Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 74 от 18.03.2022, Районен съд - Момчилград

Съд
Районен съд - Момчилград
Дело
Гражданско дело 432/2021
Вид
Решение № 74
Подписан
18.03.2022
Състав
Сунай Юсеин Осман

Цитирани разпоредби

  • чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.149 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.302 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.25 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.27 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.367 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.493 · Кодекс за застраховането

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Момчилград, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. О. при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. О. Гражданско дело № 20215150100432 по описа за 2021 година

Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, и е образувано по предявен иск по чл.55 ал.1 предл.3-то от ЗЗД, и евентуален по чл.26 вр. чл.27 вр.чл.367 от ЗЗД.

В исковата молба се посочва, че на 25.05.2021г. ЗК „*****“ АД е депозирало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника М. С. С. с ЕГН **********. Било образувано е ч.г.д.

№239/2021г., като срещу издадената заповед е подадено възражение. Предвид това им било е указано, че в едномесечен срок от получаване на съобщението20.08.2021г., да предявят иск за установяване на вземането си, поради и което предявили настоящият иск:

Ищцовото дружество посочва, че 26.09.2019г., около 12:40 часа в гр.Джебел, на ул. Йълдъръм, до автогарата, ответникът М. С. С., при управление на мотоциклет „Сузуки“ с ДК № К **** В е загубил контрол над същия и след падане се блъснал в спрелия пред него на пешеходна пътека л.а.

„Дания Логан“ с ДК № К **** ВА, управляван от М. М. ОСМ.. При ПТП били нанесени имуществени щети по лекия автомобил и по мотоциклета, а също така били причинени и неимуществени щети - болки и страдания на М. С. С..

1

За настъпилото ПТП е издаден Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица №2019- 1036-299 от 26.09.2019г. В Протокола за ПТП е отразено, че виновен е водачът на л .а. „Дачия Логан“ с ДК № К **** ВА- М.

М. ОСМ., тъй като същият е предприел забранена маневра „завой наляво“ и не се съобразил с движещите се след него МПС. Ищцовото дружеството посочва, че срещу този водач е бил съставен АУАН №405952/26.09.2019г.

При ПТП са причинени материални вреди на мотоциклет Сузуки с ДК № К **** В. Към датата на събитието отговорността на водача на л.а. „Дачия Логан“ с ДК № К **** ВА е била застрахована по застраховка “Гражданска отговорност” в ЗК „Лев Инс” АД, с застрахователна полица №BG/22/ 119002681866, със срок на валидност от 1.09.2019г. до 18.09.2020г.

След предявена претенция от собственика на мотоциклет „Сузуки“ с ДК № К **** В към застрахователя по гражданска отговорност / ищцовото дружество/, е била образувана щета №0801-5000-19- 306006, извършени са били оглед и опис на вредите от ПТП по мотициклета, експертиза и остойностяване на същите, а на собственика на пострадалия мотоциклет Сузуки е б и л о определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1660,20лева., с платежно нареждание №142642241 на 12.11.2019г.

Посочват, че при ПТП е пострадал и водачът на мотоциклет а „Сузуки“ответникът М. С. С., като са му причинени неимуществени вреди за претърпени болки и страдания. Към датата на събитието отговорността на посоченият за виновен в протокола за ПТП водач на л.а „Дачия Логан“- М. М.

ОСМ., е била покрита по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите в ЗК „Лев Инс” АД.

След предявена претенция за изплащане на неимуществени вреди от пострадалия при ПТП М. С. С. към застрахователя по гражданска отговорност е била образувана щета №Р***-19-7760, проведена е била застрахователно-експертна комисия и след лекарско заключение относно размера на неимуществените вреди с пострадалото лице е било постигнато споразумение №299/25.03.2020г. за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 5000 лева, която е била изплатена от ЗК „Лев Инс“ АД на ответника М. С. С. по негова сметка, посочена в постигнатото между страните споразумение. В същото изрично е посочено, че споразумението се сключва между страните на основание чл.493 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и 2 виновното поведение на застраховано в ЗК „Лев Инс“ АД лице- М. М. ОСМ..

