Решение № 740 от 20.10.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 740 гр. Казанлък, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. Г.А при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г.А Гражданско дело № 20255510102459 по описа за 2025 година

В исковата молба ищцата, чрез пълномощника си адв. М. Д. заявява, че доверителят й на *** г. сключил с ответника Договор за потребителски кредит № *** към искане № ***, по силата на който получил в собственост сумата от 1300 лв., със срок на погасяване - дата на последно плащане *** г., като общата сума, която ищецът е следвало да заплати на ответника е в размер на 3060 лв., включваща главница, лихви и разходите, които можело да възникнат, във връзка с кредита. Сочи, че съгласно чл. 5 от договора за кредит, същия е следвало да се обезпечи с безусловна банкова гаранция или поръчителство, като при неизпълнение от страна на кредитополучателя, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 1450.59 лв., съгласно чл. 11 /1/ от договора за кредит. Фиксираният годишен лихвен процент по кредита бил в размер на 40.05% и ГПР в размер на 48.14%, като в договора не било посочено точно какво включва ГПР.

Счита, че ищецът не дължи изпълнение на вземанията за неустойка, тъй като те намират своето основание в нищожната кредитна сделка. Счита, че процесният договор е нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1. т. 9 от ЗПК договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД/, поради значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, водеща до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Кредиторът не е изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва. Договорът се явява нищожен и като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. във вр. с 1 чл. 10, ал. 1, във вр. с чл.19, ал. 1 и ал. 2 във вр. е чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, тъй като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не е включена скритата под формата на неустойка договорна лихва, още повече, че разписаният в договора ГПР излиза извън законоустановените рамки, съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи кои компоненти формират размера на ГПР. На собствено основание счита, че е нищожна и неустоечната клауза, която предвижда силно ограничителни условия, препятстващи изпълнението. Това създава предпоставки кредиторът да получи вземането, некоректно именувано „неустойка“. Тази неустойка изначално не притежавала обезпечителна и обезщетителна функции и съставлявала скрито оскъпяване на кредита. По силата на чл. 22 във вр. с чл. 21 ЗПК, неизпълнението на изискванията в договорното съдържание да бъдат включени точни, верни и действителни съществени елементи на договора за потребителски кредит води до изначална недействителност на кредитната сделка с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.

С оглед гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните по предявения иск от С.

Н. Т. с ЕГН ********** с *** против „С.“ ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си Н.П.П., че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № *** към искане № *** е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Претендира присъждането на разноски. Моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение с включен ДДС на основание чл. 38 ал.2 от ЗА за процесуално представителство по двата иска, като това заявление се счита за списък на разноските по чл. 80 ГПК.

С молба вх. № 18433/24.11.2025 г. по описа на Районен съд – Казанлък адвокат Д., в качеството й на пълномощник на ищцовото дружество, с която заявява, че цената на предявения иск е 1300 лева. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат М. Д., която моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от адвокат Х. М., в качеството му на пълномощник на ответното дружество, с който заявява, че оспорва исковата молба като предявена в условията на злоупотреба с права/неоснователна.

Излага следните аргументи:

Ищецът упражнява правото си на иск в условията на злоупотреба с право. Същият е депозирал пред Районен съд - Казанлък две напълно идентични искови молби, с които се оспорва една и съща клауза за заплащане на неустойка, която страните няколкократно са уговорили в сключените между тях общо единадесет договора. Въз основа на исковите молби са образувани следните дела по описа на Районен съд - Казанлък: гр. д. № 2458/2025 г. и гр. д. № 2459/2025 г. Молбите се отнасят до различен договор за кредит, но във всяко отделно производство се оспорва една и съща клауза с уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Така 2 ищецът злоупотребява с формалното си право да инициира отделни производства по различните договори с една единствена цел, а именно да се генерират разноски по два отделни производства. Твърди, че процесуалното поведение на ищеца цели неправомерен резултат, а именно да се увреди другата страна като в нейна тежест се възложи заплащането на разноски в прекомерен размер. Въпреки че ищецът е имал възможност да получи защита на правата си в рамките на едно производство, като предяви в една искова молба претенциите си за недействителност на една уговорка, съдържаща се и в два договора, сключени между страните в различни периоди от трайните им отношения на заемодател и заемател, той е образувал две дела с целта да се обогати за сметка на кредитора си с по-високия размер на присъдените в тежест на последния разноски.

При условията на евентуалност, в случай че делата не бъдат съединени то, моли, при успешен развой на делото за ищеца, в полза на същия да не бъдат присъждани разноски за повече от едно производство по примера на вече многобройната и все по-увеличаваща се практика на съдилищата, в която съдебните състави ценят поведението на ищеца по образуване на повече от едно идентични съдебни производства срещу един кредитор като злоупотреба и „абсолютно противоречие с принципите на справедливост, добросъвестност и законност“ и на това основание отхвърлят исканията на ищците за присъждане на разноски. (сочи съдебна практика)

Предвид изложеното и за доказване на твърденията им за осъществена злоупотреба с права, моли съдът да извърши служебна справка за броя и вида на образуваните в Районен съд - Казанлък съдебни производства от настоящия ищец срещу ответното дружество. Моли след извършване на справката, да се изискат и приложат по настоящото дело останалите искови молби на ищеца с цел доказване на идентичността между отделните производства.

По основателността на иска:

Счита за неоснователни претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД, както и за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.

Заявява, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.

Сочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай е именно такъв.

Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме за нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни.

Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК.

Счита, че противно на твърдението в исковата молба, по отношение на 3 формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.“ При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 50% и ГПР определен в процесния договор в размер на 48.14%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.

Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

ГПР е сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на потребителя услуга. За да бъде информирано решението на кредитополучателя, то същият следва да е наясно предварително за размера на тази цена. Именно поради това законодателят е установил императивното задължение за институциите, предоставящи заеми и кредити по занаят да посочват сбора и компонентите на ГПР. (чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО) Неустойката, от своя страна, обслужва неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения договор. Тя представлява право на изправната страна и подлежи на договаряне между страните. Нещо повече, в настоящия случай, освен че неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни са били напълно наясно със стойността още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава.

Предвид изложеното, разходите по кредита и неустойката не бива да се смесват като понятия, те нямат обща, дори близка правна характеристика и функция.

Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си.

Т.е. към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Неустойката е уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя е разсрочена на вноски, които може да изплати заедно със съответната част за главница и лихва на всеки падеж. Търговецът е внесъл достатъчно яснота по този въпрос, като в погасителния план към договора, е посочена възможната вноска за 4 неустойка за целия период на погасяване. Обстоятелството, че тя се дължи само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е посочено изрично в плана за погасяване, като в 6-та и 7-ма колона от него с знак „*“ и съответната бележка след плана е посочено, че тези суми ще бъдат дължими само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по кредита. Ясно и точно са посочени размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница към всеки един падеж. Смисълът да бъдат посочени сумите е именно пълна и изчерпателна информираност на потребителя за задължението му към търговеца при всяко възможно развитие на правоотношението им.