Решение № 286 от 12.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Пловдив, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20235001000301 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 29 от 06.03.2023 година, постановено по т. дело № 134/2021 година по описа на Окръжен съд – П., е осъден Г.Ф., със седалище и адрес на управление ****, да заплати на М. Г. Д., ЕГН **********, с адрес ****, със съдебен адрес ****, адв.Р. М., сумата от 30000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, като е отхвърлен искът за горницата над 30000 до претендирания размер от 50000 лева, като неоснователен, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1430, 65 лева, настъпили в резултат на ПТП, станало на 12.02.2019 година в гр. В. на кръстовището на ул. „С.“ и ул. „К.“, на пешеходна пътека, по вина на неизвестен извършител, с неидентифицирано МПС, на основание чл. 557, ал. 1, т.1 от Кодекс за застраховането, ведно със законната лихва за забава върху двете главници, считано от 14.05.2021 година до окончателното изплащане на сумите.

Осъден е Г.Ф. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по 1 сметка на Пазарджишкия окръжен съд, сумата от 1257,23 лева, на основание чл.78, ал. 6 от ГПК.

Осъден е Г.Ф. да заплати на М. Г. Д., ЕГН **********, направените разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 431, 88 лева.

Осъдена е М. Г. Д., ЕГН **********, да заплати на Г.Ф., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 128, 33 лева.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба в осъдителната му част от Г.Ф., представляван от адвокат С. М.. Оплакванията са за недопустимост, евентуално неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част. Недопустимостта на решението е обоснована на първо място с липсата на предявена надлежна застрахователна претенция от ищцата по реда на чл. 380 от ГПК като задължителна процесуална предпоставка за предявяване на иск пред съда.

Към подадената от ищцата до Г. молба нямало нито едно писмено доказателство за възникване на застрахователно събитие и за причинени вреди, установяващи качеството й на увредено лице по смисъла на чл. 478, ал.

2 от КЗ. Посочено е също,че представеното пред Г.Ф. пълномощно за адвокат М. не отговаряло на изискванията на чл. 558, ал. 6 от КЗ /погрешно посочено като ГПК/, тъй като не било изрично, нито нотариално заверено. На второ място се сочи, че има разминаване между размера на претенцията за неимуществени вреди пред Г. – 70 000 лева и тази, предявена пред съда – 50 000 лева, като според жалбоподателя това несъответствие се отразявало на допустимостта на исковете. Оспорени са мотивите на първоинстанционния съд, че ищцата е изложила пред Г. обстоятелства, че е блъсната от неидентифицирано МПС, като се сочи, че в подадената от ищцата молба вх.

№ 24-01-206/22.04.2021 година това твърдение не е подкрепено с доказателства. Оспорени са мотивите на обжалваното решение за липса на отговор от Г., като се твърди, че има такъв от 26.04.2021 година и с него ищцата е уведомена, че не е изпълнила задълженията си по чл. 498, ал. 2 от КЗ и не е представила документи във връзка със застрахователното събитие, както и такива по чл. 478, ал. 2 от КЗ, установяващи качеството й на пострадало лице.

2

Втората група доводи за недопустимост на съдебното решение касаят произнасяне по непредявен иск, като се сочи, че в исковата молба са изложени обстоятелства за ПТП, причинено от автомобил с конкретен регистрационен номер и водач и не било допустимо едва с допълнителната искова молба да се променят обстоятелствата, респ. да се твърди, че става дума за неидентифицирано МПС и водач. Такова изменение на иска било недопустимо съгласно разпоредбите на ГПК.

Във въззивната жалба е направен анализ на събраните доказателства, като се поддържа, че решението е необосновано и че въз основа на съвкупната преценка на доказателствата не може да се приеме за установено причиняването на ПТП от неидентифицирано МПС като предпоставка за ангажиране на отговорността на Г. за обезщетяване на вредите на ищцата.

Липсвал протокол за ПТП, както и свидетели –очевидци. Постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство не установявало настъпване на ПТП, при което са причинени вреди на ищцата, липсвали доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата за такова.

Медицинската документация също не установявала това обстоятелство. В жалбата има позоваване на показанията на свидетеля Б.К., които опровергавали твърденията на ищцата за

ПТП, причинено от неидентифицирано МПС с неизвестен водач. Неправилни били изводите, основани на показанията на свидетелите М. и М., тъй като те не били очевидци, не установявали възприети от тях обективни данни.

Във въззивната жалба е оспорен изводът на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване от страна на ищцата, като се твърди, че такова е налице поради това, че тя е предприела пресичане на пътното платно, без да се огледа и да се убеди, че е безопасно, като е попаднала в опасната зона и за водача на автомобила е било невъзможно да спре.

Оспорено е заключението на съдебно медицинската експертиза, като се твърди, че то е противоречиво, недостоверно и възникват съмнения за неговата правилност. Поддържа се, че отказът на съда да допусне повторна експертиза е незаконосъобразен. Направено е доказателствено искане за изслушване на повторна съдебно медицинска експертиза пред въззивната инстанция, което е оставено без уважение от въззивния съд в проведеното открито съдебно заседание с мотиви, че не са налице процесуални нарушения 3 по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК, обосноваващи допускането й във въззивното производство.

