Решение № 357 от 20.11.2023, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. гр. Димитровград, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Вл. Петров при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Гражданско дело № 20235610100553 по описа за 2023 година

1. Предявен е иск с основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД

2. ИЩЕЦЪТ- Н. Д. Т. твърди, че е страна по Договор за кредит „Бяла карта“ от 28.04.2022г сключен с „Аксес Файнанс“ ООД. Съгласно чл.2 от Договор за кредит „Бяла карта“ от 28.04.2022г. Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит, в размер на 1300.00 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата по кредита, съгласно условията на договора. Съгласно чл.20 от Договор за кредит „Бяла карта“ от 28.04.2022г ако Кредитополучателя не предостави допълнително обезпечение в срок от 3 дни, тя дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, като същата се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението. Съгласно чл.21 ал.4 Договор за кредит „Бяла карта“ от 28.04.2022г от ако при забава за плащане на текущото задължение или на сумата по чл.12 ал.1 от договора, Кредитополучателя дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл.12 ал.1 от договора. Както и в случай, че Кредитополучателя не предостави допълнително обезпечение - поръчител, но заплати 15 % от кредитния лимит, дължи заплащането на неустойка по чл.20 от договора е размер на 10 %. Т.е, в случай на неизпълнение на тези задължения, заемополучателят следва да заплаща ежедневно разходи за действия по събиране на задължението - по 2,50 лева на ден/ / и неустойка за непредоставеното допълнително обезпечение, дължимо при всяка забавена вноска. Съгласно, чл.21 ал.5 от Договор за кредит „Бяла карта“ от 28.04.2022г е предвидено, че след настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателя дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева, включваща разходите по извънсъдебно събиране на задължението. Моли от съда да постанови решение, с което да обяви :

1. клаузите предвидени в чл.20 от Договор за кредит „Бяла карта“ от 1

28.04.2022г за нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19, чл.ЗЗ ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

2. клаузите предвидени в чл.21 ал.4 от Договор за кредит „Бяла карта“ от 28.04.2022г за нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19, чл.ЗЗ ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

3. клаузите предвидени в чл.21 ал.5 от Договор за кредит „Бяла карта“ от 28.04.2022г за нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД,вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19, чл.ЗЗ ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП 3. В с. з. не се явява, праща становище, с което поддържа претенцията и моли за присъждане на разноски.

4. ОТВЕТНИКЪТ - „Аксес Файнанс” АД, ЕИК 207140327 депозира писмен отговор, в който оспорва претенциите. Възраженията по пера са както следва:

1.

Неправилно ищецът твърди в исковата молба, че Кредитополучателят следва да предостави обезпечение поръчител в 3-дневен срок. Съгласно чл.

15, ал. I от Договора, ищецът се е съгласил в срок от пет дни след дата на активиране на предоставения платежен инструмент по чл. 4. Ал. 2 от Договора, да предостави обезпечение поръчител.

2.

По отношение на твърдението на ищеца, че клаузата за неустойка и нейният размер, както и разходите по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от Договора противоречали на добрите нрави в исковата молба не е наведена никаква конкретна обосновка

3. уговорената неустойка има обезпечителна функция - цели обезпечаване изпълнението на едно договорно задължение, а именно предоставяне на поръчителство. Същевременно има обезщетителна функция - обезщетява кредитора за вредите от неизпълнение на това договорно задължение, които вреди в случая са свързани със затрудняване събирането, респ. несъбирането на предоставения заем и дължимата се по договора възнаградителна лихва. Налице е и санкционната функция на неустойката потребителят се санкционира за неизпълнение на едно свое задължение.

Следователно безспорно уговореното вземане по своята същност е неустойка, не просто е именувано като такова, а е разход, дължим само при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури обезпечение, което към момента на сключване на сделката съставлява бъдещо несигурно събитие

4.

Според чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК съгласно която при изчисляване па ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят би заплатил при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.

Неустойката не е предвидена от законодателя като елемент на ГПР, видно и от възприетата математическа формула, посочена в приложение № 1 на ЗГЖ. При изчисляване на ГПР чл. 19, ал. 3 от ЗПК изрично изключва плащания, възникващи при неизпълнение на задължения по договора за потребителски кредит

5. разходите за събиране, дължими при неизпълнение на потребителя са нещо различно от действията за управление на кредита и именно поради тази причина за тях има специални изисквания. Начисляването на разходите зависи единствено и само от поведението на кредитополучателя.

6.

Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

Позовавайки се на противоречие с добрите нрави ищецът следва да докаже в какво точно се изразява противоречието в процесния случай и да наведе твърдения и доказателства за нарушаването на определен морален принцип.

2

Обосновка в тази насока липсва в исковата молба, която прави претенциите за нищожност голословни и недоказани. Доколкото понятието за добри нрави е субективно и относително, то подлежи на изследване и доказване от страната, която желае да се позове на него, в случая - от ищеца.

5. В с.з. не праща представител, моли писмено исковата молба да се отхвърли и да му се присъдят разноски.

Съдът намира:

Материален закон.

6. Закон за задълженията и договорите(ЗЗД)

26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.

7. Закон за потребителския кредит(ЗПК)

Чл. 10а. (2) Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита .

4) Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Чл. 19. (1) Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

(4) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

(5) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Чл. 22. (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Чл. 33. (1) При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

(2) Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

ДР§ 1. По смисъла на този закон:т.1. "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за 3 кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

8. ЗАКОН за защита на потребителите(ЗЗП)

Чл. 143. (Доп. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., изм., бр. 100 от 2019 г.) (1) Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител , е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Чл. 146. (1) Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

Чл. 147. (1) Клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин.(2) При съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.

По фактите.

9. Страните са сключили Договор за кредит „Бяла карта“ от 28.04.2022г., ищецъткато кредитополучател, ответникът- като кредитодател. Според Чл.2. (1) Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 1 300.00 (хиляда и триста лева) лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта Бяла карта, а Кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на настоящия Договор.

10. Според чл.12, ал.1 от договора, в случай, че кредитополучателят не погаси пълния размер на текущото си задължение на падежа по чл.3, ал.2(до всяко второ число на текущия месец), същия е длъжен в срок до 5- то число на календарния месеца заплати част от общото дължимо задължение в размер на 15% от максимално отпуснат по този договор кредитен лимит, която сума служи за частично погасяване на задълженията му.

11. В договора бил уговорен раздел „Обезпечения“, съдържащ в себе си чл. 15.

Кредитополучателят се задължавал в пет дневен срок , считано от датата на активиране на представеният платежен инструмент(по смисъла и условията на чл. 4, ал.2 от договора, включващи различни стъпки , приключващо с отправяне на СМС от кредитодателят до кредитополучателят, че договорът е влязъл в сила), да предостави на кредитополучателят едно от два вида обезпечения: банкова гаранция за сумата от 1981.59 лева със срок на валидност от две години и при допълнително установени в чл. 15, ал.1, т.1 условия; или според т.2- едно физическо лице, което следва да отговаря на шест допълнителни условия.

12. Според чл.20 от договора ако Кредитополучателя не предостави допълнително обезпечение в срок от 3 дни, дължи кредитодателят неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.Неустойката се начислава на шесто число на всеки месец до 4 момента на представяне на изисканото обезпечение.

13. Уговорено в чл.21, ал.4, че при забава за плащане на текущото задължение или на сумата по чл.12, ал.1 от договора, Кредитополучателя дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл.12, ал.1 от договора. В случай, че Кредитополучателя заплати 15 % от кредитния лимит, съгласно чл. 12, ал.1 от договора, същият не дължи разходите за действия по събиране на задълженията по настоящата алинея.