Решение № 86 от 28.03.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1541/2023
- Вид
- Решение № 86
- Подписан
- 28.03.2024
- В сила
- 28.03.2024
- Състав
- Иваничка Димитрова Славкова, Даниела Михайлова, Светлозар Георгиев Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл.271 ал.1 изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.28 · Граждански процесуален кодекс
- чл.28 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.4 · Закон за лицата и семейството
- чл. 198 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.20 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 т.2 б."б" · Наказателен кодекс
- чл.63 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.63 ал.1 т.3 · Наказателен кодекс
- чл.69 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.258 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.377 -чл. 387 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.377 -чл. 387 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.377 -чл. 387 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.377 -чл. 387 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.377 -чл. 387 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.377 -чл. 387 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.382 ал.10 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.377 -чл. 387 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.377 -чл. 387 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.377 -чл. 387 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.377 -чл. 387 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.377 -чл. 387 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.390 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.392 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.394 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.61 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.86 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.87 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.88 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.89 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 86 гр. Варна, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Иваничка Д. Славкова
Членове:
Светлозар Г. Георгиев
Даниела Михайлова при участието на секретаря Невена Ст. Братоева в присъствието на прокурора Т. С. Т. като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100601541 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда по НОХД № 4534/2022г., постановена от РС-Варна, 32 състав, с която подс. И. А. Д. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, като му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изтърпяването на което на основание чл.69 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от 3 години.
Подс. Д. е бил осъден да заплати на гр. ищец Н. В. сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на деянието , предмет на обвинението по делото, като е отхвърлен като неоснователен предявения иск до пълния му размер от 10 000лв. На основание чл. 189 ал.3 от НПК първоинстанционният съд осъдил подс. Д. да заплати съдебно-деловодните разноски в размер на 218, 67лв. по сметка на ОД-МВР-Варна, 405лв. в полза на ВРС, както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 240лв.
Въззивното производство е образувано по жалба на адв. П. П. от АК-Варнаслужебен защитник на подс. И. Д., с която се иска въззивната инстанция да отмени първоинстанционната присъда, като незаконосъобразна, необоснована и
1 несправедлива, като постанови нова присъда, с която да бъде признат за невиновен подс. И. Д. за престъплението в което е обвинен, както и да бъде отхвърлен предявения граждански иск, а направените по делото разноски да останат в тежест на държавните органи. В условията на алтернативност e направено искане да бъде намален размера на наложеното наказание, както и размера на присъденото обезщетение. Адв. П. представя и допълнително писмено изложение, в която са наведени доводи за допуснати в хода на производството съществени нарушения на процесуалните правила, а именно че при разглеждане на делото първоинстанционния съд не е призовал родителите на непълнолетния обвиняем, че делото , след одобряване на споразумението по отношение на другия подсъдим, е разгледано от незаконен състав, че при приемане на гражданския иск не са били съобразени разпоредите на чл.4 от ЗЛС и чл.28 от ГПК, както и че е нарушено изискванията на чл.5 т.3 и чл.6 т.1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане на делото в разумен срок. На следващо място са изложени съображения за това, че участието на подс. Д. в инкриминираното деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин. В условията на евентуалност се иска при определяне на размера на наказанието да се приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК.
Представителят на въззивната прокуратура счита, че жалбата следва да се остави без уважение. Прокурорът изразява становище, че съдебният акт е правилен и законосъобразен, като първоинстанционният съд е извършил обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и е направил правилни изводи относно виновното поведение на подс. Д.. Моли въззивната инстанция да потвърди присъдата, като счита, че размерът на наказанието не следва да бъде намаляван.
Гр.ищец Н. В., редовно призован чрез своята майка, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по въззивната жалба и допълнението към нея.
В съдебно заседание подс. И. Д. не се явява, представлява се от служебния си защитник адв. П. П., който поддържа жалбата и допълнението към нея на изложените в тях основания.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното:
Подс. И. Д. , свид. Д.Х. и свид. Н. В. живеели в един и същ жилищен район в близост до СУ „Елин Пелин". Подс. Д. бил роден на ***г. и към м.юли 2021г. бил непълнолетен. Той произхождал от многочленно семейство от ромски произход.
Родителите му били разделени, като той живеел с баща си, баба си и дядо си.
