Решение № 15468 от 03.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15468 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110106733 по описа за 2026 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред първата инстанция“ по реда на чл. 415 от ГПК.

Предявени са от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 срещу О. В. К., ЕГН ********** по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 240, ал.

1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: сумата от 185,53 евро (362,87 лв.) - представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 7200312166515/22.07.2024 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в качеството му на кредитодател и ответника в качеството му на кредитополучател, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 21.05.2025 г. до окончателното плащане; сумата в размер на 8,08 евро (15,81 лв.) – договорна възнаградителна лихва, начислена върху главницата по договора за потребителски кредит № 7200312166515/22.07.2024 г. за периода от 05.12.2024 г. до 05.02.2025 г.; сумата в размер на 47,82 евро (93,52 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.12.2024 г. до 08.05.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 16623/09.06.2025 г. по ч. гр. д. № 29068/2025 г. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът твърди, че на 22.07.2024 г. между О. В. К. и ответното лице – „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит с № 7200312166515, по силата на който юридическото лице се задължило да предостави в полза на физическото лице кредит в размер на 686,22 лева/350,85 евро. От въпросната сума, 600 лв./306,87 евро са предоставени за общо 1 ползване, а сумата в размер на 86,22 лв./44,08 евро са предоставени в кредит за заплащане на избрана от потребителя застраховка „Банка Живот Агент“.

Уточнява, че при потребителски кредит за общо ползване, средствата по кредита се превеждат от кредитора в срок до 3 работни дни от датата на сключване на договора по сметката на потребителя, открита при кредитодателя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Кредитът се счита усвоен от датата, на която средствата постъпят по сметката на посочената банкова сметка на потребителя. Уточнява се, че съгласно съглашението, ако кредитополучателят реши да сключи допълнително уговорка за застраховане, т.е. да участва по някоя от възможните застрахователни програми, част от средствата по кредита се превеждат на съответния застраховател по неговата банкова сметка.

Общата дължима сума по кредита е разсрочена на 6 погасителни месечни вноски, 5 в размер на 130,55лв./66,75 евро, а последната е изравнителна и е в размер отново на 130,55 лв./66,75 евро. Първата погасителна вноска е дължима на 05.09.2024 г., респ. последната – на 05.02.2025 г. Така, кредитополучателят следва да върне два компонентна по договора: главница и договорна лихва. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният общ размер на кредита е 47 %. Лихвеният процент е фиксиран и затова не е приложимо изискването за предоставяне на методика за изчисляването му. Съгласно чл. 10 от договора ГПР е в размер на 49,73 %, а общата дължима сума по договора е в размер на 783,31 лв./400,50 евро.

Договорът не е сключен при Общи условия. Доколкото длъжникът не е извършвал редовни плащания по договора и е допуснал просрочие на вноските, а на 05.02.2025 г. е настъпил крайният срок на договора, падежът на всички останали задължения е налице. При така изложените фактически обстоятелства, счита, че претенциите са основателни и като такива съдът следва да ги уважи. Претендира разноски.

Ответникът срочно е подал отговор на исковата молба. В отговора се излагат съображения за неоснователност на всички искови претенции, при следните доводи. Признава се, че е сключен договор за потребителски кредит с цел удовлетворяване на лични нужди на потребителя. В този смисъл се подчертава, че лицето се ползва от качеството на потребител и от важимата спрямо същия защита по реда на ЗПК и ЗПП. На следващо място, обръща се внимание, че макар в чл. 19 от контракта да се твърди, че сключването на застрахователни полици не е задължителен реквизит на договора, на практика това твърдение е неистинско, защото ответникът не е имал право на избор дали да сключи или не процесната застраховка, обхваната от наименованието на кредитодателя застрахователен пакет „BANK ПАКЕТ 4 КРЕДИТ“.

