Определение № 122 от 15.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 122 гр. Пловдив, 15.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20245300503374 по описа за 2024 година

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против разпореждане № 32215/15.11.2024г. по ч.гр.д.№ 16842/2024г. на ПдРС, ХХІ гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против Т. П. А..

В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд при постановяване на обжалваното разпореждане не е взел предвид клаузите по раздел IV от сключения между кредитодателя „Аксес файнанс“ООД, цедирал вземанията си в полза на жалбоподателя, и длъжника Т. А. договор за кредит „Бяла карта“ от 19.09.2020г., предвиждащи възможност за увеличаване на кредитния лимит чрез използване на посочения от кредитополучателя телефон, и- мейл или личен акаунт. Съгласно чл.7, ал.5 от договора, в случай, че кредитополучателят извършел трансакции, надвишаващи разполагаемия кредитен лимит, сумата на трансакцията увеличавала кредитния лимит. Сочи се също така, че неправилно заповедният съд не е приложил разпоредбата на чл.23 от ЗПК и не е издала заповед за изпълнение за чистата стойност на кредита. Позовават се на решение от 30.06.2022г. по дело С- 170/21 на Съда на Европейския съюз, съгласно което чл.6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО следва да се тълкува в смисъл, че когато националния съд констатира наличието на неравноправна клауза в договор с потребител, но договорът не е изцяло недействителен, следва да издаде заповед за изпълнение въз основа на действителните му клаузи. При това заповедният съд разполагал с правомощие да приложи разпоредбите на чл.22 и чл.23 от ЗПК само в случай, че неизпълнението на изискванията относно съдържанието на договора е видно от самия него.

Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:

1

Производството по ч.гр.д.№ 16842/2024г. на ПдРС, ХХІ гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за следните суми: 699,80 лева- главница, дължима по договор за кредит „Бяла карта“ от 19.09.2020г., сключен от длъжника с „Аксес Файнанс“ООД, вземанията по който са прехвърлени на 18.12.2023г. с приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.11.2023г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД; 75,79 левадоговорна лихва за периода 19.09.2020г.- 17.12.2023г., 113,28 лева- обезщетение за забава за периода от 18.12.2023г. до датата на подаване на заявлението.

С разпореждане от 04.10.2024г. на жалбоподателя са дадени следните указания: 1. Да отстрани противоречията между представените документи, в които не е посочено да е предоставен кредитен лимит от 700 лева, и договора, който е за 100 лева; 2. да посочи какви плащания са извършвани от длъжника и какви задължения са погасени с тях 3. да посочи приложимия лихвен процент по търсената възнаградителна лихва 4. да мотивира интерес от искането за присъждане на обезщетение за забава в размер на 113,28 лева за посочения период, т.к. законната лихва за същия възлиза на сума в по- нисък размер. С молба от 15.10.2024г. е уточнено, че първоначалният кредитен лимит е увеличен, съобразно с разпоредбите на раздел IV от договора за кредит и по реда на чл.7, ал.5 от договора.

Останалите указания не са изпълнени, като са изложени подробни доводи относно правното естество на заповедното производство по чл.410 от ГПК и тежестта за доказване на правопогасяващите факти.

В мотивите към обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че нито едно от указанията по разпореждането от 04.10.2024г. не е изпълнено, като по отношение на първото указание се сочи също така, че не е представен анекс към договора за кредит, с който кредитният лимит да е завишен на 700 лева.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК, основание да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение на парично задължения е налице, когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

С молбата от жалбоподателя от 15.10.2024г. не са изпълнени не само указанията по т.т.2, 3 и 4 от разпореждането от 04.10.2024г., но и първото указание по това разпореждане, тъй като от направеното уточнение не става ясно, дали кредитният лимит е бил завишен по реда на раздел IV от договора- чрез сключване на анекс на определена дата по мобилния телефон на кредитополучателя, чрез и- мейл адреса му или чрез личния му акаунт, или при условията на чл.7, ал.5 от договора чрез извършване на трансакция, надхвърляща предоставения с договора кредитен лимит. Изпълнението на указанието по т.2 от горепосоченото разпореждане е от значение не само за пълнота на обстоятелствата, от които произтичат вземанията, от чисто формална страна, но и за преценка относно наличието на 2 неравноправни и противоречащи на закона клаузи, тъй като в чл.3, т.4 и чл.4, т.3 от договора за кредит „Бяла карта“ е предвидено, че общата дължима от кредитополучателя сума включва, освен главницата и възнаградителните лихви, също така и разходи за събиране на просрочени задължения и такса за ползване на картата, които не са малозначителни и е възможно значително да оскъпяват кредита / размерът на таксата за ползване на картата е посочен в тарифа към общите условия на кредитодателя и е в размер от 1% при трансакции, извършени от чужд ПОС- терминал, а видно от клаузите по чл.12, разходите за събиране на просрочени задължения са в размер от 2,50 лева за всеки ден просрочие или еднократно 120 лева при обявена предсрочна изискуемост на кредита/. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Таксата за теглене на пари от ПОС- терминал и за извършване на платежни операции е такава по усвояване на кредита, тъй като същият се усвоява именно чрез ползване на издадената от кредитодателя платежна карта. Действията по извънсъдебно събиране на задължението несъмнено са такива по управление на кредита. Освен това, съгласно чл.15 от сключения между страните договор за кредит „Бяла карта“ от 05.01.2018г., в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, същият се задължава в срок от три дни след падежа да предостави на кредитополучателя допълнително обезпечение поръчител, който да отговаря едновременно на следните условия: да е лице над 21 години и с минимален осигурителен доход от 1500 лева; да работи от минимум 6 месеца по трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор; да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус 401 „Редовен“; да не е поръчител по друг активен договор за паричен заем с „Аксес файнанс“ООД. В чл.20 от договора е предвидена неустойка в размер от 10% от усвоената и непогасена главница в случай, че кредитополучателят не предостави горепосоченото допълнително обезпечение, като неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението. Ето защо, не е без значение, с оглед извършването на преценка относно обстоятелствата по т.т.2 и 3 на чл.411, ал.1 от ГПК, какви плащания са извършвани от длъжника и какви задължения са погасени с тях. Размерът на възнаградителната лихва е посочен в чл.4, т.1.2 от договора за кредит, а неизпълнението на указанието по т.4 от разпореждането от 04.10.2024г. е основание за отхвърляне на заявлението само по отношение на претендираните лихви за забавено плащане. Неизпълнението на първите две указания обаче дава основание за отхвърляне на заявлението изцяло, поради което и частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение изцяло.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД частна жалба против разпореждане № 32215/15.11.2024г. по ч.гр.д.№ 16842/2024г. на ПдРС, ХХІ гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за 3 изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против Т. П. А..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4