Подсъдимият се водел на отчет в ДПС в І РУ-Варна като извършител на кражба на шоколад от магазин и като извършител на грабеж на мобилен телефон в съучастие с непълнолетно лице по ДП № 617/2018 г. по описа на І РУ при ОД на МВР-Варна. Той поддържал приятелски отношения със св. Д.Х.. Подс.Д. учил до 5- ти клас в СУ"Елин Пелин"- Варна, откъдето познавал свид. Н. В. , който пък бил негов съученик до 4-ти клас. Свидетелят често бил обект на физическо посегателство от страна на Д. и 2 изпитвал притеснение от общуването с него.
На 11.07.2021 год., около 19,00 часа, подс. Д. и свид. Х. решили да се разходят в квартала, в който живеели. Когато стигнали до ул. „Т. Влайков" в близост до № 58 забелязали, че по тротоара срещу тях, в посока към ул. „Панайот Хитов" върви св. Н.
В.. Момчето носело през рамо черна чантичка от изкуствена кожа, в която се намирал мобилният му телефон „Алкател" със СИМ - карта, два броя секретни ключа и пластмасова бутилка от вода за уста. Забелязвайки чантичката на В. , подс. Д. и св. Х. решили да му я отнемат. Двамата застанали срещу св. В. и подс. Д. го попитал какво има в чантата си. Момчето не отговорило, а подс Д. замахнал с ръка свита в юмрук, за да нанесе удар в областта на лицето му. Св. В. обаче се отдръпнал и успял да избегне удара в момента, в който подсъдимият замахнал към главата му. Уплашен от поведението на подс. Д. и неговия приятел, св. В. се обърнал и побягнал по тротоара на ул. „Т. Влайков" в посока към СУ „Елин Пелин". След него побягнали подсъдимият и св. Х.. Те успели да настигнат св. В. до № 52 на ул. „Т. Влайков" и един от двамата го блъснал в гърба. В следствие на удара момчето паднало напред на земята, като охлузил десния си крак и изпитало болка в областта на тялото и ръцете. Докато св. В. бил на земята, св. Х. и подс. Д. започнали да дърпат със сила чантичката му, а В. започнал да вика, притеснен от случващото се. Вследствие на приложената сила върху чантата, подсъдимият и неговия приятел успели да я издърпат заедно с дръжката от захвата на св. В. и побягнали в неустановена посока. След като нападателите избягали момчето се изправило и тръгнало към дома си. Междувременно виковете му били чути от негов съсед- „В.“ , който се намирал наблизо. С колелото си той отишъл при св. В., който от своя страна му разказал какво се е случило. След това „ В.“, който не бил установен в хода на разследването, придружил момчето до намираща се в близост полицейска кола, за да информират органите на реда за инцидента. Полицейските служители отпратили св. В. с разяснението, че следва да подаде сигнал на следващия ден в сградата на І РУ при ОД на МВР-Варна. След това момчето се прибрало в дома си и разказало за случая на майка си - свид. П. В. и на баща си. Свид. В. се обадила на 112, откъдето също я информирали , че трябва да подаде сигнал за случая в съответното полицейско управление, на следващия ден, в работно време.
По-късно същата вечер подс. Д. и свид. Х. видели какво има в отнетата чанта и решили да продадат мобилния телефон марка „Алкател". Около 21,40 ч. двамата отишли в заложна къща „Корект груп" , която се намирала в гр. Варна, на ул.
„Пловдив" №27. Там подс. Д. предложил за продажба мобилния телефон на служителя - св. М.М.. След като огледал телефона и видял, че работи , свид. М. се съгласил да го купи за сумата от пет лева. Той дал банкнота от пет лева, която св. Х. взел и заедно с подс. Д. напуснали заложната къща. Получените пари похарчили заедно .
На 12.07.2021 г. св. В. и майка му подали сигнал за случая в І РУ при ОД на 3
МВР-Варна, като било образувано досъдебно производство. В хода на разследването било установено наличието на видеозапис от 11.07.2021г. в заложна къща „Корект груп“.Той бил предаден върху оптичен носител с протокол за доброволно предаване.
По отношение на неговото съдържание и за изясняване на обективната истина по делото била назначена и изготвена комплексна видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза. При извършеното изследване било установено, че приобщеният оптичен носител същият съдържа 1 бр. видеофайл във формат avi.
