Решение № 381 от 11.10.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. ХАСКОВО, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

В. Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря С.Г. Д. като разгледа докладваното от В. Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20245600500654 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от А. И. А. против решение № 180/27.05.2024 г., постановено по гр. д. № 1130/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е отхвърлен предявения от А. И. А., с ЕГН **********, от с.***, община ***, ул.*** против С. С. С., с ЕГН **********, от ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК, за признаване за установено, че ответника му дължи сумата от 4000 лева /четири хиляди лева/, представляваща неизплатено задължение по устен Договор за заем от 13.01.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 24.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 680 /шестстотин и осемдесет/ лева, за които суми е издадена Заповед № 110/06.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 73/2023 г. по описа на РС – Димитровград.

Във въззивната жалба са изложени твърдения, че първоинстанционният 1 съд е възприел неправилна фактическа обстановка, което довело от своя страна до неправилност на правните изводи по отношение на наличието на облигационната връзка между страните. Развити са съображения, че по делото били установени близки отношения между страните по делото, поради което не останало съмнение, с оглед ангажираните по делото доказателства, че при поискване на сумата от 4 000 лева от страна на ответника, ищецът му я предоставил в лично качество. Твърди, че от показанията на разпитаната по делото свидетелка се установявало както наличието на облигационно правоотношение – неформален договор за заем, така и предаване на сумата от 4 000 лева, която се претендира по делото. Поради това жалбоподателят счита така постановеното решение за неправилно и моли въззивната инстанция да го отмени, като се постанови друго, с което се уважи предявения иск.

Претендира направени разноски по делото пред двете инстанции.

Въззиваемата страна в законоустановения срок е депозирала отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на събраните доказателства и е достигнал до правилния извод, че не било налично облигационно правоотношение между ищеца и ответника. Моли съда да потвърди атакуваното решение на РС – Димитровград. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Окръжен съд Хасково, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред Районен съд – Димитровград е образувано по искова молба, подадена от А. И. А. срещу С. С. С., с която е предявен иск, с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 240 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че между ищеца А. И. А. и ответника С. С. С. бил сключен устен договор за заем. В тази връзка на 13.01.2019 г., ищецът, в присъствието на трети лица, предоставил на ответника паричен заем в размер на 4 000 лева, като уговорката била парите да му бъдат върнати в срок от една седмица. С. обаче не изпълнил задължението си в уговорения срок. Поради това, А. му изпратил покана, а след това на 24.01.2023 г. подал в РС 2 Димитровград заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК. Образувано било ч. гр. д. № 73/2023 г., по което на 06.03.2023 г. съдът издал Заповед № 110 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. С нея на ответника било разпоредено да заплати на ищеца сумата от 4 000 лева, неизплатено задължение по договор за заем от 13.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 24.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 680 лева, представляваща деловодни разноски. В законоустановеният срок, С. възразил, че не дължи плащане на сумите посочени в заповедта за изпълнение на парично задължение, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че С. С. С. дължи на А. И. А. сумата от 4 000 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението - 24.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед № 110/06.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 73/2023 г., по описа на РС - Димитровград. Претендира присъждане на направените в настоящото и заповедното производство разноски.

От приложеното ч. гр. д. № 73/2023 г., по описа на РС – Димитровград се установява, че срещу ответника е издадена Заповед № 110/06.03.2023 г. по реда на чл. 410 ГПК за сумата от 4 000 лв., представляваща сума по договор за заем, ведно със законната лихва от датата на подаване заявлението 24.01.2023 година до окончателното изплащане на вземането и направени разноски по заповедното производство в размер на 680 лева. В заповедта е посочено, че вземането произтича от сключен между страните договор за заем на 13.01.2019 година, по силата на който заявителят - ищец по делото в качество на заемодател предоставил на длъжника - ответник по делото сумата от 4 000 лева, която сума не била върната на заемодателя.

Видно, от приложеното ч. гр. д. № 73/2023 г., в срока по чл. 414 от ГПК, длъжникът С. е направила възражение за недължимост на вземането, при което в срока по чл. 415 от ГПК ищецът е предявил настоящия иск и за същия е налице правен интерес за установяване по отношение на ответника, че последният му дължи посочената по-горе сума.

За успешното провеждане на предявеният иск, ищецът следва да 3 установи следните правопораждащи факти, а именно основанието, от което произтича претенцията му - наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за заем между страните, по който договор е изпълнил задължението си да предаде заемната сума на ответника, както и наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на заема, като установи вземането си и по размер.

