Решение № 1223 от 22.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1223 гр. В., 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20243110203198 по описа за 2024 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

В жалбата си до съда П. В. Р. излага, че с НП № 24-0436000395/18.06.2024 г. на Началник сектор в ОД на МВР - гр. В., 2 РПУ и е било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000,00 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца на основание чл.174, ал.1 т.2 от ЗДвП. В жалбата, жалбоподателят оспорва констатациите в акта за нарушение, както и навежда възражения за допуснати процесуални нарушения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени НП.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител, депозира писмени бележки.

Въззивникът редовно призован не се явява, представлява се от процесуален представител, който също депозира писмени бележки.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 02.06.2024г. около 04.45 часа в гр.В. по ул.“Л.К.“ жалбоподателката 1 управлявала МПС л.а с ДК №****. Полицейските служители И. и Б. в същото време изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението. Те спрели за проверка автомобила управляван от въззивницата, като поискали документите и за правоуправление и тези на автомобила. Полицейските служители се усъмнили в поведението на въз.Р. и решили да извършат проверка на лицето за употреба на алкохол с техническото средство Дрегер Алкотест 7510 с № ARNA-0170. След като поканили въз.Р. да даде проба, тя успяла да извърши качествена проба и техническото средство отчело резултат 1.39 промила. Също така била извършена и проба за управление на МПС под въздействието на наркотични вещества, която също дала положителен резултат. Това било и основание да се издаде на въззивницата талон за изпращане на медицинско изследване. Съставили срещу нея АУАН за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП/приложен по д.п.663/2024г.по описа на 2 РПУ В./. След това я отвели да даде кръвна проба в МБАЛ „С.А.“, където въз.Р. дала кръвна проба. Междувременно било образувано и досъдебно производство за извършено престъпление по чл.343б ал.1 и ал.3 от НК.

Изготвената СМЕ установила наличие на алкохол в кръвта на въззивницата е 1.15 промила.

Предвид заключението на химическата експертиза, което констатира наличие на алкохол в кръвта на Р. под 1.2 промила – 1,15 промила, разследващия орган, в съответствие с разпоредбите на чл.24 ал.1 т.1 от НПК отделил от досъдебното производство материалите касаещи управление на МПС след употреба на алкохол, след което поради несъставомерност на деянието прекратил наказателното производство по отношение извършеното деяние по чл. 343б ал.1 от НК. Гореописаните факти, неоспорвани в хода на досъдебното производство от въззивника, са обективирани в Постановление за прекратяване на наказателно производство, приложено към административнонаказателната преписка. Същото не е обжалвано РС В. в законоустановения 7дневен срок от получаването му нито относно авторството на деянието, нито относно фактът на управление на МПС след употреба на алкохол.

Междувременно въз основа на първоначално съставения акт АУАН и на постановлението на РП В. в законоустановения срок е било издадено наказателно постановление срещу въззивницата за извършено от нея нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и чл. чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

2

От анализа на цитираните законови разпоредби следва, че образуваното наказателно /съдебно или досъдебно/ производство за определено деяние е пречка за развитието на административно-наказателното такова - за същото лице и за същото нарушение. В тези случаи административно-наказателно производство не следва да се образува, а образуваното такова се прекратява.

Когато обаче наказателното производство бъде прекратено и компетентните съдебни органи преценят, че са налице данни за административно нарушение, те следва да изпратят преписката на компетентния административно-наказващ орган, като в тези случаи не се издава АУАН.

След получаването на прокурорски акт, за който не се и твърди да е бил отменен или оспорван по съответния ред, административно-наказващият орган се е самосезирал с оглед произнасяне съгласно неговите правомощия.

Като намерил случаят за немаловажен, въз основа на чл.36 ал.2 от ЗАНН било издадено обжалваното наказателно постановление, в което изрично се сочи правното основание за съставяне на санкционния акт.

За да е налице осъществено нарушение, описано в процесното наказателно постановление е достатъчно неговото авторство и изпълнително деяния да са установени безспорно.

