Определение № 468 от 21.06.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. Перник, 21.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500333 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.

53Е, вх. В, против Разпореждане № 1040/22.04.2024 г. по ч. гр. д. № 102/2024 г. по описа на Районен съд - Радомир, в частта, с която е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Л.

Д. М., ЕГН **********, с адрес: ***, и Н. С. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, за сума в размер на 222,86 лева, представляваща договорно възнаграждение за период 26.01.2023 г.- 06.01.2023 г., произтичащо от договор за потребителски кредит № *** от ***

В жалбата са изложени аргументи за неправилност на разпореждането в атакуваната му част. Искането към въззивния съд е да го отмени и да издаде заповед по чл. 410 от ГПК.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Настоящият въззивен състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид доводите в частната жалба и обсъди материалите по делото, намери следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт по чл. 413, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Частният жалбоподател е подал пред Районен съд - Радомир заявление за 1 издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Л.

Д. М. и Н. С. Н. за сумите, както следва: 2082,82 лв. - неплатена главница по договор за потребителски кредит № *** от ***, 222,86 лв. - договорно възнаграждение за периода от 26.01.2023 г. до 06.01.2023 г., 635,05 лв. - лихва за забава за периода от 16.10.2019 г. до 15.08.2020 г., 206.60 лв. - законна лихва за периода от 06.01.2023 г. до 04.04.2024 г. и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 04.04.2024 г. до окончателното плащане.

Със заявлението са представени договор за потребителски кредит „Стандарт“, с № *** от *** и погасителен план към него, както и Общи условия на „Профи кредит България“ ЕООД към договорите за потребителски кредит.

С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено за сумата от 222,86 лв. договорно възнаграждение за периода от 26.01.2023 г. до 06.01.2023 г.

Предмет на въззивно обжалване е разпореждането, в частта му с която е отхвърлено заявлението за сумата от 222,86 лв. - договорно възнаграждение. В останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.

За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е констатирал и приел, че в заявлението е посочено, че длъжникът е закупили пакет от допълнителни услуги, по силата на което дължи възнаграждение в общ размер на 222,86 лева, което ставало изискуемо с подписване на договора за кредит и дължимо за периода 26.01.2023 г.- 06.01.2023 г. При така формулираното искане съдът е приел, че не е в състояние да издаде заповед за изпълнение по отношение на същото, тъй като се отнася до неправилно посочен период - началната дата на същия е след крайната. Предвид това искането в тази му част следва да бъде оставено без уважение.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК съдът отхвърля искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, ако то противоречи на закона или на добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Отхвърлената претенция се основава на договор, сключен между физическо лице, действащо извън рамките на своята професионална или търговска дейност и юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно страните по него са потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК, а договорът е договор за потребителски кредит по чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Кредитополучателят по него е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Предвид изложеното договорът за потребителски кредит, на който се основава искането и отделните негови клаузи трябва да отговарят освен на ЗЗД и на императивните разпоредби на ЗЗП и ЗПК. Но в случая основанието за отхвърляне е поради невъзможност да се изпълни претенцията.

Периодът, за който се иска присъждане, е невъзможен и проверка не може да бъде извършена от съда. Съгласно ТР № 4/2013 по тълкувателно дело № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС, заповедният съд дължи указания за отстраняване на нередовност на заявлението само в изрично уредената хипотеза на чл. 425, ал. 2 от ГПК, както и при невнесена в пълен размер държавна такса за заявлението по аргумент от чл. 73, ал.

3 от ГПК /нередовност по смисъла на чл. 128, т. 2 ГПК/, тъй като съдът не може да се произнесе с акт по същество, ако не е събрал дължимата за производството държавна такса. Освен това разпоредбите на чл. 410 и чл. 411 от ГПК препращат изрично към чл. 127 и чл. 128 ГПК, но не и към чл. 129, ал. 2 ГПК откъдето следва, че заповедният съд е длъжен да следи за редовността на заявлението, но не и да дава указания за поправянето му и именно поради това несъобразяването на заявлението с изискванията на чл. 410 /който препраща към чл.127 и 128 ГПК/ систематично е уредено в чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК като основание за неговото отхвърляне. Заповедното производство е 2 уредено като строго формално, с него се цели бърза съдебна защита, като са предвидени кратки срокове за произнасяне на съда и поради това редовността на заявлението от външна страна е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл.411, ал. 2 ГПК, което е несъвместимо с даване на указания на заявителя за поправяне на нередовностите, каквато се твърди, че е допусната от жалбоподателя.

Предвид горното съдът намира разпореждането на районния съд, в обжалваната му част за правилно, поради което следва да се потвърди.

Неоснователни са оплакванията в жалбата, че съдът е излязъл извън правомощията си като е извършвал преценка за неравноправност на договорната клауза. Няма такива мотиви при постановяване на разпореждането на първоинстанционния съд.

В случай, че по отношение на посочения период в заявлението се касае за грешка и периодът е различен, заявителят има възможност да депозира ново заявление с правилно посочена сума, период и основание на вземането си.

По изложените мотиви, Окръжен съд – гр. Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1040/22.04.2024 г. по ч. гр. д. № 102/2024 г. по описа на Районен съд – Радомир в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3