Решение № 113 от 14.03.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Благоевград, 13.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Румяна Бакалова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20211200501062 по описа за 2021 година

Въззивното производство е образувано по жалба с вх.

№905254/13.08.2021 г., подадена от Г. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Сандански, ул.“Георги Скрижовски“ №3, срещу Решение №901452 от 22.06.2021 г., постановено по гр.д.№215/2020г. по описа на РС Сандански. В нея се възразява, че първоинстанционният съд не е обсъдил по отделно и в съвкупност всички доказателства в делото, с което е допуснал процесуално нарушение. Такова жалбоподателят съзира и в недопускането на тройна съдебно – графологична експертиза, поискана от него.

Изложени са и подробни съображения за недоказаност на приетите от съда факти, според М., както и за неправилно приложение на материалния закон. Въз основа на всички оплаквания иска да бъде отменено атакуваното решение и да бъде постановено ново по същество, с което да се отхвърлят исковете.

Депозиран е отговор на въззивната жалба от община Струмяни, 1 която заявява, че решението следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Сочи, че възраженията на въззиваемия са несъстоятелни, тъй като искът е доказан по основание и размер.

Благоевградският окръжен съд, след като прецени събрания от районния съд доказателствен материал, прие за установено от фактическа страна следното :

Видно е от Договор за отдаване под аренда на земеделска земя от 17.07.2013г., че е сключен между община Струмяни като арендодател и Г. Н. М., като арендатор за поземлен имот №028002 с начин на трайно ползване лозе и с площ от 38, 142 дка в землището на с. Илинденци, община Струмяни. Арендодателят е поел задължение да предостави ползването на имота за 15 стопански години, а арендаторът да заплаща по 500лв. за всяка една стопанска година, като за първата това плащане е следвало да се реализира в деня на сключване на договора, а за всяка следваща до 17.07. на съответната година.

Безспорно се установи от заключението на съдебно – графологическата експертиза, която е компетентна и обективна, че положеният подпис на последната страница в процесния договор за арендатор е на Г. Н. М.. Ето защо следва да се приеме за установено подписването на договора между страните, респ. за недоказано възражението на ответника, че той не го е подписал.

Същият договор е бил вписан в АВ - Служба по вписванията гр.

Сандански с вх. №2899/06.12.2013г., Акт №42, т. II, к.д. №971, и.п.

17338.

Видно е от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, че Г.М. е направил едно плащане по договора в размер на 500лв. за стопанската 2013г. /2014г. година, в деня на подписването му.

Експертът е констатирал, че той не е правил арендни плащания за стопанските години 2014/2015г.; 2015/2016г.; 2016/2017г.; 2017/2018г. и 2018/2019г., за които общият размер на дължимите вноски е 2 334, 2

28лв. Експертът пояснява, че в програмният продукт „Акстър“, чрез който се води счетоводството на общината, по партидата на Г.М. не са отразени погасени арендни вноски.

Със заповед №3-11/25.01.2019г. на кмета на община Струмяни е прекратен едностранно Договорът за отдаване под аренда на земеделска земя от 17.07.2013г., считано от датата на получаването й от арендатора. Съобщението е връчено чрез публикуването му на интерент – страницата на общината на основание чл. 61, ал.3 от АПК на 18.02.2019г.

Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№263 от 22.01.2020г., по което е образувано ч.гр.д. 70/2020г. по описа на РС – Сандански и е издадена такава заповед с №163 от 23.01.2020г. за арендните вноски от по 500лв. по договора за стопанските години 2014/2015г.; 2015/2016г.;

2016/2017г.; 2017/2018г. и частична вноска от 219, 30лв. за 2018/2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата и за сумата от 43, 86лв. разноски за заповедното производство.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, Благоевградският окръжен съд приема следните правни изводи :

Искът за главницата е с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 8, ал.1 от Закона за арендата в земеделието.

Тъй като искът е установителен и е предявен по реда на чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК следва да се отбележи, че е допустим защото е спазен преклузивният 1 месечен срок за иницииране на производството и защото предметът на претенциите в заповедното производство се покрива с установителната такава в исковото производство.

По същество искът е основателен, тъй като категорично се установи учредяването на валидно договорно правоотношение между 3 страните по договор за аренда, уреден в чл.2, чл. 3 и следващите от Закона за арендата в земеделието. Процесният договор е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните.

Предвид това е спазена формата за действителност.

Заедно с това той е вписват в службата по вписванията и е регистриран в съответната общинска служба по земеделие, а също има и съдържанието по чл.2, ал.1 от Закона.

В договора изрично е записано, че влиза в сила от датата на сключването му и при липсата на изрична уговорка за определена процедура или съставяне на документ, удостоверяващи фактическото предоставяне на поземления имот, следва да се приеме, че община Струмяни е изпълнила основното си задължение по договора да предостави за ползване ПИ №028002 на Г.М..

От доказателствата е безспорно, че последният също е изпълнил първото си основно задължение по договора, а именно да заплати първата арендна вноска са стопанската 2013/2014г. Това означава, че е започнало изпълнението на договора от двете страни. Изложеното прави несъстоятелни оплакванията в отговора на ИМ, депозиран от ответника, че не е възникнало облигационно отношение между страните, респ. че договорът не е влязъл в сила.

Последният е обвързвал страните до изразяването на воля от страна на арендодателя за прекратяването му по реда на Раздел IV, чл.

3, б.“б“ от него. Видно е от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, че ответникът – арендатор не е изпълнил по време на действие на договора задължението си да заплати арендните вноски от по 500лв. за стопанските години 2014/2015г.; 2015/2016г.; 2016/2017г.;

2017/2018г. и частична вноска от 219, 30лв. за 2018/2019г., общият размер на които е 2 219, 30лв.

Ответникът не проведе насрещно доказване, с което да опровергае установения факт на неплащане на годишните арендни вноски. Ето защо искът следва да се приеме за доказан и основателен.

4

Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното пред настоящия съд съдебен акт следва да бъде потвърден.

Решаващият състав не споделя оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е немотивирано, а мотивите са кратки и бланкетни. Видно от съдържанието на същите, че са обсъдени доказателствата в пълнота, но техният обем е малък. Заедно с това правните изводи касаят основните спорни въпроси в делото и са базирани на установените факти в него.

Окръжният съд не съзря и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като обосновано районният съд е отказал назначаването на тройна съдебно – почеркова експертиза.

Приетото заключение по единичната е компетентно и обосновано, тъй като е използвало за сравнителен материал подписи на страната, положени от нея в официални документи.

Лишени от основания са и възраженията на въззивника, че съдебно – счетоводната експертиза е невярна. На вещото лице са били дадени указания да отговори на поставените му въпроси, освен въз основа на доказателствата в делото, и въз основа на данните от необходимите справки в счетоводството на ищеца. Експертът е направил точно това и е базирал заключението си и на счетоводните записвания в счетоводството на ищеца.

С оглед изхода от въззивната проверка, претенцията на въззивника за заплащане на направените от него разноски за двете съдебни инстанции е неоснователна.

Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №901452 от 22.06.2021 постановено по гр.д.№215/2020г. по описа на РС Сандански.

5 г.,

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6