Акт от 28.04.2022, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 11 гр. Русе, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на 21 април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: Спас

Спасов при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 72 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Р. С.Б.,***, чрез адв. С., против решение № 1040-17-10/28.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с което е отхвърлено оспорването й и е потвърдено разпореждане № 171-00-1983-3/01.12.2021 г., с което е отпуснато парично обезщетение за безработица на осн. чл. 54ж, ал. 1 и във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО.

Жалбоподателката възразява срещу определения размер на обезщетението и по-конкретно срещу начина на неговото изчисляване, тъй като с оспореното решение на практика е потвърдено разпореждането, с което на жалбоподателя е отпуснато ПОБ.

Твърди се, че при определяне размера на отпуснатото ПОБ АО погрешно е възприел установените в административното производство факти и обстоятелства, в резултат на което неправилно е приел, че в конкретния случай е налице предпоставката за приложение на разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО по отношение на периода на осигуряване от 01.09.2019 г. до 31.12.2020 г., доколкото същата в случая не е приложима.

Размерът на получаваното от оспорващата трудово възнаграждение, доколкото тя е упражнявала трудова дейност на територията на Великобритания за периода от 01.09.2019 г. до 31.12.2020 г., следва да се вземе предвид при определяне размера на отпуснатото ПОБ, респ. ръководителят на осигуряването за безработица при ТД на НОИ – Русе е следвало да изчисли размера на дължимото се обезщетение в съответствие с изискванията на чл. 62, § 2 , вр. § 1 на Регламент (ЕО) 883/2004 г., а именно при прилагане на българското законодателство което предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване, и когато за целия или за част от сочения период, спрямо заинтересованото лице, се е прилагало законодателство на друга държава членка, се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалният доход, получавани от лицето при последната му работа по трудово правоотношение. Иска се отмяна на административния акт и връщане на преписката за преизчисляване на отпуснатото ПОБ. Претендират се разноски.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Русе, чрез юрк. К., в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище да неоснователност на подадената жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Русе, II-ри състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 171-00-1983/15.09.2021 г. Р. Б. е поискала парично обезщетение за безработица (ПОБ), след прекратено на осн. чл. 71, ал. 1 от КТ трудово правоотношение с „Аларт“ ЕООД, считано от 13.09.2021 г. По т. 2 от заявлението е декларирала, че е упражнявала трудова дейност във Великобритания за времето от 25.06.2018 г. до 22.07.2021 г. вкл. (л. 62).

За удостоверяване на осигурителната история в друга държава служебно е била изискана информация от компетентната институция на Великобритания, чрез системата за електронен обмен на социално-осигурителната информация между България и ЕС (EESSI), номер на случай 2902490. За този период на обмен на информация между двете държави, административното производство, образувано по заявление на лицето, е било спряно с разпореждане № 171-00-1983-1/27.09.2021 г.

На 18.11.2021 г., чрез електронната система за обмен на социално осигурителна информация (EESSI), е бил получен структуриран електронен документ U002, с който компетентната институция на Обединеното кралство е потвърдила период на осигурена заетост за Б. от 13.06.2016 г. до 22.07.2021 г. вкл. На основание чл. 55 от АПК е било постановено разпореждане №171-00-1983-2 от 26.11.2021 г., с което е възобновено производството по подаденото заявление от Р. С.Б. и с разпореждане №171-00-1983-3/01.12.2021 г., е било отпуснато парично обезщетение за безработица на Б., на основание чл.54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл.54в, ал. 1 от КСО – в размер 17.97 лв. дневно.

Това разпореждане е било обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ – Русе, чийто акт е предмет на съдебна проверка за законосъобразност.

В решението си контролиращият орган е посочил, че в заявлението си за отпускане на обезщетение за безработица от 15.09.2021 г. Б. е заявила желанието си да получава обезщетение по КСО след прекратяване на трудово правоотношение с български осигурител, считано от 13.09.2021 г.

Изложено е, че осигурителният период на Б. във Великобритания е започнал преди на 13.06.2016 г. и е завършил след 31.12.2020 г. (на 22.07.2021 г.). Със завръщането си в България тя е преустановила трансграничната ситуация, в която се е намирала, и е излязла извън персоналния обхват на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство от ЕС (Споразумение за BREXIT

– Споразумението).

За времето от 30.07.2021 г. до 12.09.2021 г. вкл. е упражнявала трудова дейност, регламентирана по българското законодателство и за нея е приложима разпоредбата на чл. 32 от Споразумението. Преценката за ПОБ се извършва по правилата на българското законодателство като са сумирани осигурителните периоди от България и Великобритания.