Видеофайлът бил годен за възпроизвеждане като била експортирана част от видео запис, записан върху твърдия диск на видео - охранителната система. При прегледа на видеофайла не са били установени следи от манипулации, изразяващи се в наслагване на кадри, нелогични движения на заснетото лице, експортиране или импортиране на обекти. Вкопираният таймер не прекъсвал. От прегледа на видеофайла са били установени действия на две лица от видим мъжки пол, от които са били извлечени кадри, подредени в хронологичен ред. Вещото лице е дало заключение, че категорично на фотокопията, извлечени от видеофайла са заснети подс. Д. и св. Х..
В хода на разследването било извършено разпознаване на лица, при което св.
В. разпознал свид. Д.Х. /Д.Ю.И./, като единия от извършителите на деянието.
За правилното изясняване на фактическата обстановка по делото била назначена и изготвена съдебно - оценителна експертиза. Според нейното заключение стойността на инкриминираните вещи е както следва: черна чантичка от изкуствена кожа - 12,50 лева, мобилен телефон „Алкател" със СИМ - карта -20,00 лева, два броя секретни ключа - 6,00 лева, пластмасова бутилка от вода за уста - 0,10 лева, или общо 38,60 лева.
С оглед данните за личността на подс. Д. в хода на досъдебното производство по отношение на него била назначена и изготвена съдебно-психиатрична експертиза.
От нейното заключение се установило, че подс. И. Д. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата - психоза. При него са налице данни за психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни вещества. При подсъдимия е била установена вредна употреба на канабиноиди и амфетамини. Тъй като не е бил в „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието" и не страда от умствено недоразвитие, към момента на извършване на деянието на 11.07.2021г. той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същото се отнася и към момента на изготвяне на експертизата - 17.07.2021г. Физическото и психическото състояние на обвиняемия му позволявало да дава достоверни показания и да участва пълноценно в наказателното производство. Според вещото лице деянието му не е извършено поради лекомислие и увлечение.
В хода на съдебното производство е било постигнато споразумение между 4
ВРП, св. Д.Х. и останалите страни в процеса, което е било одобрено, след което производството по отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск по отношение на него е било прекратено.
Съдебното следствие пред първоинстанционния съд протекло по реда на чл.371 т.1 от НПК, като било дадено и одобрено съгласие да не се провежда разпит на св. М.
М. и вещите лица Т. И. и З. Д.а. С оглед на депозирани свидетелски показания , че след случилото се св. В. изпитвал страх от подсъдимите и възможността да ги срещне в квартала, което наложило да смени адреса и училището си, както и защото била налице промяна в поведението му, по отношение на него била назначена и изготвена съдебнопсихологична експертиза. В заключението си вещото лице посочило, че инкриминираното деяние е отключило у свидетеля предимно емоционален стрес.
Постепенно той се е трансформирал в психотравма и е провокирал признаци от т.нар. посттравматично стресово разстройство. При св. В. е било налице повторно преживяване на травмата - повтарящи се спомени, кошмари и припомняне на травмиращото преживяване , както и симптоми на избягване - избягване на мисли, чувства, предмети, хора или места, които са свързани с травмата. В слаба степен са били проявени отрицателни мисли и емоции - прекомерно негативни убеждения за себе си или света, срам или вина, понижено ниво на емоции, чувство на отчужденост и трудности при запомнянето на подробности за травмата , както и промени във възбудата или емоционалните реакции - раздразнителност, повишена бдителност, безразсъдно поведение, нарушения на съня и затруднена концентрация. При св. В. са се откроили проявите на повишена бдителност, показани по време на провеждане на психологичното изследване, изострено пасивно внимание и съответно в такива моменти намалена концентрация. Към момента на психологичното изследване свидетелят все още не е бил преработил случилото се, тъй като то е провокирало у него страхове от повторни аналогични случаи, безпокойство и тревожност. Той е търсел опора в семейството си, ограничил е излизанията си от дома, като се е нуждаел от придружител когато е сам. По време на проведеното интервю по повод инцидента той е бил видимо притеснен, тревожен, като направените асоциации насочват към персистиращи страхове и опасения от извършителите на деянието. Случилото се за него е било първоначално шоково събитие, което постепенно се е трансформирало в емоционален стрес.