Решение № 2019 от 26.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2019 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100503881 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

С решение №501/09.01.24г. по гр. д. №8252/2023г. на СРС, 39. с-в са отхвърлени предявените от М. Т. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.

****, срещу „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗПУПС и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за осъждането на „Банка ДСК“ АД да заплати на М. Т. М. сумата от 4800 евро с левова равностойност 9502.08 лв., представляващи стойност на неразрешена платежна операция за извършена на 09.11.2022г. трансакция от открита при ответника банкова карта на ищеца, ведно със законната лихва от 16.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 256.03 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.11.2022 г. до 14.02.2023 г.

Със същото решение М. Т. М. е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ АД на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 от ГПК сумата в размер на 100 лв. разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ищцата М. М., в която са развити съображения за неговата неправилност.

Жалбоподателят поддържа, че анализирайки детайлно доказателствената съвкупност по делото, първоинстанционният съд е

1 достигнал до правилният извод, че процесната платежна операция не е била разрешена по арг. от чл. 70, ал. 1, изр. 2 от ЗПУПС. Необосновано обаче съдът е приел, че ищцата е проявила груба небрежност. Според постоянната съдебна практика на ВКС, груба небрежност е тази грижа, която би положил и найнебрежния човек. Не ставало ясно как ищцата е действала при „ груба небрежност“, при условие, че същата очевидно не е разрешила банковата трансакция. Ищцата не е предприела никакви последващи действия по одобряване на трансакцията, като разпитаният по делото свидетел лично е възприел, че ищцата й е казала, че са искали да въведе някакъв код, но се усетила, че се случва нещо нередно, изключила си телефона и се обадила в банката, за да блокират сметката.

Дори да се приеме, че ищцата е проявила някаква небрежност, то в никакъв случай не се касае за груба такава. След надлежното уведомяване за неразрешената банкова операция, банката не е предприела никакви мерки.

Компетентните служители не са извършили каквито и да било действия по осуетяване на възможността за източване на средствата от банковата сметка на пострадалата, в който смисъл небрежно поведение се наблюдава именно от страна на ответната банка, доколкото в нея не е имало организация и превантивни мерки за спиране на съмнителни банкови операции. От изслушаната СТЕ се установявало, че крайният получател на превода е швейцарски доставчик на финансови услуги, който е търгувал с криптовалути, които безспорно представлявали източник на значителен риск. Банковата институция безспорно е могла да установи кой е крайният получател на средствата, но въпреки това не е предприела каквито и да било действия по защитата им.

От изслушването на вещото лице в о.с.з. ставало ясно, че ищцата е била жертва на т.нар. фишинг атака, което изключвало груба небрежност от нейна страна, тъй като същата, поради липса на специални знания и конкретни указания на банката, е била в обективна невъзможност да предприеме съзнателно каквито и да било действия по опазване на паричните си средства.

Счита, че твърденията на ответната банка, че извършването на оспорената трансакция е в резултат от неизпълнение на задължението на клиентката за запазване на персонализираните средства за сигурност на картата, регламентирани в ЗПУПС и Общите условия на банката, са останали изцяло недоказани.

Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Сочи, че от представените по делото доказателства и извършената експертиза се 2 установявало безспорно, че платежната операция е автентична, правилно осчетоводена и незасегната от технически недостатък или друг недостатък на услугата. Операцията била извършена чрез правилно въвеждане на пълния номер на картата, допълнителният код за сигурност - (CVC) на гърба на картата и датата на изтичане на валидността й, както и полученият с СМС код за потвърждаване на операцията и допълнителен 4-цифрен ПИН код.

Допълнителният 4- цифрен ПИН код бил определен еднолично от картодържателя, знаел се единствено от него и от съображения за сигурност винаги се въвеждал ръчно при потвърждение на всяка операция, чрез използване на клавиатура. Т.е. банката била приложила изискваната от ЗПУПС процедура по задълбочено установяване на идентичността на наредителя на операцията. Следователно М. М. или сама е въвела данните на банковата си карта и е потвърдила платежната операция, или със своите действия е допуснала разкриване пред трето лице на всичките си персонализирани средства за сигурност. Ищцата била проявила груба небрежност, предоставяйки данните от банковата си карта и потвърждавайки платежната операция, непредприемайки нормално разумни действия за запазване на персонализираните си средства за сигурност и неотчитайки, че банковата карта е инструмент за отдалечен достъп до банкова сметка, чрез който се теглят, а не се получават пари, неотчитайки и предупрежденията, публикувани в самият сайт на OLX, неотчитайки и всички масови информационни кампании за защита от фишинг.