По отношение изчисляването размера на обезщетенията е посочено, че се прилага чл.54б от КСО. Съгласно разпоредбата на ал. 1 дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица.

В дохода за последните 24 календарни месеца преди прекратяването на осигуряването от 01.09.2019 г. до 31.08.2021 г., от който е определен размера на ПОБ, на Р. Б. се включва:

-доход за времето от 01.09.2019 г. до

22.07.2021 г. в размер на 13932.73 лв., съгласно чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО -доход за времето от 23.07.2021 г. до

29.07.2021 г в размер на 147.73 лв., съгласно чл. 546, ал. 7, т. 4 от КСО -доход за времето от 30.07.2021 г. до

31.08.2021 г. в размер на 836.36 лв., съгласно чл. 54б, ал. 1 от КСО Общият размер на дохода е 14916.82 лв. От него е определено дневното парично обезщетение (17.97 лв.), в размер на 60 на сто от среднодневния осигурителен доход - 29.95 лв. С тези констатации контролиращият орган е отхвърлил оспорването на Б. срещу разпореждането за отпускане на ПОБ.

Като писмени доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка, изпратена с писмо изх. № 1040-17-10#2/22.02.2022 г. на ТП на НОИ - Русе.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства от правна страна намира следното:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, депозирана е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на директора на ТП на НОИ - Русе, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Оспореният административен акт на директора на ТП на НОИ - Русе и потвърденото с него разпореждане на оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Русе са издадени от компетентни органи съгласно чл. 117, ал. 3 и чл. 54ж, ал. 1 от КСО. При издаването им е спазена предвидената в закона форма и същите съдържат необходимите реквизити, съобразно изискванията на чл. 117, ал. 3 от КСО и чл.

54ж, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването им са спазени и административно-производствените правила.

Решението е материално незаконосъобразно.

Съображенията за това са следните:

Спорен по делото е размерът на отпуснатото парично обезщетение и по-конкретно начинът на неговото изчисляване. Спорът е концентриран върху обстоятелството дали след като осигурителният период на жалбоподателката във Великобритания е започнал преди 31.12.2020 г. и завършил след тази дата - в случая до 22.07.2021 г., попада в обхвата на чл. 30 от Споразумението за оттегляне или по отношение на него е приложима разпоредбата на чл. 32 от Споразумението.

В разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО е регламентирано, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Релевантният период относно размера на ПОБ по чл. 54б, ал. 1 от КСО от жалбоподателката е от 01.09.2019 г. до 31.08.2021 г. Безспорно е, че същата е български гражданин, а като такъв е гражданин на държава членка на ЕС, както и че има период на осигурена заетост в Обединено кралство и Северна Ирландия от 13.06.2016 г. до 22.07.2021 г. вкл. За времето от 29.07.2021 г. до 13.09.2021 г. за лицето са налице данни по чл. 5, ал. 4, т.

1 от КСО, подадени от "Аларт" ЕООД.

В Дял III от част втора на Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (Споразумението) се съдържат разпоредбите, регулиращи координацията на системите за социална сигурност. Лицата, които касаят, условно могат да бъдат разделени на две категории - лица, попадащи в персоналния обхват на чл. 30 от Споразумението, за които се прилага пълна координация на системите за социална сигурност съгласно Регламент (ЕО) 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 и лица, попадащи в специалните хипотези на чл. 32 от Споразумението, за които се прилага частична координация на системите за социална сигурност съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.

Персоналният обхват на чл. 30 от

Споразумението условно може да бъде разделен на два вида: основен и субсидиарен (алтернативен). В основния персонален обхват - чл. 30, § 1-2 от Споразумението са носителите на основните права и членовете на техните семейства, които се намират в непрекъсната трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват) между Обединеното Кралство и Северна Ирландия и държава членка в края на преходния период. Субсидиарният персонален обхват е регламентиран в чл. 30, § 3-4 от Споразумението и се прилага за лица, които не попадат или вече не попадат в обхвата на чл. 30, § 1 от Споразумението, но попадат в приложното поле на чл. 10 от Споразумението, както и за членове на техните семейства и преживелите ги лица. Член 10, § 1, букви а)-г) от Споразумението обхваща следните категории лица:

- граждани на ЕС, които са упражнили правото си на пребиваване в Обединеното кралство в съответствие с правото на ЕС преди края на преходния период и продължават да пребивават там след това;

- граждани на Обединеното кралство, които са упражнили правото си на пребиваване в държава-членка в съответствие с правото на ЕС преди края на преходния период и продължават да пребивават там след това;

- граждани на ЕС, които са упражнили правото си като погранични работници в Обединеното кралство в съответствие с правото на ЕС преди края на преходния период и продължават да го упражняват след това;