Решение № 12100 от 18.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12100 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110108098 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК вр. с чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „И Ф“ ЕООД, с която срещу Р. М. С. е предявен по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК установителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2000 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит от разстояние № 417064, ведно със законната лихва от депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане, 230,94 лв. - договорна лихва за периода от 20.12.2023 г. до 18.06.2023 г., 11,11 лв. - обезщетение за забава за период 18.06.2023 г. до 07.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 46132/2023 г. по описа на СРС, 182 състав.

В исковата молба се твърди, че на 20.12.2022 г. между Р. М. С. и „И Ф“ ЕООД, чрез сайта www.minizaem.com е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 417064, след регистрация на ответника в сайта, попълване на въпросник и натискане на бутона „Съгласен съм с общите условия“, след което кредитополучателят е получил преддоговорна информация, договор за кредит и общите условия към него на личния електронен адрес за потвърждаване.

Потвърждението е извършено по следния начин: ответникът е получил на своя електронен адрес специален линк, при отварянето на който е въвел предварително получен на телефонния си номер уникален код. След извършване на паричния превод от ищеца към ответника заемателят е получил обаждане за потвърждение, което се записва. В хода на кандидатстването кредитополучателят бил изпратил своя снимка заедно с личната си карта, от която било видно, че предоставените лични данни съвпадат. По силата на сключения договор ищецът е предоставил в заем на ответника сумата от 2000 лв. на каса на „Изи пей“ АД, която той следвало да върне, заедно с договорна лихва на 6 вноски, от които 5 в размер на 333,33 лв. и последна шеста вноска в размер на 333,35 лв. за периода от 19.01.2023 г. до 18.06.2023 г., при лихва в размер на 40,15 %. Поддържа ответникът да не е направил плащания по договора, а 1 всички вноски по същия да са падежирали. Сочи дължимото договорно възнаграждение да възлиза на сумата 230,94 лв., начислено за периода от 20.12.2023 г. до 18.06.2023 г.Ето защо, от падежа на последната вноска по кредита – 18.06.2023 г. ответникът е изпаднал в забава в погасяването на цялата дължима сума, поради което и претендира обезщетение за забава за периода 18.06.2023 г. до 07.07.2023 г. в размер на 11,11 лв. Поддържа, че вследствие на неизпълнение на задълженията по договора за кредит от страна на ответника, „И Ф“ ЕООД е пристъпил към принудително събиране на вземанията си, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез назначения особен представител адв. С., с който оспорва предявените искове. Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Сочи, че между страните не е възникнало облигационно правоотношение. Оспорва автентичността на договора за кредит като твърди, че електронно волеизявление не принадлежи на ответника, както и че няма потвърждение на самоличността на последния и липсва съгласие за сключване на договора. Оспорва верността на договора за кредит. Твърди, че посочените в договора телефонен номер и имейл не са регистрирани на името на ответника. Оспорва, че ответникът е отправил волеизявление за сключване на договора, както и че е получил електронно съобщение за одобряване на кредит заедно с преддоговорна информация, СЕФ, Договор за кредит и общите условия към него. Оспорва ответникът да е получил договора за кредит на електронна поща *****, както и че потвърдил сключването му на посочения в исковата молба телефонен номер. Оспорва приложената разписка за превод на сумата 2000 лв. на „Изи пей“ АД, както и ответникът да е получил сумата. Моли за отхвърляне на исковете.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.10.2023г. по ч.гр.д.№ 46132/2023 г. по описа на СРС, 182 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

От представения по делото Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 417064/20.12.2022 г. се установява между „И Ф“ ЕООД и Р. М. С., съгласно който ищецът в качеството си на кредитор предоставя не ответника сумата от 2000 лв., а същият се задължава да върне сумата при следните условия: вид на ползвания кредит: потребителски кредит по продукт „Бърз на вноски“; размер на всяка погасителна вноска в лева; брой вноски и дати на плащане на всяка от погасителните вноски: посочени в погасителния план по чл. 4, ал. 3; срок на кредита: 180 дни; освен връщане на отпуснатата сума по договора за кредит, потребителят дължи и заплащане на възнаградителна/договорна лихва върху главницата; договорната лихва е дължима при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15 %; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора- 0,11 %; общо дължима сума – 2230,94 лв.; общо дължима сума при непредставяне на обезпечение- 2818,76 лв.

