Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2389 от 16.01.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 42171/2024
Вид
Определение № 2389
Подписан
16.01.2025
В сила
16.01.2025
Състав
Антоанета Георгиева Ивчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2389 гр. ***, 16.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110142171 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК.

Образувано е по искова молба на „ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД срещу Столична община, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, т. 2, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 372,55 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил „**” с рег. № **, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 10.08.2023 г. в гр. ***, ведно със законната лихва върху от датата на подаване на исковата молба – 16.07.2024 г. до окончателното плащане.

Ищецът „ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД твърди, че по силата на договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 4704230500002678, е заплатил сумата от 372,55 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени вреди на застрахования при него лек автомобил „**” с рег. № **, вследствие на ПТП, настъпило на 10.08.2023 г. Поддържа, че ПТП-то е реализирано в гр. ***, при движение по ул. ***, при попадане на управлявания от К. Д. В. автомобил в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно – дупка, като отговорен за настъпването му е ответникът Столична община, тъй като пътят, по който се е движил увреденият автомобил, представлява част от общинската пътна мрежа и именно общината отговаря за поддържането му.

Сочи, че във връзка с ПТП-то при него е образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 470423232344676, като е съставен опис, в който са отразени констатираните видими увреждания по автомобила, а именно: гума задна дясна, и други. Поддържа да е определил и изплатил застрахователно обезщетение в размер на 372,55 лева по банков път на собственика на увредения автомобил – „**“ ЕООД.

Поддържа, че е поканил ответниката да заплати претендираното регресно вземане, но последният отказал да стори това, поради което претендира същото, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.07.2024 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Столична община, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Навежда доводи, че не са доказани настъпването на процесното ПТП по описания в исковата молба механизъм, характера и размера на твърдените вреди. Релевира възражение за 1 съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил „**” с рег. № **. Оспорва размера на определеното от ищеца застрахователно обезщетение като завишен и несъответен на действителната стойност на причинените вреди към датата на настъпване на процесното ПТП. Моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски.

По разпределяне на доказателствената тежест между страните.

Основателността на суброгационния иск с правно основание л. 410, ал. 1 КЗ, т. 2, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника се обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между застрахователя – ищец и пострадалото лице досежно увреденото имущество; 2. плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение за настъпилите вреди; 3. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата, като в приложимата в настоящия случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД следва да се установи противоправно поведение (бездействие) на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да бъде установен; 4. настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите; 5. размера на вредите.

С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на регресното му право. В случай на установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да обори презумпцията за вина, установена в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД и действаща по отношение на него, или, че е погасил задължението си за заплащане на обезщетение за причинените от него вреди.

С оглед неоспорването им от ответника с отговора на исковата молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата относно образуването при ищеца на застрахователна преписка (именувана „щета“) № 470423232344676 във връзка с ПТП от 10.08.2023 г. с участието на лек автомобил „**” с рег. № **, в рамките на която ищецът е заплатил в полза на собственика на увредения автомобил сумата от 372,55 лева. Не се спори още относно настъпването на процесното ПТП на пътен участък, който е част от общинската пътна мрежа на ответника – Столична община.

Наред с посоченото, съдът следва да се произнесе и по исканията на страните и по допускане на доказателствата.

Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо, като относно годността им да установят твърдените факти съдът ще се произнесе по същество на спора с крайния съдебен акт.

Съдът намира, че доказателственото искане на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели в режим на призоваване за обстоятелства свързани с установяването на обстоятелствата около настъпване на процесното ПТП е основателно, като при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК трябва да бъдат допуснати един свидетел, тъй като искането е допустимо, относимо и необходимо.

Следва да бъде допуснато изслушването на съдебно-автотехническа експертиза, която да отговори на задачите, поставени от ищеца в исковата молба. Вещото лице следва да отговори и на въпроса каква от техническа гледна точка е причината за настъпване на процесното ПТП, както и стойността за отремонтиране на увредения автомобил по средни пазарни цени към момента на настъпване на процесното ПТП.

2

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, не следва да бъде уважено, доколкото с него целят установяването на факти, които не са спорни между страните.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА проект за доклад, съобразно обстоятелствената част на определението.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно образуването при ищеца на застрахователна преписка (именувана „щета“) № 470423232344676 във връзка с ПТП от 10.08.2023 г. с участието на лек автомобил „**” с рег. № **, в рамките на която ищецът е заплатил в полза на собственика на увредения автомобил сумата от 372,55 лева, както и че процесното ПТП е настъпило на пътен участък, който е част от общинската пътна мрежа на ответника – Столична община.

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К. Д. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. *** № 3, от който ДА БЪДЕ ПРИЗОВАН.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер от 50 лева, вносим от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

ДА СЕ ИЗВЪРШИ справка за постоянен и настоящ адрес на свидетеля, като при установяване на различен от посочения от ищеца адрес, то свидетелят да се призове и от него.

ДОПУСКА изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза по въпросите, поставени в от ищеца в исковата молба, както и от съда в мотивната част на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., адрес: гр. ***, ***, специалност: транспортна техника и технологии, оценител на МПС.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 400 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Искането на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.05.2025 г. от 11:15 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ.

При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.

КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.

.

Вещото лице да се уведоми за възложените задачи след представяне на доказателства за внасяне на депозита.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4