По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението. Елементите от фактическия състав на договора за заем: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя. В Решение № 379/2013 г. от 06.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012 г. на ВКС, IV г.о. е прието, че договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

По делото е допуснат разпит на свидетеля Д.В.А. - съпруга на ищеца А.

И. А.. В своите показания тя посочва, че с ответника се познавали от много години, тъй като работели в търговията с авточасти. Много пъти си били помагали, като си разменяли части и услуги, а през последните години С. идвал да иска от тях и финансова помощ. Винаги бил коректен и връщал, макар и с малко закъснение, дадените му на заем пари. Твърди, че в средата на месец януари 2019 г. ответникът дошъл в магазина за авточасти, където работели ищеца и свидетеля, като поискал от тях 4 000 лева, посочвайки, че има проблеми. Ищецът имал в момента оборотни средства и му ги дал, а 4 ответника обещал да ги върне до една седмица. Въпреки това, той не изпълнил обещанието си и не върнал тези пари.

В случая не е приложимо ограничението за допускане на свидетелски показания, предвидено в чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като се касае за договор на стойност под 5 000 лева. Това че свидетелката споделя за наличието и на други парични отношения между страните е ирелевантно за конкретния правен спор, тъй като излизат извън конкретния устен договор за заем.

Преценявайки показанията на свидетелката, съдът взе предвид обстоятелството, че същата е съпруга на ищеца и е възможна нейната заинтересованост от изхода на делото. Въпреки това, съдът счита, че показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите пресъздават нейните лични и непосредствени впечатления от случката, тъй като тя е присъствала лично при сключване на процесния договор за заем и са последователни, и непротиворечиви. По делото не са налични други доказателства, които да противоречат на показанията, дадени от Д.А. Поради това същите са валидно и допустимо доказателство, събрано по делото.

По този начин безспорно по делото се установява, че през януари 2019 г., в магазин на фирма *** ООД, ответникът С. С. С. е получил на заем сумата 4 000 лева от А. И. А.. Съдът приема за установено и това, че така предоставения заем не е бил върнат до настоящия момент от заемополучателя на заемодателя.

Кредитирайки показанията на свидетелката, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че заемът, предмет на настоящото дело, е предоставен не от ищеца в качеството му на физическо лице, а от *** ООД, представлявано от А. А., в качеството му на управител на дружеството.

Настоящият състав на Окръжен съд - Хасково не споделя този извод. От показанията на свидетеля не се установява процесният заем да е даден от *** ООД, представлявано от А. А., в качеството му на управител на дружеството.

Макар А. да посочва, че част от парите са били на фирмата, това само по себе си не установява възникването на облигационно отношение между юридическото лице и ответника. Дори напротив, от показанията на свидетеля става ясно, че парите са предадени лично от А. А.. От свидетелските показания се установява, че ищецът и ответникът са били в близки 5 отношения, като неведнъж С. е искал пари на заем от А. А..

В конкретния случай е без значение на кого са принадлежали парите – на дружеството или лично на ищеца. Конкретно от значение е с кого е инициирал преговори за сключване на договор за заем ответникът. От данните по делото става ясно, че същият е потърсил именно ищеца в лично качество.

Обстоятелството, че страните са постигнали договорка и парите са предадени в офис на дружеството е ирелевантно за правния спор. Въпросът на който следва да се отговори е от кого е получил заем С. С. и към кого се е задължил да върне, получената сума.

От събраните по делото доказателства съдът извежда, че облигационното отношение е възникнало между ответника от една страна и ищецът от друга. Това е така, защото от свидетелските показания по делото се установява, че ответникът е отишъл лично при ищеца, за да поиска пари на заем. А. е категорична, че съпругът й е събрал лични и оборотни пари, за да предостави на С. заем в размер на 4 000 лева. Доколкото същата е съдружник в посоченото дружество, няма съмнение, че е запозната с дружествените работи и в този смисъл би била наясно, в случай че заемът е бил предоставен от името на *** ООД. Този извод намира опора и в обстоятелството, че ако договорът е бил сключен с дружеството, предоставената като заем сума би следвало да се осчетоводи или с разходен касов ордер или с друг счетоводен документ.

Разпечатката съдържа 32 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2b6340b7-118c-4591-97a2-78afedaf7509