Акт № 1048 от 02.11.2026, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- 1736/2026
- Подписан
- 02.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.107 · Закон за енергетиката
- чл.415,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143,ал.2,т.1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 1048 гр. Горна Оряховица, 02.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ -
ГРАЖДАНСКО НАПРАВЛЕНИЕ 1. ИСКОВИ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-П.а при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-П.а Гражданско дело № 20264120101736 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове за установяване съществуване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна 9009, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, представлявано от управителите П.С.С., И.А.И. и Р.Й.И., чрез пълномощник: юрисконсулт В. М., твърди в исковата си молба, че ответникът е клиент на „Енерго-Про Продажби” АД, с кл. № **********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер **********, на адрес: град Г.О., ул. ..“ №..
Сочи, че тези облигационни отношения се регламентират от Общи условия за продажба на електрическа енергия на ,,Енерго-Про Продажби” АД, които са приети на основание чл.98а от ЗЕ и са одобрени от ДКЕВР към момента. Заявява, че съгласно чл.17,т.2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД /ОУПЕЕ/, приложими към настоящия момент, ,,потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определено в тези Общи условия”, като сроковете са регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, а в ал.6 на същия член е посочено, че потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Посочва, че на основание чл.410 от ГПК във вр. чл.107 от ЗЕ, на 21.01.2026г. в РС – Петрич е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу А. А. и е 1 образувано ч. гр. дело № 66/2026г. Твърди, че към момента на подаване на заявлението потребителят има неизплатени задължения в общ размер на 173,82 евро за горепосочения обект на потребление, находящ се в гр. Г.Оряховица. Твърди, че в общата сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 166,65 евро, представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по следните фактури: 1) фактура № **********/30.07.2025г., с падеж 20.08.2025г., за сумата 72,41 евро, дължима за периода от 21.06.2025г. до 20.07.2025г.; 2) фактура № **********/31.08.2025г., с падеж 23.09.2025г., за сумата 83,20 евро, дължима за периода от 21.07.2025г. до 20.08.2025г.; 3) фактура № **********/30.09.2025г., с падеж 20.10.2025г., за сумата 11,04 евро, дължима за периода от 21.08.2025г. до 20.09.2025г., както и е включена мораторна лихва върху главницата в общ размер на 7,17 евро, считано от падежа на всяка една фактура до 21.01.2026г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника към същата дата. Заявява, че съдът е дал указания на заявителя, в резултат на което и в срока по чл.415 ГПК предявява настоящия иск. Твърди, че след настъпване на изискуемостта на задължението до настоящия момент стойността на фактурите не е заплатена.
Моли съда да установи със силата на присъдено нещо, че ответникът А. И. А. му дължи заплащане на сумата от 166,65 евро за обект на потребление, заведен с абонатен номер **********, кл. № **********, на адрес: град Г.О. ул..., включваща сумата 166,65 евро, представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по горепосочените фактури, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 7,17 евро, считано от падежа на всяка една фактура до 21.01.2026г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмена молба, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В. М., с която моли съда да разгледа делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника А. И. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Г.О. ул..., с настоящ адрес: гр.Г.О. ул..., призован чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК.
По делото е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника, назначен по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, – адвокат С. П. Ш. от ВТАК. Оспорва иска по основание и размер. Счита, че нормата на чл.17,т.2 от ОУДПЕЕ е неравноправна, защото освен утвърждаване на господстващото положение на доставчика на ел.енергия, съдържа в себе си и фикция относно сроковете, визирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, в ал.6 на който е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел.енергия в посочените сроковете, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задълженията. Счита, че клаузата е неравноправна, 2 защото потребителят е длъжен да плаща потребената ел.енергия, но не и преди да знае точния размер на конкретния размер на месечното си задължение. Счита, че нормата на ОУ е неравноправна и според частните критерии в чл.143 от ЗЗП, защото потребителят не може да прецени икономическите последици (забава, лихви, спиране на електричеството и др.).
Оспорва ангажираните по делото писмени доказателства като едностранни изявления на ищеца. Счита, че с тяхното представяне ищецът обосновава друг текст от ЗЗП – чл.143,ал.2,т.1 от ЗЗП – ограничава необосновано средствата за доказване, с което потребителят разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора. Счита, че искът е недоказан с първични доказателства за отчетена ел. енергия, основава се на нищожни неравноправни клаузи в ОУ, поради което следва да се отхвърли изцяло.
В съдебно заседание, ответникът не се явява. Особеният процесуален представител – адв.