При това положение компетентните органи при спазване на предоставените им от закона правомощия са се произнесли според съответната преценка. При установяване на релевантните към производството факти и обстоятелства прокурорът се произнесъл със свой заключителен акт за прекратяване на започнатото наказателно производство. Тази преценка на прокурора не подлежи на съдебен контрол в настоящото производство, а както вече бе отбелязано не се и твърди приложеното по делото прекратително постановление да е било отменено по предвидения за това ред. Следователно, при узнаване за наличие на влязло в сила постановление на прокурора и въз основа на предоставените му от закона правомощия, при изричното позоваване на хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗАНН, наказващият орган се произнесъл със санкционен акт, с който наложил описаните административни наказания при спазване на преклузивния едногодишен срок по чл.34 от ЗАНН.

В издаденото наказателно постановление се съдържат всички необходими реквизити, указани от нормата на чл.57 от ЗАНН, същото е 3 постановено от компетентен орган, видно от представената по делото оправомощителна заповед.

Съдът намира, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати твърдяните във въззивната жалба съществени.

Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по реда на този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.АУАН е съставен редовно, така чеобвързва по задължителен начин АНО при постановяване на НП. Наказаното лице е следвало освен да възрази срещу АУАН пред АНО, също така и да ангажира или поиска събирането на доказателства, оборващи отразеното в АУАН, тъй като доказателствената тежест е негова.

Фактическата обстановка се потвърждава от разпитаните в съдебно заседание свидетели и представените по делото писмени доказателства.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон.

По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП, като след задълбочено изследване на обстоятелствата на извършването му е дал правна квалификация на извършеното от въззивника нарушение.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл.

43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

Наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана 4

АУАН и е наложил наказание за извършеното нарушение във фиксирания размер определен в санкцията на закона. Съдът счете, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин, а наложените за него наказания в са съобразени с тежестта на осъщественото нарушение и са съответни на извършеното и в пълнота ще постигнат целите както на специалната, така и на генералната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН. Видно от справката за нарушител, издадена от КАТ- В., жалбоподателят е санкциониран многократно и за други нарушения на ЗДвП, като това сочи за личното му тенденциозно несъобразяване с правилата установени в обществото за движение по пътищата и в частност при управление на МПС.

Това сочи за високата обществена опасност на дееца и липсата на превъзпитание на нарушителя към спазване на установения ред. Управлението на МПС след употреба на алкохол е често срещано явление, с възможни тежки последици за живота и здравето на хората и е с висока степен на обществено опасност.

Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.

В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗДвП. Съдът намира, че спазването на конкретните разпоредби на ЗДвП касаещи управление на МПС от правоспособни водачи и такива за които е безспорно установено, е не са алкохолно повлияни е от особена важност с оглед опазване на живота и здравето намиращите се на пътя гражданипешеходци и водачи. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършените нарушения не следва да се приемат като маловажни.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че Николова е осъществила от обективна и субективна на страна състава на посоченото в НП нарушение, доколкото в съдебното производство с 5 необходимата категоричност се установи от показанията на св. И. и Василев, неправомерната деятелност на жалбоподателя при управление на МПС, намерила адекватен административно-наказателен израз в атакуваното наказателно постановление.

Изпълнителното деяние, „управление на МПС” включва всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици /Виж Постановление на пленума на ВС на Р България №1 от 1983 година/. Доколкото са безспорни доказателствата, че въззивницата е управлявала автомобила, извършените от нея действия са тези по привеждането му в движение и това не е оборено по надлежният ред, то съдът приема, че действително на посочената дата тя е управлявала лек автомобил.

Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Именно там в задължение на водача на МПС е вменено да не управлява след употреба на алкохол, както и под въздействието на наркотици или други упойващи вещества. В случая безспорно по делото е установено въз. Р. е управлявала автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. Това първоначално е било установено по надлежния ред - с техническо средство" Дрегер Алкотест 7510", което е одобрен тип средство за измерване, а именно анализатор на алкохол в дъха. Наличието на алкохол е било установено и чрез химическо изследване на кръвта, от което се е установило, че концентрацията на алкохол в кръвта на въззивницата е бил 1, 15 промила. След като е отчетена концентрация на алкохол в дъха над 1.2 промила – 1.39 промила, на водача е бил издаден талон за кръвна проба, копие от който е приложен по преписката.