Решение № 2439 от 29.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2439 гр. Пловдив, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330109875 по описа за 2023 година

Образувано е по искова молба на А. Г. А., ЕГН **********, против „Мъни Плюс Мениджмънт” АД, ЕИК 206613478, с която са предявени обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, за прогласяване нищожността на Индивидуален договор за заем от 16.03.2023 г., сключен между страните, а при условията на евентуалност – да се прогласи нищожност на клаузите по чл. 12, ал. 4 и чл. 3, ал. 8 от договора – за дължимост на неустойка и ГПР и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 47 лева, представляваща недължимо платена по Индивидуален договор за заем 16.03.2023 г.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен Индивидуален договор за заем от 16.03.2023 г., по силата на който му била предоставена сумата от 1500 лева, която била изцяло усвоена. В договора било посочено, че общо дължимата сума по кредита възлиза на 2873 лева.

Твърди, че е заплатил по кредита сумата в общ размер на 1547 лева. Съгласно клаузата на чл. 3, ал. 8 от договора, ГПР бил уговорен в размер на 41,29 %. Счита, че същата е нищожна, поради противоречие с добрите нрави и нарушение на материалния закон.

Съгласно чл. 12, ал. 4 от Договора, в седемдневен срок се изисквало осигуряване на поръчителство на физическо лице, което да отговаря на определени условия, като в противен случай се дължала неустойка в размер на 1206.27 лева като обезщетение за неизпълнението. Излага съображения за нищожност на клаузата на чл. 12, ал. 4 от договора като противоречаща на добрите нрави.

Твърди, че сключеният между страните договор е недействителен на основание чл.

22 ЗПК, тъй като шрифтът на текста на договора за паричен заем бил по-малък от 12.

Излагат се съображения за нарушаване на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 10 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9.

Ето защо счита, че поради неспазване на императивните изисквания на ЗПК, договорът за заем бил недействителен.

1

Предвид изложеното, ищецът моли за прогласяване нищожността на Договора за заем от 16.03.2023 г., в условията на евентуалност - на клаузите по чл. 12, ал. 4 и чл. 3, ал. 8 ЗПК за дължимост на неустойка и ГПР, както и за присъждане на сумата от 47 лева – недължимо платена по Договора за заем от 16.03.2023 г.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, със становище за неоснователност на предявените искове.

Не оспорва, че между страните е сключен Индивидуален договор за заем от 16.03.2023 г., по който е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1500 лева, която е усвоена или 766.94 евро, за срок от 26 седмици, при уговорен лихвен процент в размер на 40.06 % и ГПР от 41.29 %. В края на заемния период заемната сума възлизала на стойност в размер на 1666.73 лева или 852.19 евро, от които 1500 лева - главница и 166.73 лева възнаградителна лихва.

Твърди, че в договора за заем се съдържат уговорки за неустойки, дължими при различни хипотези, като в случая тези уговорки не са влезли в сила и по договора не са начислени.

Оспорва твърденията на ищеца за нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, поради това, че договорената неустойка не била включена в договорното съдържание като договорна лихва, съответно като част от ГПР по кредита. Неоснователно било възражението на ищеца за недействителност на договора поради неспазване на разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК, доколкото това условие било приложимо при променливи лихвени проценти, а в настоящия случай изрично било предвидено, че се касае за фиксиран лихвен процент. В договора се съдържала и необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Посочен е фиксиран ГЛП в размер на 42.42 % и не можело да се приеме, че са нарушени изискванията на чл.11, т. 9 ЗПК.

Неоснователно било възражението, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, изразяващо се в липса на посочване от какви пера е съставена общо дължимата сума по договора. Размерът на ГПР бил посочен в договора, като същият се формира по определения в приложение №1 към ЗПК начин. Бил посочен редът и начина на изчисление на ГПР, както и значимите компоненти на изчисляването му. Твърди, че към момента на сключване на договора не се установява да се дължи предвидената неустойка, доколкото нейната изискуемост настъпвала при отлагателно условие. Дължимостта й е уговорена в случай на неизпълнение на задължението на заемателя и представлявала разход, свързан с неизпълнение на договорни задължения по смисъла на чл. 19, ал.3 ЗПК . Счита, че няма как да се приеме уговорената неустойка да бъде включена в съдържанието на ГПР, тъй като е уговорена при отлагателно условие и не е влязла в сила. Макар задължението за неустойка да не е включено в процесното измерение на ГПР по кредита, то било установено в глобален размер и като част, която се добавя към размера на погасителната вноска в случай, че клаузата влезе в сила, поради което за ищеца съществувала яснота относно точния размер на задължението.

На следващо място оспорва твърдението на ищеца, че договорът е нищожен.

Неоснователно било твърдението, че шрифта на договора е по-малък от 12.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По делото не се спори, че между страните е сключен Договор за заем от 16.03.2023 г., по силата на който ищецът получил заемна сума в размер на 1500 лева, с уговорена 2 възнаградителна лихва в размер на 40.06 % и ГПР - 41.29 %. /виж Разпореждане по чл. 140 ГПК № 26259 от 17.10.2023 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото – Индивидуален договор за заем Код: *********/16.03.2023г. (л.5-10), се установява, че на 16.03.2023 г. е сключен между страните процесния договор. С процесния Договор, на ищеца е предоставена сума в размер на 766.94 евро или тяхната левова равностойност, съгласно официалния курс на БНБ за еврото спрямо лева, с уговорен годишен лихвен процент по заема 40.06 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 41.29 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 26 месечни погасителни вноски в размер 65.55 евро (128.21 лева) всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 852.19 евро (1666.73 лева).

Според чл. 12, ал. 1 вр. ал. 3 от Договора за заем, в седмодневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора обезпечение под формата на поръчител, който следва да отговаря на следните изисквания: дееспособно физическо лице, навършило 18 години; минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на договора в размер от 600 лева на месец; валидно трудово правоотношение от поне шест календарни месеца преди сключването на договора; стабилна кредитна история; предложеният поръчител да не е активен потребител на заемните продукти на дружеството- кредитор и/или да не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от кредитора. При неизпълнение в срок на посоченото задължение, чл. 12, ал. 4 от Договора възлага в тежест на Заемателя да заплати на Заемодателя неустойка в размер от 616.76 евро (1206.27 лева), която кредиторът е разсрочил в чл. 12, ал. 6 от Договора, като е посочено, че към всяка от анюитетните вноски се добавя сума, представляваща част от неустойката.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК . Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, 3 възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 41.29 %, а възнаградителната лихва– 40.06 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д.

№ 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./.

Налице е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР от 41.29 % и общата сума на плащанията, не съответстват на действителните. Това е така, тъй като още при самото му сключване, е предвидено уговорената в чл. 12 от Договора, неустойка да се плаща разсрочено във времето, заедно със съответната погасителна вноска.