Ищцовото дружеството посочва, че посоченият в протокола за ПТП за виновен М. М. ОСМ. е обжалвал наказателното постановление, издадено въз основа на АУАН №405952/26.09.2019г. , като с Решения №162/12.11.2019г. по АНД №257/2019г. на Районен Съд- Момчилград, както и с Решение №43/03.04.2020г. по КАНД №254/2019г. на Административен Съд Кърджали , е било установено, че за настъпването на процесното ПТП на 26.09.2019г. М.

М. ОСМ. няма вина.

Установено е било със свидетелски показания както и със записи от охранителни камери, че ПТП се дължи единствено и само на виновното поведение на отв.М. С. С., който движейки се на раз стояние от няколко десетки метра зад л.а.“Дачия Логан“, рязко задействал спирачната система на мотоциклета, загубил контрол върху него и паднал на значително раз стояние от спрелия автомобил. Вследствие на инерционните сили и скоростта след падането си мотоциклетът и водачът му продължили да се плъзгат като моторът спрял след около 49метра, а водачът се блъснал в задната дясна част на спрелия автомобил.

Ищцовото дружеството заявява, че съгласно окончателният съдебен акт настъпването на ПТП от 26.09.2019г. не се дължи на виновното и противоправно поведение на застрахования в ЗК „*****“ АД водач - М. М.

ОСМ., а на водача на мотоциклета М. С. С..

Посочва се, че до пострадалото лице- М. С. С.-ответник в настоящото производство, е била изпратена покана с изх.№7531/22.06.2020г., с която лицето е уведомено, че водачът на лек автомобил „Дачия Логан“ с ДК № К **** ВА М. М. ОСМ. е признат за невиновен, поради недоказаност на извършване на нарушение на ЗДвП, като издаденото НП е обявено за издадено като неправилно и незаконосъобразно и като такова е отменено с всички законови последици. На основание чл.55 от ЗЗД лицето е било поканено да изплати на ЗК „*****“ АД обща сума в размер на 6660,20лева, представляваща недължимо платено застрахователно обезщетение на отпаднало основание- 5000лева за изплатени неимуществени вреди и 1660,20лева, изплатени за имуществени вреди.

В исковата молба се твърди, че заплатеното от Застрахователя застрахователно обезщетение на М. С. С.- посоченото следва да бъде 3 възстановено на застрахователното дружество, тъй като застрахованото лице в ЗК „*****“ АД е било признато за невиновно за настъпването на ПТП.

Отговорността на застрахователя е била функционална на отговорността на застрахованото лице и доколкото сумата в общ размер на 6660,20лева е била изплатена единствено на основание виновното противоправно поведение на застрахован в ЗК Лев Ине АД водач, и предвид установената от съда невиновност на застрахованото при тях лице и липса на противоправност в неговото поведение, то горепосочената сума подлежало на връщане.

Развиват се доводи в тази насока, и се посочва, че вземайки предвид отразеното в горните документи виновно противоправно поведение ЗК „Лев Инс“ АД е пристъпил към изплащане на застрахователно обезщетение.

Изплащането на застрахователно обезщетение за имуществени вреди в в посочените размери е било на база виновното поведение на застраховано лице. Доколкото с отмяната на НП, по силата на съдебно решение, отпада ла виновността и противправността на застрахованото лице в ЗК „Лев Инс“ АД, то отпадало и основанието за изплащане на застрахователно обезщетение.

Изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 5000 лева за неимуществени вреди е б и л о съгласно постигнато споразумение между пострадалото лице и застрахователя на виновното лице. Самото споразумение представлявало само технически способ за уреждане на отношенията между страните, споровете между тях и насрещните твърдения, то е било само форма за уреждане на отношенията им и не можело да се разглежда като основание само по себе си.

Заявяват, че с отпадането на виновността на застрахованото лице, отпадало и основанието за сключване на споразумение и съответно изплащане на застрахователно обезщетение. В самото споразумение изрично е било посочено, че същото е сключено от ЗК „Лев Инс“ АД в качеството му на застраховател на виновното лице на база представените документи (Протокол за ПТП, АУАН, НП, Уведомление от пострадалия, декларация и др.). В този смисъл с отпадането на вината на застрахованото лице, отпадала и отговорността на застрахователя, съответно плащането по споразумението е на отпаднало основание по чл.55 от ЗЗД.

