Решение № 106 от 11.02.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Перник, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Колева при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Симона Пл. Колева Гражданско дело № 20251720107708 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.

Перник, срещу ************* ЕООД.

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, съществува облигационно правоотношение във връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на канални води, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот, находящ се в ********************, аб. № *****, е водоснабден. Посочва, че ответникът е задължено лице за заплащане стойността на консумираната питейна вода и на отведените канални такива от момента на присъединяването му към ВиК системата и откриването на партида с абонатен номер на негово име. Поддържа се, че през процесния период ищецът е изпълнил задълженията си, като е доставил до имота водоснабдителни и канализационни услуги. Изяснява се, че от своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след фактурирането на сумата, обуславя начисляването и на законна лихва за забава. За процесните суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК и са му дадени указания за иск в хипотезата на чл. 415 ГПК.

При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумата от 748,97 лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 22.11.2021 г. до 19.06.2024 г. до водоснабден имот, находящ се в ********************, за абонатен № *****, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното плащане на вземането и сумата от 210,56 лева, представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 02.08.2022 г. до 15.08.2025 г.

Претендират се разноски в исковото и в заповедното производство Ответната страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва допустимостта и 1 основателността на предявените искове. Оспорва пасивната материална легитимация, тъй като задължено било трето лице – Р.А.Е., както и наличието на изискуемо вземане с доводи за изтекла погасителна давност за исковия период 22.11.2021 г. до 19.06.2024 г. Оспорва наличието на данни за публикувани надлежно общи условия. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).

Следователно, при придобиване на правото на собственост/вещно право на ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. /приети в заверен препис като доказателство по делото/, за които не се спори, че са влезли в законна сила.

Изброяването в нормата на чл. 3, ал. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба е неизчерпателно. Клиенти на ВиК услуги за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените, ако ги ползват със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор при публично известните общи условия с доставчика на услугите.

Договорът между това трето ползващо лице и ВиК предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с представяне по делото на такъв, откриването на индивидуална партида на ползвателя по негова молба. Наличието на облигационно връзка не се презюмира с установяване на факта на ползване на имота. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, които макар и да касаят топлоснабдяване, следва да намерят приложение предвид аналогичната правна уредба, регулираща доставката на процесната и топлинната услуги. Друг аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 8, ал. 9 от Наредбата, съгласно която наемателят на водоснабдяван имот може да заплаща услугите „ВиК“ от името на наемодателя, като е длъжен да спазва изискванията на тази наредба и на договора. Когато наемателят не спазва задълженията съгласно общите условия и договора, отговорен за тях е наемодателят.

В конкретния случай са представени писмени доказателства, от които се установява сключването на договор между страните със сочения предмет. Видно от представения договор за наем на недвижим имот от 31.07.2020 г., на посочената дата трето неучастащо по делото лице – Р.А.Е., е отдала под наем собствения си недвижим имот - заведение за обществено хранене, находящо се в ********************. Договорът за наем е сключен като безсрочен, като по силата на чл. 14.3 от същия наемателят ************* се е задължил да поема разходите, свързани с ползването на имота, като вода, ел. енергия и др. В тази връзка ищецът е представил и копие от заявление от 20.10.2020 г. от ************* ЕООД чрез Н.Р.Г. за откриване на партида за имот с адрес ********************, водомер 2

№ *************, както и договор № ************* сключен между „ВиК“ ООД – гр.

Перник и ************* ЕООД с предмет доставка, отвеждане и пречистване на вода за обект – ресторант, находящ се в ********************, с водомер № ************* (стр. 4 от договора).

При тези данни съдът намира, че по делото е установено наличие на облигационно отношение между страните, възникнало по силата на индивидуален договор. В този смисъл по аналогия следва да бъдат приложени разрешенията, дадени в ТР № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС, доколкото в същото е възприето, че подаването на молба за откриване на партида би могло да се приеме за сключване на индивидуален договор с дружествотооператор, когато се касае за потребител, който не е собственик или лице, с учредено право на ползване. В настоящия случай хипотезата е именно такава, доколкото наемателят е предприел стъпки за промяна на партидата на имота на свое име, въз основа на сключен със собственика договор за наем. В подобен смисъл са и разрешенията, дадени в Решение № 297 / 21.11.2025 г., постановено по в.гр.д. № 523/2025 г. на горестоящия Окръжен съд-Перник.

Ето защо съдът намира, че за процесния период между ищеца и ответника е възникнала и съществувала валидна облигационна връзка, регулирана от публично известни общи условия, съответно – ответникът е материално легитимиран по настоящата претенция.

Съдът не споделя възраженията на ответника, че е налице неяснота в адреса на водоснабдения имот, доколкото от представените справки за потребление и счетоводни документи адресът на ************* е посочен като такъв единствено доколкото представлява адрес на управление на юридическото лице ************* ЕООД, вписан в Търговския регистър. Същевременно в справките-извлечения за дължими суми е посочен както конкретен абонатен номер – *****, така и фабричен номер на водомера – *************, който изцяло съвпада с номера на водомера, посочен в заявлението за откриване на партида, подадено до ВиК от ************* ЕООД, така и в договора, сключен между тях на 23.10.2020 г. за имота с адрес ********************.

В тази връзка и доколкото не са въведени възражения относно реалната доставка на услугата и нейния обем, както и с оглед представените справки-извлечения и счетоводна документация съдът намира, че за периода 22.11.2021 г. до 19.06.2024 г. ищцовото дружество е изпълнило задължението си за доставка и пречистване до процесния имот на питейна вода на равностойност 748,97 лева, за които няма данни и твърдения да са платени от ответника.

Обсъдено в тази връзка следва да бъде своевременно въведеното правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, което е частично основателно.

В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставка и пречистване на питейна вода има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.

Съдът намира, че тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането, представляващо законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на главницата.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането.Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на за-конната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия се определя изискуемостта на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в забава - 30 дни след издаването й.

При съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозиран искът 3

– 26.08.2025 г., на която дата е депозирано заявлението по чл. 410 ГПК, което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на основание чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че погасена по давност е част от вземането за главница, дължимо от ответника, а именно в размер на сумата от 323,20 лв. /определена от съда на основание чл. 162 ГПК и при съобразяване с данните за помесечно начислените суми, съдържащи се в приетото по делото изв-лечение от сметка/, дължима за периода от 22.11.2021 г. до 20.06.2022 г., фактурирана на 01.07.2022 г. За тази част – 323,20 лв., за периода от 22.11.2021 г. до 20.06.2022 г., по фактура № 257366/01.07.2022 г. предявените искове за главница срещу ответника се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.