Съгласно чл. 2, т. 5 годишният процент на разходите по кредита е 48,44 % като са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране на лихви за забава и неустойки за неизпълнение. Посочено е, че методиката на изчисление на ГПР е законово уредена като се намира в ЗПК, Приложение 1 към чл. 19, ал. 2 от него, въведен с изменение на 2

ПЗР към Закон за изменение и допълнение на закона за кредитните институции, обн. с ДВ, бр. 41 от 2018г. в сила от 01.07.2018г., както и че единственият показател, включващ се при изчисление на ГПР е възнаградителната лихва по т. 3. Уточнено е, че размерът на ГПР е изчислен от съответен софтуер, като при изчисление на размера на ГПР е спазена посочената законово регламентирана формула.

С чл. 3 от договора страните са уговорили за обезпечаване на вземането потребителят се задължава в срок от пет дни, считано от датата на сключването му, да предостави на кредитора обезпечение банкова гаранция или две физически лица – поръчители. Според чл. 3, ал. 1 от процесния договор, потребителят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1/ банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или 2/ две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход е в размер над 1000 лева; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „И Ф“ ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не полош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство. При неизпълнение на това задължение по аргумент от чл. 3, ал. 2 от договора Р. С. дължи заплащане на неустойка в размер на 587,82 лв., която се начислява в деня следващ неизпълнението.

В договора са инкорпорирани и два погасителни плана - погасителен план при предоставено обезпечението и погасителен план при непредоставено обезпечение.

Неустойката се заплаща от потребителя разсрочено, заедно с погасителните вноски, като в погасителния план, обективиран в договора за кредит /чл. 4, ал. 3, т. 2/ е посочено, че се дължи неустойка при заплащане на всяка в размер на 97,97 лв.

Приложени към исковата молба са и общите условия на „И Ф“ ЕООД.

Приложени като доказателства от ищеца са и изпращани от негово име писма чрез имейл, адресирани до ответника С. на посочения в договор за предоставяне на кредит № 417064/20.12.2022 г. имейл за кореспонденция, от които е видно, че същият е бил канен да заплаща вноски по договор за кредит, както и са му отказвани заявки за рефинансиране.

По делото е приложена разписка за извършени плащания, не носеща подпис на ответника. Съгласно разписка от 20.12.2022 г.с наредител „И Ф“ ЕООД в полза на Р. С. е била преведена чрез Изи Пей по договор 417064 сума от 2000 лв. За установяване на получаването на сумата по договора за кредит по делото от „Изи Пей“ АД е предоставена разписка № 0700017451694886/20.12.2022 г., от която е видно, че на Р. С. е предадена срещу подпис сумата от 2000 лв. Положеният подпис в тази разписка не е бил оспорен от ответника.

От ищеца по делото е представено писмо № Ц-03-9131/04.11.2024 г. на Комисия за защита на потребителите, с което е уведомено „И Ф“ ЕООД, че във връзка с решение на КЗП, т. 36 от Протокол № 37/04.11.2024 г. въз основа на извършен анализ за наличие на неравноправни клаузи в типовите договори на дружеството, е било установено, че текстът на чл. 3, ал. 2 от същите представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1, във вр. ал., 2, т. 20 ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца-кредитор и потребителя, води до неоправдано високи финансови задължения за потребителя и снема от търговеца отговорността за неизпълнение на възложените му по закон задължения. Съгласно писмото дружеството следва в 14-дневен срок от датата на получаване на писмото да отстрани неравноправните клаузи от съдържанието на 3 всички договори, както и да уведоми потребителите по подходящ начин за направените промени, и да предостави на КЗП екземпляри от коригираните договори.

По делото е приета разпечатка от интернет сайт minizaem.bg от 20.11.2024 г., съдържаща обръщение към потребителите във връзка с писмото на КЗП по-горе, като е посочено, че „от договора отпадна изискването клиентите да предоставят обезпечение по договора, изразяващо се в предоставяне на поръчител или банкова гаранция.

Отпаднаха и последиците от непредставяне на обезпечение, а именно че ще се начислява неустойка.“

С оглед направеното от ответника оспорване относно сключването на процесния договор по делото е приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която кандидатстването на кредит онлайн се осъществява чрез сайта на ищеца, като с плъзгачи се задават конкретните параметри на кредита и с натискането на бутона „Вземи сега“ се преминава към следваща стъпка – екран с преддоговорна информация и изискване за декларация за обработка на личните данни, без която не се допуска продължаване на действията. Съгласно описанието на вещото лице извършване и на тази стъпка се пристъпва към попълване на информация за имената, ЕГН, адрес, месторабота и т.н на портебителя. Посочено е, че потвърждаването на договора се извършва след въвеждане на код, след което договорът се активира. Посочено е, че този код се изпраща на потребителя чрез СМС на посочения от него телефонен номер.