Афишира, че това е практика на кредитора, която цели заобикаляне правата на потребителите. Продължава, че на практика обвързването по застраховките, е условие за сключване на самия договор за кредит. Това се извличало от самото съдържание на договора за кредит, видно от който сборният размер на всички застрахователни премии е включен в главницата по кредита, при това предварително, т.е. за кредитора е било ясно, че потребителят ще пожелае това допълнително обвързване. Отделно, съгласно чл. 7.2.2. от договора кредитора превежда на застрахователя директно сумата по застраховката, а за 2 процесния случай това значи, че кредиторът превежда сам на себе си, понеже действа и като застрахователен посредник. Допълва, че процесният договор е бил подготвен като такъв с 4 придружаващи го застраховки, чиито премии са включени в главницата по договора. Подчертава, че кредитополучателят не е поискал сключването на застраховките, но плащането по същите съставлява част от главницата, която част се превежда от кредитора на самия него, за да се избегне дори минимална възможност потребителят да не преведе застрахователните премии към кредитора. Обобщава, че по този начин се заобикаля закона с цел набавяне на допълнителни облаги за кредитора. Това обаче значително оскъпява кредита. Кредиторът на практика участва и като застрахователен посредник, за което получава комисионна – „Ти Би Ай Банк АД действа като застрахователен агент на Кардиф Животозастраховане, клон България КЧТ…“, се сочи в договора. Целта на всички застрахователни програми е една - да се покрие риска, който кредитополучателят носи в случай на неизпълнение. Горното е преценено за нарушаващо чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а това обуславя недействителност на сключения договор за потребителски кредит. Позовава се на чл. 23 от ЗПК, както и на чл. 19 от ЗПК, с доводи за неизпълнени задължения от страна на кредитодателя във връзка със съдържанието на самия договор. Включването на застраховките в ГРП многократно оскъпява договора, надхвърлен е допустимия от закона праг, а това обуславя недействителност на целия договор на второ основание. За пълнота се сочи, че договорът е с по-малък шрифт от законово допустимия праг съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК – шрифт 12, а това е собствено основание за недействителност. При тези доводи, предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на предявените искове по реда на чл. 422 ГПК:

Допустимостта на предявените искови претенции по установителните искове, предвид релевирането им по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, още и от подаването на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Така посочените предпоставки са налице, което обуславя разглеждане на исковите претенции по същество.

По същество:

На първо място следва да бъде отбелязано, че съгласно трайно установената практика на Съда на Европейския съюз националният съд е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребители, включително и когато потребителят не е релевирал изрично такова възражение. Това задължение произтича от необходимостта да се гарантира ефективната защита, предвидена в Директива 93/13/ЕИО (в този 3 смисъл са следните: решения по дела C-618/10 Banco Español de Crédito, C415/11 Aziz, C-168/05 Mostaza Claro, C-473/00 Cofidis и C-40/08 Asturcom Telecomunicaciones).

По исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между кредитодателя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем от 22.07.2024 г., по което заемодателят е предоставил на ответника посочената в исковата молба сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; както и че към основния контракт по воля и желание на потребителя е сключено допълнително съглашение по договор за застраховка - застрахователен пакет „BANK ПАКЕТ 4 КРЕДИТ“ с твърдяното от ищеца съдържание.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже възраженията си, свеждащи се основно до нищожност на облигационните правоотношения поради неспазване на изискванията на чл. 11 и чл. 10 от ЗПК и поради наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и заобикаляне на закона. В тежест на ответника е също така да установи, че той не е имал право на избор да избере да сключи застрахователен пакет „BANK ПАКЕТ 4 КРЕДИТ“, т.е., че не е могъл да влияе на първоначално определени и разписани условия по кредита, които не подлежат на индивидуална преценка и корекция. В тежест на ответника е и да установи погасяване на паричното си задължение.

В конкретния случай, с оглед становището на ответника и в светлината на чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени (с доклада) следните факти и обстоятелства: на 22.07.2024 г. между О. В. К. и ответното лице – „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит с № 7200312166515, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 686,22 лева/350,85 евро.; част от основния договор съставлява и допълнително съглашение за сключен застрахователен пакет „BANK ПАКЕТ 4 КРЕДИТ“ съгласно клаузата на чл. 19 от договора.

Освен безспорния им характер, горните обстоятелства се установяват и от приетия по делото препис от договор за потребителски кредит № 7200312166515 (на л. 8-14), в чл. 7.1 от който е посочено, че размерът на кредита е 600 лева, общ размер на застрахователна премия е 86,22 лева и общ размер на кредита е 686,22 лева.

Съгласно чл. 7.2.2 от процесния договор, в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превежда от кредитора, за сметка на потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател, респективно по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписване на договора. В чл. 9.1 е 4 посочено, че лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент, е 47.00 %.

Съгласно чл. 10 от договора годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 към ЗПК начин е 49.73 %, а общата дължима сума от потребителя е 783.31 лева.

Съгласно чл. 19 от договора за кредит, при сключването на този договор потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на договора за кредит.