 и 2 от Тълкувателно решение № 1 от 02.12.2019 г. на 2

ВКС по тълк .дело № 1/2019 г., ОСГК, задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. Когато в деня на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка.

Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я върнал незабавно. За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и, ал. 3, изр. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовото книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя. Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС.

В мотивите на горепосоченото Тълкувателно решение е прието, че след като работодателят е изпълнил добросъвестно задълженията си чрез процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата, задържането на трудовата книжка поради неявяване на работника или служителя, не е незаконно. Работодателят се освобождава от последиците на забавата, когато на свой ред работникът или служителят изпадне в забава, защото не оказва необходимото съдействие или неоправдано не приема предложеното изпълнение. За избягване на спорове между страните по трудовото правоотношение относно обстоятелството дали работодателят е изпълнил задължението си за връщане на трудовата книжка, след вписване на необходимите данни, законодателят е въвел в чл. 6, ал. 2, изр. 2 от Наредбата изискването - датата на предаване на трудовата книжка от работодателя на работника или служителя да се отбележи в дневника за издаване на трудовите книжки по приложение № 1. По този начин работодателят удостоверява изпълнението на задължението си за незабавно предаване на трудовата книжка на работника или служителя след прекратяване на трудовото правоотношение. Във всички случаи е налице незаконно задържане на трудовата книжка и работодателят дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ, когато след направеното вписване на данните, е било възможно предаването на книжката на работника или служителя, който е бил в предприятието и е изчакал получаването й, но книжката не му е била предадена, без да има основателни причини за това. В тази хипотеза попадат случаите на отказ за връщане или възпрепятстване за получаване, като работодателят изпада в забава относно изпълнение на задължението си за незабавно предаване на трудовата книжка и за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка, да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. В този случай обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ ще се дължи до получаване на поканата от работника или служителя, удостоверен върху обратната разписка. Ако надлежно поканеният работник или служител не се яви или не декларира писмено волята си трудовата книжка да бъде предадена чрез друго лице или по пощата, отговорността е негова, а не на работодателя, който с изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата се освобождава от задължението си по чл. 350, ал. 1 КТ. В тази хипотеза и когато работникът или служителят не е потърсил книжката, която е предал за оформяне на работодателя, не е налице хипотеза на незаконното й задържане, която да е в причинна връзка с претърпените вреди. Когато не е в забава относно задължението си за предаване на трудовата книжка по чл. 350, ал. 1 КТ, работодателят не дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ. Прието е също така, че изпълнението на задължението на работодателя незабавно да върне трудовата книжка е от значение за упражняване на трудови и осигурителни права. Съгласно т. 12 от 3

Тълкувателно решение № 4 от 05.04.2006 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2005 г., ОСГТК, „задържането на трудовата книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено, е една от формите на нарушение на задълженията по трудовия договор между страните“.

Обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на задържане на трудовата книжка. Работникът или служителят не е длъжен да доказва размера на конкретно претърпените от него вреди, защото той е нормативно определен.

В разглеждания случай е безспорно, а и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено на 24.01.2024 г. Не е спорно също и обстоятелството, че трудовата книжка е била съхранявана от ищеца, като последният я е предоставил за оформяне на 02.04.2024 г., като в изпратеното до работодателя в тази връзка писмо изрично е посочено искането на ищеца след оформяне, книжката да бъде изпратена по куриер до изрично посочен от ищеца адрес. В случая на 02.04.2024 г. е възникнало задължение за ответника да оформи и предаде трудовата книжка, като я изпрати на ищеца по изрично посочения от него начин. Изложеното от страна на ответника в отговора на исковата молба, че трудовата книжка е важен документ и следва да бъде получена лично, поради което и не била изпратена първоначално по посочения от ищеца начин, съдът намира за неоснователно, доколкото самият ищец е заявил изрично желание относно начина на изпращане на трудовата книжка. Дори и при отчитане на опасенията на ответника относно начина на изпращане на трудовата книжка, по делото не се установява, а и не се твърди да е изпълнена процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС, в частност не се установява съобщаване на работника или служителя с писмо с обратна разписка, да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. Съдът не намира за необходимо да обсъжда обстоятелството дали постоянният адрес на ищеца в град В. е бил актуален, доколкото по делото не се твърди, а и не се доказва до адрес в гр. В. да е изпращана трудовата книжка, нито писмо относно явяването на ищеца за да си я получи лично. Неотносимо за основателността на настоящия иск е и обстоятелството, че заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение, е отменена със съдебно решение, с което е уважен и искът за възстановяване на служителя на работа.