С ъ д ъ т , като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, а по неговата правилност и като взе предвид поддържаните в жалбата доводи, въззивният съд намира следното:

3

Не се спори по делото, че страните са обвързани от договор за издаване и обслужване на дебитна карта от 24.02.2014г., като на 18.08.2020 г. е сключено допълнително споразумение, както и че на 09.11.2022 г. е извършена операция с дебитната карта на ищцата за сума в размер на 4800 евро, която още на същия ден е оспорена от ищцата. Представени си жалба от 10.11.2022 г., молба от 12.11.2022 г., ведно с анкетен лист от 12.11.2022 г., както и жалба от 15.11.2022 г. подадени от ищцата до ответника във връзка с извършената трансакция от 09.11.2022 г. и възстановяване на процесната сума. С писмо от 08.12.2022 г. ответникът е уведомил ищцата, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорност на банката, доколкото било допуснато извършване на оспорената операция поради неизпълнение на задължението на ищцата за запазване на персонализираните средства за сигурност на картата.

Предявеният главен иск е с пр. осн. чл.79, ал.1 от ЗПУПС. В тежест на ищцата по този иск е да установи при условията на пълно и главно доказване:

1. Наличие на валидно сключен между страните по делото договор за доставка на платежни услуги, по който ищецът е платец, а ответникът е доставчик на платежни услуги; 2. Извършването на твърдяната платежна операция и нейната стойност и 3. Своевременното уведомяване на ответника за констатираната от ищеца неразрешена платежна операция.

В тежест на ответника, съгл. разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, при установяване на горното, е да докаже: 1. че извършената платежна операция е автентична /т. е. че е изпълнена процедура, въведена от доставчика на платежни услуги, която позволява на банката да провери правомерното използване на конкретния платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност/, точно изпълнена и не страда от техническа повреда или друг недостатък; 2. че при иницииране на платежната операция, извършена чрез използване на платежен инструмент, платецът е действал чрез измама или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС.

В конкретния случай, с оглед липсата на спор относно обстоятелствата, че между страните е налице валидно правоотношение по договор за доставка на платежни услуги, че процесната платежна операция е технически коректна и редовно осчетоводена и че на посочените по-горе дати ищцата е оспорила същата, спорът между страните пред въззивната инстанция е концентриран във въпросите дали извършената платежна операция е автентична, както и дали ищцата е проявила груба небрежност, в резултат на която е предоставила всички персонализирани средства за сигурност на картата на трето лице, като по този начин е осигурена и възможността за извършване на трансакцията от банковата й сметка.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна 4 операция доставчикът на платежни услуги възстановява на платеца незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не покъсно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама /извършена от самия клиент/ и уведоми съответните компетентни органи за това, а когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция.

Отговорността на доставчикът на платежни услуги да възстанови сумата на ползвателя на услугата по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е обективна, като възниква независимо от това дали доставчикът на платежни услуги е положил дължимата грижа.

Разпоредба на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е въведена в националното ни законодателство чрез транспониране на текста на чл. 73 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Света от 25.11 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар. Една от посочените в преамбюла на Директивата цели, е чрез въведените с нея правила да се стимулира доверието във вътрешния пазар на платежни услуги. За да има доверие в пазар на платежни услуги, трябва да има доверие в доставчиците на тези услуги. Необходимостта от доверие към доставчиците на платежни услуги, като икономически посилната страна, обосновава и решението именно те, а не ползвателите на услугите, да носят риска от измамливи действия на трети лица.

С отговорността на доставчика на платежни услуги по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС се гарантира, че в случай на неразрешени платежни операции, той ще възстанови неправомерно взетата сума на ползвателите (освен ако самите ползватели не са причина за увреждането).

Допълнителен аргумент за обективния характер на отговорността по чл.

79, ал. 1 ЗПУПС на доставчика на платежни услуги се съдържа и в разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, съгл. която на доказване подлежи обективен факт - дали операцията е автентична или не, т. е. наредена ли е от оправомощено лице, като тежестта на доказване е за доставчика на платежната услуга. Въпросът за знанието е извън предмета на доказване и не обуславят освобождаване от отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС- в този смисъл са определение № 43/19.01.2021 г. на ВКС, ІІ т.о. по ч. т. д. № 2055/2020 г.