Определение № 1100 от 24.08.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1100 гр. Варна , 24.08.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 2020*1009012*5 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от М. ИВ. Н., р. на *******г. в гр. Москва, гражданин на Руска Федерация, срещу "ВАРНА САУТ БЕЙ" ЕООД с ЕИК: 1481*844*, седалище гр. Варна.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал.

1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими.

Предвид естеството на предявените искове производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

По делото е осъществена двойна размяна на книжа по реда на чл.**7 и сл. от ГПК.

Обективираният в отговора на исковата молба отвод за неподведомственост на спора поради наличието на арбитражна клауза съдът намира за неоснователен. Съгласно клаузата на т.5.2. от договора, на която ответникът се позовава, в случай на непостигане на извънсъдебно споразумение по съответния спор, той се отнася за арбитраж пред компетентния български арбитражен съд. Когато арбитражното споразумение предвижда арбитраж, без обаче да възлага изрично спора на конкретно 1 определена или определяема арбитражна институция, то е винаги за арбитраж ad hoc, стига обаче в споразумението да не липсват белези, по които арбитражният орган може да се индивидуализира. В случая обаче това не е възможно, тъй като не са посочени никакви индивидуализиращи признаци или критерии за определяне на конкретна арбитражна институция. По тези съображения самата арбитражна клауза се явява недействителна /нищожна/ и не представлява арбитражно споразумение за арбитраж ad hoc, щом като воля за такъв арбитраж не е била обективирана. На следващо място прави впечатление избирателното позоваване единствено на арбитражната клауза от договора, който в останалата част се оспорва от ответника като недействителен. Налага се изводът, че спорът се явява подведомствен на българските съдилища, поради което възражението за арбитражна клауза следва да бъде оставено без уважение.

Възражението на ответника за недопустимост на производството поради сключване на процесния договор от мним представител също се явява неоснователно, тъй като пасивната материална легитимация е въпрос по основателност на иска. Качеството на ответника на надлежна страна произтича от наведените в исковата молба твърдения, че същият е страна по материалното правоотношение, което е достатъчно за обосноваване на пасивната процесуална легитимация като абсолютна положителна предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Съответствието на тези твърдения с обективната действителност е въпрос по съществото на спора, а не предпоставка за неговата допустимост.

В депозираната от ищеца допълнителна искова молба е направено искане за привличане в качеството на подпомагаща страна на М. Х., гражданин на Кралство Дания, роден на *******г. в гр.Глостръп, с адрес за призоваване в Република България гр.Варна, ул.“********“**, офис *.

Абсолютна процесуална предпоставка за допускане привличането на трето лице – помагач в процеса се явява наличието на правен интерес, като изводът за реалното съществуване на същия се извежда от конкретно изложените от привличащата страна обстоятелства за евентуални обратни права срещу третото лице, които биха възникнали при неблагоприятен за нея изход от спора. В процесния случай, ищецът не е изложил каквито и да е обстоятелства, обосноваващи наличието на регресни права срещу третото 2 лице. Искането за привличане на трето лице помагач е мотивирано единствено с бланкетно твърдение за наличието на интерес от обвързването на третото лице от задължителната сила на мотивите на решението, без същият да е обоснован. Доколкото ищецът не твърди, че при отхвърляне на иска в негова полза ще възникнат регресни права срещу третото лице, съдът намира, че при евентуален неблагоприятен за него изход от спора, същият не разполага с обратен иск срещу третото лице. Не са изложени конкретни твърдения по какъв начин изходът от настоящия спор за подпомаганата страна би рефлектирал върху правното положение на подпомагащата, поради което липсва интерес от привличането й като трето лице – помагач в производството. Не е посочено изрично дали привличането на третото лице помагач се претендира на страната на ищеца или на ответника. Не е представена и нарочна молба по чл.219 от ГПК до третото лице, съдържаща обосновка на правния интерес от привличането. Липсват надлежни доказателства, че чуждестранното юридическо лице има адресна регистрация в Република България, а и видно от извършената служебна справка в НБД „Население“ такава не е налице. Формалното посочване на адрес за призоваване, не е годно да установи, че третото лице трайно пребивава на територията на страната, каквото е изискването на чл.219, ал.2 от ГПК. По изложените съображения искането следва да бъде оставено без уважение.

С оглед надлежно извършената двустранна размяна на книжа съдът намира, че на основание чл. 2*7 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото. Съдът следва да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективирания в отговора на исковата молба от ответника "ВАРНА САУТ БЕЙ" ЕООД с ЕИК: 1481*844*, седалище 3 гр. Варна, отвод за неподведомственост на спора поради наличието на арбитражна клауза.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част подлежи на обжалване от ответника с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в отговора на исковата молба възражение на ответника "ВАРНА САУТ БЕЙ" ЕООД за недопустимост на спора поради липса на пасивна легитимация.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в допълнителната искова от ищеца М. ИВ. Н., роден на *******г. в гр. Москва (бившия СССР), гражданин на Руска Федерация, искане с правно основание чл.219, ал.* от ГПК за привличане на М. Х., гражданин на Кралство Дания, роден на *******г. в гр.Глостръп, с адрес за призоваване в Република България гр.Варна, ул.“********“**, офис *, в качеството на подпомагаща страна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

НАМИРА исковата молба, с която е сезиран, за редовна, а предявения с нея иск за процесуално допустим.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове“.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 05.11.2021г. от 15.00 часа, за която дата и час да се призоват страните като им се връчи копие от настоящото определение, а на ищеца – и копие от отговора на допълнителна искова молба.

ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:

Производството е образувано по предявен от М. ИВ. Н., с имена в паспорта на латиница: ***************, роден на *******г. в гр. Москва (бившия СССР), гражданин на Руска Федерация, с документ за самоличност:

4 паспорт № ********, издаден на ******** г. от ФМС *****, валиден до ********г., със съдебен адрес: гр. Варна, 9010, район *******, кв.***********, к-с ******, ул. **************** No **, вход В, етаж: *, an.No **, срещу "ВАРНА САУТ БЕЙ" ЕООД с ЕИК: 1481*844*, седалище гр.

Варна, иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.трето ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 75 5*7,49 евро, представляваща платена авансово на отпаднало основание част от продажната цена по сключен между страните и развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 0*.12.2008г. с предмет „Апартамент (студио) No * с площ 57,82 кв.м. и нежилищна площ: 9,* кв.м., обща площ: *7,42 кв.м., с една спалня, находящ се във вход 9 на етаж * в гр.Варна, кв.Аспарухово, в ПИ No 255 с обща площ 20205 кв.м., в комплекс „Варна Саут Бей Бийч Резидънс" /на латиница: Varna South Вay Beach Residence/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда 11.11.2020 г. , до окончателното погасяване на задължението.

Твърди се в молбата, че между М. ИВ. Н. и „ВАРНА САУТ БЕЙ" ЕООД е сключен предварителен договор от 0*.12.2008г. за покупка на описания погоре недвижим имот срещу продажна цена от 120951 евро, като продавачът е представляван от пълномощника М.Х. с нотариално заверено пълномощно от *0.10.2008г., имащо за предмет друг недвижим имот. В изпълнение на договора в уговорения едномесечен срок ищецът е заплатил на части първата вноска от продажната цена в размер на общо 75 5*7,49 евро, по посочената в т.2.*. от договора банкова сметка с титуляр „РИАЛТО РИЪЛ ЕСТЕЙТ ДИВЕЛЪПМЪНТ ЛИМИТИД“, със седалище във Великобритания и Уелс, за което е налице извънсъдебно признание на ответника чрез пълномощника му в писмо от 1*.05.2009г. Останалата част от цената в размер на 45*81 евро било предвидено да се заплати след въвеждане на сградата в експлоатация с посочен в предварителния договор очакван краен срок *1.12.2011г., за което в т.*.2. от договора продавачът поел задължение да уведоми купувача. На 20.11.2012г. ищецът получил от „РИАЛТО РИЪЛ ЕСТЕЙТ ДИВЕЛЪПМЪНТ ЛИМИТИД“ покана за плащане на остатъка от продажната цена, но без да е уведомен и да са му представени доказателства за въвеждане на сградата в експлоатация, а на 15.09.201*г. бил уведомен от „РИАЛТО РИЪЛ ЕСТЕЙТ ДИВЕЛЪПМЪНТ ЛИМИТИД“, представляван от М.Х. – пълномощник на 5 продавача, че на основание чл.2.4 прекратява предварителния договор и осъществява правото си да задържи платените суми, ако не бъде извършено плащане до 29.09.201*г. На 17.09.20**г. „ВАРНА САУТ БЕЙ" ЕООД е продало недвижимия имот на трето лице – Йорген Шмидт Холдинг АПС.

Твърди се, че доколкото продавачът не е уведомил купувача за въвеждане на сградата в експлоатация и не му е предоставил документ за това, за купувача не е възникнало задължение за плащане на оставащата част от цената, респективно ответникът не е бил легитимиран да развали договора и да задържи платеното като неустойка. Сочи се, че именно продавачът е в неизпълнение на задълженията си по договора, тъй като е закъснял със завършването на сградата и въвеждането й в експлоатация с няколко години и при действащ предварителен договор е продал имота на трето лице. При краен срок за изпълнение *1.12.2011г. разрешението за ползване за сградата е издадено на 22.0*.2015г. Твърди се, че изпълнението по договора е станало безполезно за кредитора с оглед продължителната забава, поради което ищецът го е развалил с едностранни изявления по ел.поща и факс на 19.07.2019г., на 0*.10.2020г., 12.10.2020г. и 1*.10.2020г. Към писмата е приложен и препис от предварителния договор, поради което дори ако същият е бил сключен без представителна власт, следва да се приеме за потвърден от ответника по реда на чл.*01 от ТЗ, тъй като не се е противопоставил веднага след узнаването. Поддържа, че връщане на даденото се дължи на ищеца и в случай, че съдът приеме, че договорът е развален по негова вина от продавача поради неплащане на остатъчната продажна цена, тъй като в този случай последният има право само на неустойка. Сочи се, че ако договорът не е бил развален до момента на предявяване на иска, то следва да се счита, че изявление за разваляне е обективирано в исковата молба. В условията на евентуалност се позовава на прекратяване на договора ex lege поради обективна невъзможност за изпълнение, тъй като продавачът се е лишил от собствеността върху имота.