Развиват се и доводи за нищожност и унищожаемост, като алтернатива 4 осъщественото изплащане на обезщетение на отпаднало основание по смисъла на чл.55 от ЗЗД, и се цитиранат разпоредбите на чл.26, 27 и 367 от ЗЗД.

От една страна считат сключената спогодба за нищожна по смисъла на чл. 26 от ЗЗД и се посочва, че с прогласяването на невиновността на застрахованото лице отпадало и основанието за застрахователя да изплати застрахователно обезщетение. Не било налице основание за сключване на споразумението и сключеният договор е бил нищожен поради липса на основание за сключването му, както и поради невъзможен предметзаплащане на застрахователно обезщетение.

Отговорността на застрахователят е била функционална от отговорността на застрахованото лице. В случай че застрахованото лице не отговаря за вредите, то не отговарял и неговия застраховател.

От друга страна считат сключеното споразумение за унищожаемо по смисъла на чл.27 от ЗЗД като сключено при наличието на грешка и/или измама, и развиват подробни доводи в тази насока. Заявява се, че въвеждането на застрахователя в заблуждение относно вината за ПТП води до унищожаемост на сключената спогодба поради грешка в предмета, доколкото не е налична и извършена измама от постар адалия със същата цел.

Поради това намират сключеното споразумение за унищожаемо и се иска от съда да постанови унищожаването му, водещо до предвидените законови последици - т.е. връщане на платеното по споразумението и съответно да бъде уважен установителния иск.

Посочва се, че съгласно чл.367 от ЗЗД унищожаема е спогодбата, сключена въз основа на документи, които по-късно са били признати за лъжовни с цитираните по-горе съдебни решения- и се развиват съответните разсъждения в тази насока.

Предвид изложените обстоятелства, молят да бъде постановено съдебно решение с което се признае, че заплатените суми в размер на 1660,60лева за имуществени вреди, и 5000 лева за неимуществени вреди на М. С. С. са недължимо платени, к а т о в условията на евентуалност искат съда са прогласие за нищожно споразумение 299/25.03.2020г., и в условията на евентуалност да унищожи споразумение 299/25.03.2020г. и да прогласите недействителността му, и в резултатна това да приеме за установено по 5 отношение на М. С. С. с ЕГН- **********, че дължи на ЗК “Лев Ине“ АД сумите, както следва: 6660,20 лева - главница, представляваща сбор от заплатените 1660,20 лева- заплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, и 5000 лева- заплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и всички направени съдебно - деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исково производство.

В съдебно заседание се представлява от ю.к.З., който поддържа исковата молба и иска срок за представяне на писмена защита по смисъла на чл.149 ал.3 от ГПК, като в определеният от съда седмодневен срок писмена защита не е представена. Представен е списък по смисъла на чл.80 от ГПК с разноските.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, ответникът , чрез адв.Р.М. от АК- София, подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявената искова молба.

Излага, че не дължи претендираната сума, т.к. исковете /както основният, така и предявените в условията на евентуалност/ не са основателни. Оспорват се обстоятелсвата по исковата молба в частта, касаеща вината на доверителя й за настъпилото ПТП, и се твърди, че вина за същото носи лице, което е посочено за виновно съгласно конст.протокол за ПТП. В тази насока искат на основание чл.172 от ГПК съдът да упражни косвен съдебен контрол върху решенията по АНД № 257/2019г. на РС-Момчилград и КАНД № 254/2019г. на Адм.съд- Кърджали, като се сочи, че ответникът не е участвал в тези производство, а и в самите решения не бил изследван въпросът за вината на жалбоподателя М.О. за настъпилото ПТП, т.к. не била назначена и автотехническа експертиза. Освен това решенията по тези дела не може да имат СПН спрямо ответника, като лице, което не е участвало в тези производства съгл.302 от ГПК. Предвид и това искат косвен съдебен контрол на тези решения, като посочват тяхната нищожност и незаконосъобразност.