Оспорен е и присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди. Изразява се становище, че липсват доказателства за причинени неимуществени вреди на ищцата. Оспорени са свидетелските показания в тази връзка, които според жалбоподателя не били ценени в съответствие с нормата на чл. 172 от ГПК и действителното им правно значение. Твърди се, че решението противоречи на задължителната съдебна практика, според която то не може да се основава само на предположения. Сочи се също, че размерът на обезщетението е присъден и за претърпени от ищцата психически травми и страдания, без за такива да има твърдения в исковата молба.

Според жалбоподателя ищцата не е успяла да докаже при условията на пълно и главно доказване не само претърпените от нея травматични увреждания в резултат от твърдяното от нея ПТП, но и механизма му, поради което съдът следвало да определи по-нисък размер на обезщетението и да го намали поне със 70% заради съпричиняването.

Решението е оспорено и в частта, с която е присъдено на ищцата обезщетение за имуществени вреди, като се твърди, че липсват доказателства изобщо да е настъпило ПТП, както и да са направени разходи, които да са в пряка причинна връзка с него.

Поради неоснователност на исковете за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, неправилно било първоинстанционното решение и в частта, с която са присъдени законни лихви върху тези обезщетения.

Искането е да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове, като се присъдят на жалбоподателя разноски за двете съдебни инстанции.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ищцата в първоинстанционното производство М. Г. Д. чрез процесуалния й представител адвокат Р. М., с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата за въззивната инстанция.

В писмения отговор са оспорени доводите за недопустимост на иска, 4 респ. на първоинстанционното решение, както и за неговата неправилност, като са изложени подробни съображения за неоснователност на изложените във въззивната жалба оплаквания.

Съдът, съобразявайки оплакванията във въззивната жалба, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу решението в осъдителните му части. При подаване на въззивната жалба е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Доводите за недопустимост на иска, респ. на решението в обжалваните части, изложени във въззивната жалба, са неоснователни по следните съображения:

По т. дело № 134/2021 година Пазарджишкият окръжен съд е сезиран с обективно съединени осъдителни искове за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени при ПТП. Исковете са предявени от М. Г. Д. срещу Г.Ф..

В исковата молба има противоречия в изложените обстоятелства.

Първоначално е посочено, че вредите на ищцата са в резултат на ПТП, станало на 12.02.2019 година в град В., на кръстовището между улици „С.“ и „К.“ и причинено от И.Ш. в качеството й на водач на лек автомобил „Х.“ с рег. №

***, която нарушавайки правилата за движение, е ударила пресичащата на пешеходната пътека М. Д.. В същата искова молба, за да бъде обоснована отговорността на Г., е посочено преди петитума, че за произшествието не е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, защото към момента на пристигане на органите на МВР на местопроизшествието водачът, който е предизвикал злополуката, не е открит на мястото на удара, а пострадалата ищца вече е била откарана в болница.

Посочено е изрично, че исковете са предявени на основание разпоредбата на чл. 519, ал.1, т. 1 от КЗ, според която Г. извършва плащания в полза на уведените лица за вреди, причинени от МПС, което не е идентифицирано.

Това противоречие в обстоятелствената част е нередовност на първоначалната искова молба, която е преодоляна с допълнителната искова 5 молба след възраженията на ответника Г.Ф. в отговора по чл. 367 от ГПК. В допълнителната искова молба ищцата е пояснила, че става дума за грешка и че претенцията й е за обезщетения за вреди, причинени от неидентифицирано МПС с неустановен водач.

При тези процесуални действия на страните законосъобразно е прието от първоинстанционния съд с доклада и с постановеното решение, че става дума за обезщетения, дължими от Г. в качеството му на орган, на който по закон са възложени функции да извършва плащания в полза на увредени лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, което е неидентифицирано – чл. 519, ал.1, т. 1 от КЗ. В този смисъл доводите във въззивната жалба, че с допълнителната искова молба е предявен изцяло нов иск, различен от предявения с първоначалната искова молба, в която са посочени конкретен извършител и МПС, са неоснователни. Става дума за нередовност на първоначалната искова молба, която е отстранена с допълнителната искова молба, а не за недопустимо предявяване на нов иск, основан на нови обстоятелства, едва с допълнителната искова молба.

Ищцата обосновава допустимостта на иска пред съда с подадена молба за изплащане на обезщетение от Г. и отказ такова да бъде определено и заплатено. В тази връзка към първоначалната искова молба / стр. 66/ е представена молбата, заведена в Г.Ф. с вх. № 24-01-206 от 22.04.2021 година, в която изрично е посочено, че ищцата е пострадала при ПТП, станало на дата и място, идентични с тези, посочени в исковата молба, причинено от неизвестен водач на неидентифицирано МПС, който е нарушил правилата и е ударил пресичащата на пешеходна пътека ищца. С молбата, след като са изложени подробно имуществените и неимуществени вреди, претърпени от ищцата, е претендирано заплащане на обезщетение в размер на 70 000 лева за неимуществените вреди – болки, страдания и психически стрес и 1430,65 лева за имуществени вреди. Към молбата са приложени документи, свързани с причинените телесни увреждания на ищцата – епикризи, амбулаторни листове, експертно решение на ТЕЛК, протоколи на медицинска комисия, амбулаторни листове, болнични листове, фактури за закупувани медицински изделия, рецепта и рентгеногафия. Представени са и удостоверение за банковата сметка на ищцата, както и копие от пълномощно на адвокат Р. М., която е подала молбата от името на М. Г. Д..