Решение № 385 от 20.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Пловдив, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Дублекова при участието на секретаря Радка Цекова като разгледа докладваното от Велина Дублекова Гражданско дело № 20245300103383 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация чл.45 от ЗЗД.

Ищцата Р. Р. И., ЕГН **********, с адрес гр. ***** **, моли съда да постанови решение, с което да осъди Р. С. А., ЕГН **********, с адрес гр.

*****, да й заплати сума в размер на 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, вследствие ***** на М. А. И., ведно със законната лихва, считано от 20.12.2021г. до окончателното заплащане.

Исковата претенция се основава на твърденията, че ответникът, с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 1163/ 2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е признат за виновен за това, че на ***** умишлено е ***** М.

А. И., с ЕГН **********. Ищцата твърди, че ***** е неин ***, като същата търпи неимуществени вреди от неговата *****, подробно описани в исковата молба. Ищцата твърди, че между нея и **** й са съществували изключително близки отношения и силна взаимна привързаност. Двамата живели в едно домакинство, приживе ***** помагал с осигуряването на прехраната, със заплащане на консумативните разходи за вода и ел. енергия, купувал необходимите хранителни продукти и други стоки за домакинството, 1 извършвал ремонтни дейности в жилището, свързани с неговата поддръжка.

Ищцата твърди, че страда ежедневно от загубата на **** си. Ищцата твърди, че ответникът е в забава от датата на деликта *****, но претендира законна лихва върху присъденото обезщетение считано от 20.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

По допустимостта на иска.

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска.

По делото е прието като доказателство препис от Присъда № 21/ 06.03.2024г., постановена по НОХД № 1163/ 2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, изменена с присъда № 1/ 23.01.2025г., постановена по ВНОХД № 256/ 2024г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, вляза в сила на 13.08.2025г., с която ответникът е признат за виновен за това, че на ***** умишлено е причинил ***** на М. А. И., с ЕГН **********.

От приетите по делото писмени доказателства – Удостоверение за наследници /л.5/ се установява родствената връзка на ищцата с ***** М. И., а именно ищцата е ***** на ***** М. И..

За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства- изслушани са показанията на свидетелите С. М. /***** на ищцата/ и К. М. /без родствена връзка/.

От показанията на свидетелите се установява, че ищцата страда от ***** на **** си, след неговата ***** не се чувства добре психически и физически, много й е мъчно за **** й. Преди ***** на М. двамата живеели в едно домакинство, М. работел и се грижил за ищцата, помагал на ищцата финансово и вкъщи, двамата се разбирали и си помагали един на друг.

При това положение, съдът намира, че е налице фактическият състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника.

Фактът на настъпване на деянието и самоличността на извършителя, неговата вина и противоправността на извършеното деяние са безспорно установени по силата на постановената от наказателния съд присъда, която е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието 2 относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Предявеният иск по чл.45 от ЗЗД за неимуществени вреди е доказан по основание поради наличието на основните елементи от състава му: деликт със всички елементи на неговия състав (виновно и противоправно деяние, вреда и причинна връзка между тях).

Установените по делото родствени отношения между ищцата и ***** М.

И. обосновават правото на обезвреда за претърпени неимуществени вреди от загуба на ****. Безспорно е установена родствената връзка между пострадалия М. И. и ищцата, пострадалият е неин ***, както и че ищцата търпи неимуществени вреди от неговата *****.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че предявения от ищцата иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ***** на М. И. е доказан по своето основание.

В полза на ищцата е възникнало вземане за обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи психически болки и страдания от загуба на близък, като съответният размер следва да бъде определен според разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

При определяне размера на обезщетението за понесените от ищцата неимуществени вреди съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и на основание чл.52 ЗЗД, взе предвид, че в случая се касае за най- тежката неимуществена вреда – безвъзвратна загуба на ****. Безспорно ***** на М. И. е причинила мъки и страдания на ищцата, тъй като е изключително тежко **** да загуби свое ****. При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на ***** и възрастта на ищцата, отношенията между ищцата и *****, невъзвратимостта на загубата. От събраните по делото доказателства се установи, че между ищцата и ***** е имало емоционална връзка, чувство на обич, подкрепа и всеотдайност. Установи се, че ищцата изпитва силна тъга и продължава да скърби за **** си.

Ето защо, при преценка на посочените критерии и установени обстоятелства, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 150 3

000 лв. За целите на реализиране на отговорността следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящият състав приема, че обезщетение 150 000 лв. в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищцата неимуществени вреди. Така определеният размер напълно кореспондира с действителните болки и страдания, преживени от ищцата, с оглед на събраните по делото доказателства.

Предвид на изложеното искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 150 000 лв.

(76 693,78 евро), като до пълния предявен размер от 200 000 лв. (102 258,38 евро) следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По иска за присъждане на законна лихва.

Искът за присъждане на обезщетение за забава на парично вземане в размер на законната лихва е акцесорен и с приемане основателността на иска за обезщетение за неимуществени вреди, съставляващо главницата, върху която се търси законна лихва за забава, следва да се счита, че ищцата е установила наличие на свое парично вземане към ответника. Искането за присъждане на законната лихва е основателно. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД обезщетението за забава се дължи от датата на увреждането, която в конкретния случай е 21.12.2019. С оглед претенцията на ищцата за заплащане на законна лихва върху главницата от дата 20.12.2021г., то дължимата законна лихва следва да бъде присъдена от датата на претенцията 20.12.2021г.

В частта по разноските.

Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, предвид на което, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за производството, която е в размер на 3067,75 евро (левова равностойност 6000 лв., 4% от 150 000 лв.).

4

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р. С. А., ЕГН **********, с адрес гр. *****, да заплати на Р.

Р. И., ЕГН **********, с адрес гр. ***** **, обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, вследствие ***** на М. А. И., причинена умишлено от Р. С. А., за което е постановена присъда по НОХД № 1163/ 2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в размер на 76 693,78 евро /седемдесет и шест хиляди шестстотин деветдесет и три хиляди евро и седемдесет и осем евроцента/, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2021г. до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата до пълния предявен размер 102 258,38 евро.

ОСЪЖДА Р. С. А., ЕГН **********, с адрес гр. *****, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Пловдив, държавна такса в размер на 3067,75 евро /три хиляди шестдесет и седем евро и седемдесет и пет евроцента/, за производството по гр. дело № 3383/2024г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.

Сумата може да бъде изплатена от ответника на ищцата по следната банкова сметка: *******, „******“ АД, с титуляр Р. Р. И..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 5