С. П. Ш. от ВТАК, поддържа писмения отговор. Излага съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства /заверени преписи от извлечение за фактури и плащани за период от 14.04.2026г. – 3 броя, справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към 15.04.2026г., 3 броя фактури, Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Енерго-Про Продажби” АД/, ищецът „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е издал на получател А. А. И., за клиентски № **********, за абонатен номер **********, за обект, намиращ се в град Г.О., ул..., както следва: 1/ фактура № **********/30.07.2025г., на стойност 141,62 лв., с равностойност от 72,41 евро, за консумирана ел. енергия в периода от 21.06.2025г. до 20.07.2025г., със срок за плащане до 30.07.2025г.; 2/ фактура № **********/31.08.2025г., на стойност 162,73 лв., с равностойност от 83,20 евро, за консумирана ел.енергия в периода от 21.07.2025г. до 20.08.2025г., със срок за плащане до 23.09.2025г., и 3/ фактура № **********/30.09.2025г., на стойност 21,60 лв., с равностойност от 11,04 евро, за консумирана ел.енергия в периода от 21.08.2025г. до 20.09.2025г., със срок за плащане до 20.10.2025г., всичко на обща стойност 325,95 лв., с равностойност от 166,65 евро.
Видно от приетото писмено доказателство - заверен препис от справка № 54258/15.01.2026г., изд. от АВ, ответникът А. А. е собственик, на основание възмездна правна сделка – покупко-продажба, извършена на 27.06.2014г., върху недвижим имот, намиращ се в гр. Г. О., ул..., като върху същия имот са вписани възбрани по изпълнителни дела за принудително събиране на парични вземания, неизпълнени от ответника И..
От приетото писмено доказателство - заявление № 4890542/16.07.2018г., се установява, че ответникът А. И. А. е депозирал посоченото заявление лично до „Електроразпределение Север“ АД с искане за предоставяне на услугите достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕРП Север“ АД при Общи условия за апартамент № 7, 3 намиращ се в град Г.О., ул..., легитимирайки се като собственик на имота с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 533, том 3, рег. № 1932, дело 492 от 2014г.
Видно от заявление № 4890529/16.07.2018г., ответникът А. А. е депозирал посоченото заявление лично до „Енерго-Про Продажби“ АД с искане за снабдяване с ел. енергия за битови нужди на апартамент № 7, намиращ се в гр. Г. О., ул..., легитимирайки се като собственик на имота с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 533, том 3, рег. № 1932, дело 492 от 2014г.
По делото не се оспорват фактите, че ответникът не е платил на ищеца сумите, визирани в горепосочените фактури.
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че е образувано ч. гр. дело № 66/2026г. по описа на РС-Петрич, в хода на което в полза на заявителя „Енерго-Про Продажби” АД гр.
Варна е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 30/27.01.2026г. против длъжника А. И. А. с ЕГН **********, за следните суми: 166,65 евро, представляваща главница - незаплатена ел. енергия по кл.н. **********, аб.н. **********, за периода от 30.07.2025 г. до 30.09.2025 г., ведно със законната лихва за период от 20.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 7,17 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 20.08.2025 г. до 20.01.2026 г., както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на 10,86 евро, юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,90 евро. Безспорни са и фактите, че цитираната заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на присъдените със заповедта вземания.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, които съдът намира за допустими. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед № 30/27.01.2026г. по ч. гр. дело № 66/2026г. по описа на РС - Петрич, връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, като исковете са предявени надлежно в срока по чл.415,ал.4 във вр. ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват основателни и доказани, по изложените по-долу съображения.
Въз основа на приетите по делото годни писмени доказателства (справка № 54258/15.01.2026г., изд. от Агенция по вписванията, заявление № 4890542/16.07.2018г. до „ЕРП Север“ АД гр. Варна, заявление № 4890529/16.07.2018г. до „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна), съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответника А. И. А. е налице облигационно отношение, възникнало на основание Закона за енергетиката. В случая, за правния спор е от значение, че през процесния период на потребление на ел.енергия от 21.06.2025г. до 20.09.2025г. ответникът е собственик на недвижимия електроснабден имот, намиращ се адрес на потребление в град Г.О., ул..., като на 16.07.2018г. същият е сключил договор с ищцовото дружество за снабдяване с ел. енергия 4 за битови нужди на този имот. Приложената справка № 54258/15.01.2026г., изд. от Агенция по вписванията, удостоверява и фактите, че върху горепосочения имот е учредена законна ипотека в полза на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД с ипотекарен длъжник А. А., както и са наложени възбрана в полза на кредитора „Банка ДСК“ АД, възбрана в полза на кредитора „Ипокредит“, възбрана в полза на Община Горна Оряховица и ТД на НАП – В.Търново, както и възбрана в полза на РС-Горна Оряховица, за изискуеми парични задължения от длъжника и собственик на процесния недвижим имот А. А.. Поради това и след като прецени, че извършените по надлежния за това ред вписвания в имотния регистър на Р.България, както и цитираните по-горе писмени доказателства, не са оспорени и опровергани с никакви други годни доказателства по делото, съдът намира, че действително ответникът притежава качеството на страна по договор за продажба на електрическа енергия с дружеството - ищец. Това правоотношение е възникнало на основание Закона за енергетиката, а Законът го обвързва с титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване, когато за електроснабдявания имот няма сключен договор между крайния снабдител и собственика или ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия в същия имот, какъвто писмен договор не се представя по делото от ищеца. В този смисъл е и съдебната практика, установена с Решение № 205/28.02.2019г. по гр. дело № 439/2018г. по описа на ВКС, ГК, Трето отделение, и др.